Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Саграда фамилия“, човекът господ

На фона на световното мразене, на настръхналата от ужас Европа, на черните тренировъчни лагери на промитите мозъци от ДАЕШ, сред новите гранични режими и насадилия се страх от трета световна война, Гауди и неговите наследници продължават да градят символ на вярата

Не бих могла да намеря по-точен образ за превъплъщаването на идеята за безсмъртие. И по-точен пример за това как обществеността може да поддържа жива една отделна творческа мечта – тази на Гауди – и да я направи общочовешка и безгранична, неспирайки да я материализира камък по камък, кула след кула.  - „Саграда фамилия“, човекът господ

Не бих могла да намеря по-точен образ за превъплъщаването на идеята за безсмъртие. И по-точен пример за това как обществеността може да поддържа жива една отделна творческа мечта – тази на Гауди – и да я направи общочовешка и безгранична, неспирайки да я материализира камък по камък, кула след кула.

Не съм религиозна. Вярвам в силата на отделния човек и приемам таланта, мечтите и стремежа да ги осъществиш за проява на онова необяснимо и мощно нещо, което наричаме божествено. Богът е доброто и градивното, което носим у себе си и независимо с какви имена го наричаме, той ни свързва през времето и през разстоянията. Някакъв общ човешки код извън всякаква представа за граничност, който ни позволява да носим и предаваме най-важното от човешката си същност – идеите. А езикът на идеите е изкуството. Затова и то е най-божествената форма на човешкото съществуване, а не формалното и канонично служене на някаква религиозна догма, въпреки дълбоката й символика и мисъл, които уважавам.

През 2026-та година в един от най-магичните европейски градове – Барселона, ще се извиси напълно завършена катедралата „Саграда фамилия“. Когато прочетох тази новина, без да искам наум изчислих, че тогава ще съм преполовила десетилетието между своите петдесет и шейсет години. По-голямата част от живота ми ще е минала, а пред мен със сигурност няма да има още толкова години, колкото вече съм изживяла. Дадох си сметка за това и някак обозримият край на собствения ми живот ме изплаши. Чисто човешки ме хвана онзи тихичък ужас, че моите години на земята ще останат да се реят като издухани пухчета от глухарче само в спомените и умовете на тези, които ме познават. Останалото ще са куп снимки, разхвърляни из мрежите и профинциалните библиотеки, във вестници и списания с мои – къде добри, къде не толкова журналистически текстове, вероятно малко предмети от личното ми съкровище от нещица и все по-размиващите се мои ДНК-проявления в децата на децата на децата ми…

Точно тогава, в онзи миг най-дълбоко и най-искрено съжалих, че не ми е било отредено в този живот да съм гений. Да правя изкуство, което да кара хората да изживяват паралелни, безвремеви, свободни реалности. Да виждам през човешките си очи невидимото и да разказвам за него отвъд човешките думи. Да преодолявам малките чувства като страх, завист, дребнодушие, като издигам мисълта на нивото на идеите, не на празното говорене.

Не мога да създавам тези неща. Щастлива съм обаче, че мога да ги преживявам, чрез изкуството. Така поне сега, докато изтупквам със сърцето си отредената ми бройка сърдечни удари, мога да не мисля за смъртта и ограничеността на частния си живот. И макар и плахо, понякога криволичещо и с много кацания, мога да политам.

Sagrada-a

Такъв полет е „Саграда фамилия“. Такъв е и геният, създал цялостния проект за тази божествена човешка мисъл, въплътена в сграда, която се строи вече повече от сто и трийсет години – каталунският архитект Антонио Гауди. И която предстои да видим напълно завършена след десет години, както обяви днешният архитект, отговорен за строежа, Жорди Фаули. Сто години след смъртта на Гауди неговото най-велико произведение ще блесне най-после в цялата си божественост. Предстои да бъде изградена най-високата кула – тази на Исус Христос, която ще се извиси на 172,5 метра височина. Тя ще се издигне над четирите кули на четиримата евангелисти, които ще достигнат височина от 135 метра и над тази на Дева Мария, която ще е 140 метра. Високият строеж ще бъде направен така, че да устоява на порива на силния морски вятър, а специалната технология, която ще се използва за градежа, се нарича „стягане на камъка“. Хареса ми тази метафора – камъкът, този библейски символ на светата църква, ще бъде „стегнат“ и превърнат в цяло, в стена, в неразбиваема материя, в името на вярата.

sagrada-familia3-a

Не бих могла да намеря по-точен образ за превъплъщаването на идеята за безсмъртие. И по-точен пример за това как обществеността може да поддържа жива една отделна творческа мечта – тази на Гауди – и да я направи общочовешка и безгранична, неспирайки да я материализира камък по камък, кула след кула. И това ако не е победа на живота над смъртта, ако не е триумф на изкуството над делничното, ако не е доказателство за това, че божественото у всеки човек е божествено у всички хора, великолепната катедрала „Светото семейство“ щеше да е само купчина добре подредени строителни материали. За да е толкова магична, колкото е, в градежа й е въплътено нещо ирационално – геният на един човек, преодолял най-ужасния страх на човечеството – този от смъртта. Гауди всъщност го е преодолял и физически – деветдесет години след смъртта му сградата, по която е работил близо четиридесет години от живота си, продължава да се строи и да расте.

Пишещите хора казват, че най-трудно се пише за изкуство, защото трябва да натикаш в ограничеността на думите нещо, което се усеща с неограничеността на душата. Затова няма да изпадам в поредица от възклицателни междуметия за това какво точно означава новината, че „Саграда фамилия“ ще бъде напълно завършена през 2026-та. Тази новина прелетя като призрак през новинарската поредица от атентати, ударени самолети, политически перчения и надигаща се фобия от другите, от тези, които „не са като нас“. И там някъде, на фона на световното човешко мразене, на настръхналата от ужас Европа, на черните тренировъчни лагери на промитите мозъци от ДАЕШ, сред новите гранични режими и насадилия се страх от трета световна война, Гауди и неговите наследници продължават да градят един символ на човешката вяра. Нека е в бог, за тези, за които той е онзи старец с бяла брада, дето гледа смирено или гневно от куполите на нашите църкви. Нека е в саможертвата и в светия кръст, положен дори физически в центъра на „Саграда фамилия“, на пода, като знак за вярата, от която започва безсмъртието на човечеството. Пък за такива неверници като мен, нека е в смелостта да вървиш срещу ограниченията, силата да го правиш, дори когато физически не съществуваш и увереността, че смисълът от това е по човешки божествен.

sagrada-familia2-a

Била съм няколко пъти в „Саграда фамилия“. Изкачих лично една от кулите, стъпало по стъпало в тясното пространство, където трябваше да докосваме телата си, за да се разминем. Правехме го тихо, внимателно, а през процепите наоколо се виждаха каменни гълъби в полет и безграничен хоризонт. Сега, докато този спомен се материализира у мен като усещане за магичното присъствие на другите и необяснимата душевна връзка помежду ни, някак без да искам, ама наистина без никак да искам, пред очите ми нагло застават картините от „реставрирането“ на нашето софийско Ларго. Тухлите и каменните блокчета от ново време, затиснали като надгробни плочи истинската история под себе си. Безмозъчната и бездарна работа по превръщането на един духовен символ в туристически мол. Липсата не просто на далновидност и усет – по-страшно – пълната идейна лоботомия, която властно руши вековните идеи на тези преди нас.

На български „Саграда фамилия“ се превежда като „Светото семейство“. „Саграда“ обаче напомня на нашата българска дума „съграждам“. Не изпадам в мистицизъм – просто смятам, че в тази случайна прилика има поука. Да съграждаш това, което вече е направено, с духа на тези, които са го създали. Да познаваш тяхната идея и да я припознаеш като своя. И да правиш всичко това в името на духа на човека, не на неговия туристически джоб.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg