Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Съкровища, пирати и древно изкуство в устието на Ропотамо

Археолози проучват многопластов подводен обект на 5 хиляди години

Средновековна котва е сред най-интересните находки – не защото е специална като естетика, а защото маркира много точно нивото на пристанището от периода си. Снимки: д-р Калин Димитров - Съкровища, пирати и древно изкуство в устието на Ропотамо

Средновековна котва е сред най-интересните находки – не защото е специална като естетика, а защото маркира много точно нивото на пристанището от периода си. Снимки: д-р Калин Димитров

В наши дни там се намира един от най-красивите природни резервати у нас. По устието на река Ропотамо, сред скалните феномени, мочурищата, блатата и гъстите гори неведнъж са се впускали ловци на красивите гледки. Колцина от тях обаче подозират, че там, точно по тези земи, преди повече от пет хиляди години са крачили други хора, през вековете се е упражнявала активна морска търговия, акостирали са богати кораби, животът е врял и кипял. Със задачата да разберат как точно, докъде да се простирали селищата през времето, какво е било отношението на местните към морето се е заел екип от учени, български и чужди, в рамките на проекта Black Sea MAP, един от най-големите по рода си в света.

Историята на археологическия обект при залива пред устието на река Ропотамо, кръстено на името на нос Св. Димитър, датира отпреди повече от четири десетилетия. През 1976 г. се прави опит за одълбочаване на устието. Но специализираният кран, натоварен с тази задача, извлича на брега сериозен брой древни керамични предмети. Става ясно, че там долу има нещо. А да разбере какво се захваща няколко години по-късно археологът Иван Карайотов. От 1982 до 1989 г. той и екипът му установяват, че под повърхността на морето лежи многопластов и забележително богат археологически обект.

Днес, през 2017 г., Black Sea MAP продължава работата на Карайотов. Приключил е първият етап по работата си през годината, а в края на лятото предстои следващият. Информацията за промените на морското равнище през вековете се трупа още и още, а с нея и данните за това що за хора са живели в региона още от Ранната бронзова епоха, та почти до наши дни – и какво е било отношението им към морето.

Систематизиране на откритите находки

Всъщност, заселването на мястото на практика може да се проследи от съвремието (когато там е имало военно поделение и граничен пункт), та чак до края на четвъртото, началото на третото хилядолетие пр. Хр., т.е. повече от петдесет столетия. И ако в Ранната Бронзова епоха хората са крачили не толкова близо до водата, то впоследствие, още с най-ранната гръцка колонизация, а сетне до Късната Античност, Средновековието, та чак до Османския период функцията на селището е била пристанищна.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Особено интересен е пластът от Късната Античност, обяснява пред „Площад Славейков“ д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология – Созопол. Запазени са близо половин метър плътен пласт от керамика и други находки, но те не са изпадали от кораби и по-малки плавателни съдове. Предметите от това време са почти „капсулирани“ по стечение на съдбата – най-вероятно локално бедствие (голямо наводнение?) е свлякло всичко във водата.

Пластовете както от Късната Античност, така и от Средновековието са много богати на артефакти: луксозна керамика, вносни съдове, предмети, каквито във вътрешността на страната са значително по-голяма рядкост. Открито е значително количество вносна керамика от Мала Азия, т.нар. червенолакова керамика. Както отбелязва Димитров:

„Всеки от тези съдове е достоен да отиде в музей“.

Екипът от археолози особено се зарадвал и на късносредновековна чиния, на чиято вътрешна страна има стилизирано изображение на кораб с платна.

„Изработена с леки щрихи, на пръв поглед изображението изглежда много схематично, но очевидно е направено от някой, който има много ясна представа от кораби – обяснява Димитров. – Всички детайли, дори такива и с една черта, са много точни от мореплавателна гледна точка; чинията е направена с голяма лекота, с голямо майсторство.“

Късносредновековна чиния със стилизирано изображение на кораб с платна.

Друга любопитна находка е добре запазена ранновизантийска желязна брадва с дървена дръжка. А една котва от Средновековието е добре дошла за учените – тя е лежала върху късноантичния пласт в позиция, която е отличен маркер за точното ниво на пристанището през Средните векове.

Въпросът кога за последно районът е бил населен с местни жители (без да броим военните, разбира се) също крие история за роман. Исторически сведения сочат, че през XVIII век на самия нос Св. Димитър е имало село. Жителите му обаче го напускат в паника заради нападение на пирати и се отправят нагоре по течението на Ропотамо, където се установяват.

И така, за посетителите на резервата „Ропотамо“ остава още една тръпка, макар да е малко вероятно те да могат да се гмурнат и да разгледат обекта отблизо (а и мътната вода и липсата на специализирана техника съвсем няма да са им от полза). Но когато в историята на пътешествието им по красивата река и буйните гори се намесят кораби с несметни богатства, изящни древни произведения на изкуството и пиратски набези, разказът им ще звучи съвсем различно.

Заселването на мястото на практика може да се проследи от съвремието (когато там е имало военно поделение и граничен пункт), та чак до края на 4-ото, началото на 3-ото хилядолетие пр. Хр.

***

Експедицията Black Sea MAP е финансирана от британската Фондация за експедиции и образование, а в 30-членния ѝ екип влизат изследователи и студенти от Центъра за подводна археология в Созопол, Националния археологически институт с музей към БАН, Центъра за морска археология в Университет Саутхемптън, Англия, Университет Кънектикът, САЩ, и Университет Сьодертьорн, Швеция.

Проектът Black Sea MAP е всъщност най-големият и амбициозен морски археологически проект в света (по думите на ръководителя му проф. Джон Адамс), а същевременно с това и първо по рода си проучване на българската акватория на Черно море в такъв мащаб.

Следващи етапи на разкопките пък ще направят съществена крачка към реконструкцията на историята на Черно море през последните 15-ина хиляди години. А ще бъдат документирани и реконструирани корабокрушения, случвали се в акваторията през годините.


Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах