Съмнения Рубенс ли е авторът на картина за €2,9 млн. в Националната галерия в Лондон

Възможно ли е картина на Рубенс в държавна колекция, купена за близо 3 млн. евро, да се окаже рисувана от друг автор? Този въпрос назрява във Великобритания, след като петиция настоява Националната галерия в Лондон да организира публична дискусия за едно от най-ценните произведения в колекцията си, съобщава „Гардиън“.

„Самсон и Далила“ е придобита за 2,5 млн. лири (или ок. 2,9 млн. евро) през 1980 г., представена като отдавна изгубен шедьовър на Петер Паул Рубенс. Твърди се, че картината е от 1608 – 1609 г., рисувана върху дървена плоскост. Още тогава се пораждат множество съмнения – водещи независими експерти споделят съображенията си за стила и техниката и изтъкват липсата на обичайното напукване на боята. През 1997 г. от галерията дават обещание, че ще организират публичен дебат по казуса. Това обаче така и не се случва, а картината остава една от хитовите творби, които привличат туристи.

Сега се надига нова вълна на съмнение, след като бивш куратор на Националната галерия заявява (но след това се отмята от коментарите си), че гърбът на картината е бил подновен със съвременна дъска. Гърбовете на картините често носят толкова история, колкото лицевите им страни, но при „Самсон и Далила“ панелът, върху който първоначално е била нарисувана картината, е бил рендосан и прикрепен към нова плоскост, изтривайки цялата информация отдолу.

Оригиналният гръб може би е съдържал важни доказателства за датата на картината, допускат специалистите, скептични в авторството на рубенс. Това е „най-големият музеен скандал“ и има „конспирация да се прикрие огромна грешка“, коментира пред „Гардиън“ Майкъл Дeйли, директор на организацията „ArtWatch UK“, която насърчава по-добри практики в опазването на произведения на изкуството. Дейли сам проучва творбата и твърди, че е открил множество доказателства, че това не е оригинал на Рубенс.

Едно от възможните доказателства, потенциално изтрити завинаги, е монограмът на работилницата, от която е излязла дървената плоскост. В случай, че тя е датирана след 1609 г., това би било сигурен знак, че картината е копие.

В допълнение има и много противоречива информация от самата галерия. В каталог, издаден в края на 90-те години, се описва, че „вероятно през ХХ в. картината е била рендосана до дебелина от 3 мм и поставена върху нова дървена плоскост“. Това се случило преди покупката през 1980 г., и още тогава не е била налична датировка на дървото. В документи преди търга от 1980 г. обаче има друга информация и се казва, че картината е върху панел в перфектно състояние и с дебелина от 25 до 40 мм на места.

Това е основната мистерия, заради която арт историците настояват за ново проучване – кога точно е била рендосана творбата и ù е добавена новата плоскост за гръб и било ли е това наистина наложително, ако не е имало данни дървото да е било в лошо състояние.

Пред „Гардиън“ уважаваният куратор Кристофър Браун потвърждава, че Националната галерия е изтънила оригиналната дървена плоскост и е приложила нов панел отзад – за стабилност. Потърсен за коментар по-късно обаче Браун отрича думите си и казва:

„Националната галерия твърди, че панелът е бил положен преди търга от 1980 г. Нямам причина за се съмнявам в това и със сигурност не съм в позиция да оспоря тази информация“.

В допълнение, картината в миналото е била считана за копие, чак през 1929 г. е представена като оригинал на Рубенс, когато е открита от Лудвиг Бурхард, немски историк. Бурхард обаче е злощастно известен в арт средите, след смъртта му през 1960 г. е установено, че с користна цел е поставял невярно авторство на картини. Поне 75 произведения, които Бурхард е приписал на Рубенс, са признати за дело на по-слабо известни художници.