Съкровището на хан Аспарух за първи път в България

Оцелелите находки от Вознесенка за пръв път напускат Украйна и ще бъдат показани у нас с още две съкровища, свързвани с края на Велика България

В София ще бъде показана сребърната фигура на орел с византийски монограм, за която се предполага, че е стояла на върха на копието на хан Аспарух. Снимка: Музей в Запорожие - Съкровището на хан Аспарух за първи път в България

В София ще бъде показана сребърната фигура на орел с византийски монограм, за която се предполага, че е стояла на върха на копието на хан Аспарух. Снимка: Музей в Запорожие

Пет месеца след като видяхме оригинала на меча на Кубрат, над 50 други реликви от Велика България са подготвяни да бъдат показани в София. Четири украински музея събират т. нар. Вознесенско съкровище за първи път след откриването му, за да ги представят заедно в Националния археологически институт с музей към БАН. Изложбата „Съкровището от Вознесенка и неговата епоха“ се планира да бъде открита на 1 ноември 2020 г. и ще продължи до края на януари 2021 г.

Откритието е направено през 1930 г. до село Вознесенка (днес в близост до украинския град Запорожие), където според мнозина учени е било лобното място на хан Аспарух – за това подсказва датировката на най-късните предмети в съкровището – началото на VIII в., когато според писмените свидетелства основателят на Дунавска България загива в битка с хазарите.

Предметите от Вознесенка за първи път ще напуснат границите на Украйна. Досега извън страната е пътувала единствено най-ценната находка в колекцията – щандарт със сребърен орел с византийски монограм (копие на артефакта е част от постоянната експозиция на Националния исторически музей в София). Това е една от най-ценните находки от историята на ранносредновековните номадски народи в Източна Европа, открива я археологът Владимир Гринченко на високо плато до Вознесенка, където разкопава голямо каменно съоръжение. В неговия център е разположена яма с ритуално изгорени предмети. Човешките кости не са запазени, затова учените не могат да се обединят около категорично мнение кому са принадлежали тези предмети. Други хипотези за паметника край Вознесенка гласят, че каменното съоръжение е служело за укрепен център – няма обаче данни за постоянно обитаване, а и размерите на ограждащия вал са недостатъчно големи. През годините са изказвани и предположения, че комплексът е възпоменателен паметник, подобен на известните тюркски съоръжения от Централна Азия.

В изложбата ще бъдат показани стремена, юзди, воинско снаряжение, мечове и богати коланни апликации. Общата бройка на предметите е 2000, общото количество на златните предмети е 1,2 кг. Намерени са украсени със злато ножници, ножове със златни инкрустации, железни конски сбруи, коланни гарнитури… Освен щандарта с орела с монограм, който ще видим в София, е бил открит и още един – с изображение на лъв, той обаче е изгубен. През Втората световна война съкровището става жертва на инцидент – по време на евакуацията му до Санкт Петербург, влакът, в който се транспортира, е бомбардиран и значителна част от находките е изгубена завинаги. За съжаление, и до ден днешен не е известен точният брой на предметите, оцелели след обстрелването на влаковата композиция – дори в Украйна. В момента българската страна се опитва да уточни тъкмо това.

Трагична е съдбата и на Гринченко – през 1939 г. той е арестуван и осъден на 5 години затвор за контрареволюционна дейност и участие в антисъветска организация. Излежава присъдата си и до 1946 г. живее в изгнание в Красноярския край.

Вознесенското съкровище днес е поделено между Днепропетровския исторически музей, Музея в Запорожие, Историческия музей в Харков и Музея за национална история на Украйна. Това е първият път въобще, в който предметите от него се събират заедно. Експонатите още не са детайлно описани, но наброяват над 50, обясни пред „Площад Славейков“ д-р Евгения Коматарова от Археологическия музей, куратор на изложбата от българска страна.

Още едно съкровище от Велика България

Заедно с Вознесенското съкровище в София ще бъдат показани също съкровищата от селата Глодоси и Келегей, намерени на територията на среден Днепър. Златните находки са открити при случайни изкопни дейности. И двете са непознати на българската публика, но са отдавна известни за научната общност, която за първи път ще ги види на живо. Датировката на двете колекции е от втората половина на VII век, времето на разпада на Велика България и разселването на българите към долен Дунав под натиска на хазарите. Част от предметите са с византийски произход, изработени със сложна ювелирна техника – коване и гранулация. По-ценни сред тях са апликациите от злато, богато украсените ножници на мечове.

Златна огърлица от съкровището от Глодоси. Снимка: Евгения Коматарова

Златни предмети от съкровището от Келегей. Снимка: Евгения Коматарова

Инициативата предметите от Вознесенка, Глодоси и Келегей да се съберат заедно е на БАН и Националната академия на науките в Украйна. Двата археологически института си сътрудничат от 5 години за организирането на тази изложба. Куратор от украинска страна е д-р Алексей Комар, който посвещава значителни години от професионалния си път да изследва съкровището от Вознесенка и в момента подготвя монография за него. Спомоществователи на изложбата са Столична община, в лицето на зам.-кмета доц. д-р Тодор Чобанов, сред хората с принос към изложбата са извънредният ни посланик в Киев Костадин Коджабашев, културният аташе в Украйна г-жа Веселка Рангелова и Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Bookshop 728×90