Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Салман Рушди, Елиф Шафак и Маргарет Атууд номинирани за „Букър“

В дългия списък с 13 книги преобладават романите, базирани на политически кризи

Историята в „Заветите“ на Маргарет Атууд ще се развие 15 години след събитията от „Историята на прислужницата“. Снимка: „Хулу“ - Салман Рушди, Елиф Шафак и Маргарет Атууд номинирани за „Букър“

Историята в „Заветите“ на Маргарет Атууд ще се развие 15 години след събитията от „Историята на прислужницата“. Снимка: „Хулу“

„Заветите“ – продължението на „Историята на прислужницата“ от Маргарет Атууд, е сред 13-те заглавия, които се състезават за наградата „Букър“. Книгата трябва да излезе през септември 2019 г. и макар журито да няма право да издава детайли от сюжета, в анотацията се казва, че историята в „Заветите“ е „ужасяваща и вълнуваща“.

Атууд, чийто роман „Слепият убиец“  спечели най-престижната британска литературна награда през 2000 г., се изправя срещу тежка конкуренция – сред номинираните за отличието е Салман Рушди с романа си „Quichotte“. В него писателят разказва за пътуващ търговец, който преминава през Америка. Сред претендентите за „Букър“ е и Елиф Шафак с новата си книга „10 Minutes 38 Seconds in This Strange World“ („10 минути и 38 секунди в този странен свят“) за съдбата на проститутка в Истанбул.

Малко се знае за „Заветите“ на Атууд. Известно е, че действието в книгата се развива 15 години след събитията от „Историята на прислужницата“, а разказът е от гледната точка на три героини. В свое изявление от 2018 г. писателката твърди, че иска новата ѝ книга да изследва паралелите между въображаемата антиутопия (където жените имат силно ограничени права и са просто инкубатори) и настоящия политически климат.

В списъка с номинираните произведения преобладават романите, базирани на политически кризи, отбелязва „Ню Йорк Таймс“. Такъв е случаят със „Стената“ на Джон Ланчестър, където става дума за остров, ограден с бетонна стена, която да предпазва от приливите на морето, но и от имигрантите. „Lost Children Archive“ („Архивът на загубените деца“) на мексиканската авторка Валерия Луизели разказва за деца мигранти и също попадна в дългия списък с потенциални лауреати.

Номинираните книги „представят нашия свят, запознат с тъгите и бедствията, с необуздан хумор, дълбоко разбиране и проницателен хуманизъм“, коментира в изявление Питър Флорънс, председател на журито.

Тези писатели предлагат радост и надежда“, казва той.

Но в списъка с кандидатите няма само политически книги – там попада и комичният трилър на Ойинкан Брейтуейт „Сестра ми, серийният убиец“, за две сестри в Лагос, едната от които има манията да умъртвява партньорите си.

От основаването си от 1969 г. до 2014-а „Букър“ бе ограничена само за писатели от Великобритания, Ирландия и бившите територии на Британската империя плюс Южна Африка и Зимбабве. През 2014 г. правилата се промениха и конкурсът бе отворен за всички писатели, които творят на английски език. Това доведе до притеснения в някои кръгове, че отличието ще отива главно при американци. През 2016-а и 2017 г. лауреатите действително са американци, което поражда нова вълна от критики. През 2018 г. литературно общество, в което членуват Маргарет Атууд, Иън Макюън и Зейди Смит, настоява за отмяна на новото правило. Тази година „американският“ кандидат е родената в Илинойс, но живееща в Единбург от години, Луси Елман.

Дългият списък с номинираните за „Букър“ ще бъде наполовина съкратен – на 3 септември ще бъдат обявени шестимата финалисти. Победителят, който ще получи награда от 62 хил. долара, ще бъде обявен на 14 октомври на официална церемония в Лондон.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg