След първоначалната медийна тишина, последвала твърденията на известния историк Дейвид Гароу за „разкрития” от разсекретени архиви на ФБР, дискредитиращи най-влиятелния лидер на Движението за граждански права в САЩ от 60-те години Мартин Лутър Кинг (1939 – 1968), днес „Вашингтон Поуст” отвърна на удара. Вестникът публикува статия, озаглавена „Безотговорно: историци атакуват твърденията на Дейвид Гароу за МЛК”.
Текстът започва с припомняне от страна на редакцията, че преди две години изтъкнатият историк Дейвид Гароу е отхвърлил разсекретените тогава документи на ФБР, в които се твърдеше, че Мартин Лутър Кинг е бил „предан“ комунист.
„Първото нещо, което съм научил за 40 години в тази професия – казва Гароу в интервю за „Вашингтон Поуст“ през 2017 г. – е, че ако в свръхсекретен документ пише, че някой е казал нещо на ФБР, това съвсем не означава, че то е вярно.“
През 2017-а 66-годишният днес Гароу, носител на „Пулицър” за „Носенето на кръста”, неговата биография на Кинг от 1986 г., отбелязва, че директорът на ФБР Джон Едгар Хувър е искал да дискредитира бореца за граждански права и затова досиетата на ФБР трябва да бъдат третирани със скептицизъм.
Вижте още: МАРТИН ЛУТЪР КИНГ БИЛ СЕКСУАЛЕН ХИЩНИК, СПОРЕД РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ФБР
Днес, изправен пред вълна от критики от редица историци заради материала, публикуван в британското консервативно списание за култура „Стендпойнт” на 30 май, той уточнява, че някои досиета на ФБР са по-надеждни от други. Според Гароу, нови доказателства показвали с подробности, че Кинг, чиито извънбрачни връзки отдавна са известни, е имал сексуални отношения с десетки жени. Едно от твърденията в тях би представлявало престъпление, ако е вярно.
Новите доказателства са документи на ФБР, писмени резюмета на аудио записите на Кинг и неговите колеги от 60-те години, когато стаите и телефоните им са били подслушвани от Хувър. Резюметата очевидно са включени по невнимание сред досиетата за Джон Ф. Кенеди в Националния архив, пуснати онлайн през 2017 и 2018 г.
Засега не е известно дали съществуват записи и транскрипции, съответстващи на декласифицираните резюмета. Всички записи от подслушването на Кинг ще останат секретни до 31 януари 2027 г. Гароу признава, че не ги е слушал и не е виждал транскрипции. Но той твърди, че новите документи са „такова фундаментално предизвикателство за историческия статут на Кинг, че се налага възможно най-пълно и задълбочено историческо преразглеждане“.
Вярата на Гароу, че резюметата на ФБР са точни, е поставена под въпрос от други историци. По време на изготвянето на докладите ФБР е ангажирано с дългогодишна кампания за дезинформация с цел подкопаване позицията на Кинг, а в един момент се опитва да го подтикне към самоубийство.
В изявление, предоставено на „Вашингтон Поуст“, личният адвокат на Кинг Кларънс Б. Джоунс категорично отрича твърденията, добавяйки:
„Дж. Едгар Хувър днес се смее в гроба си”.
Джон Едгар Хувър през 1961 г. Снимка: Уикипедия
Дона Мърч, историк от университета „Рътгърс”, специалист по Движението за граждански права, казва, че „доказателствените следи в историята са странни и изглеждат много, много крехки”. Най-скандалното твърдение е бележка, написана на ръка от неизвестно лице. Ако е вярна, тя сочи, че Кинг е бил свидетел на сексуално насилие.
„Бих поставила под въпрос достоверността на анонимна, ръкописна бележка в доклад на ФБР“, казва историкът от „Йейл” Гленда Гилмор, която има богат опит с досиета на ФБР за активисти за граждански права. Документи като тези според него съдържат „много спекулации, вмъквания на откъси от факти и откровени грешки”.
Историкът на университета „Джон Хопкинс“ Нейтън Конъли, който също е изследвал файловете на ФБР, бил дълбоко подозрителен и смята, че „начинът, по който тези твърдения са изложени от историк, сякаш това се е случило, очевидно е най-високата степен на научна безотговорност”.
Вестникът припомня, че през 1981 г. Гароу е публикувал книга за Кинг и ФБР, в която разказва за тактиките, използвани от ФБР за наблюдение и атаки срещу Кинг. В статията си за „Стендпойнт” той описва подробно някои от тези тактики, използвайки документи, открити в досиетата на Дж. Ф. К.
Въпреки това пред „Вашингтон Поуст” Гароу твърди, че резюметата, писани от агенти на ФБР, шпионирали Кинг, са точни:
„Различните видове записи изискват различни нива на доверие в тяхната точност. Документите, в които се твърди, че Кинг е комунист, идват буквално от трета или четвърта ръка и от човешки информатор – така че тяхната точност е много съмнителна“.
„Но данните от електронно наблюдение са много надеждни, освен когато ФБР не може да разбере кой говори”, казва Гароу.
„Няма как да разбера дали тези доклади представят истината – тя ще бъде разкрита, когато аудиозаписите на Кинг и записаните инциденти бъдат отворени за изследователите – казва Гилмор. – Но и Гароу няма как да знае [днес] това.”
Но Гароу твърди, че „над 30” историци, автори и журналисти са чели статията му преди да бъде публикувана и са му оказали „100% подкрепа” и „нулева критика”. Той допълва, че „ако случайни хора, които прекарват времето си в Tуитър, са недоволни – недоволството им трябва да бъде насочено към Закона за документите, събрани за убийството на Дж. Ф. К. и Националния архив”.
Гароу сочи историка от „Йейл” Бевърли Гейдж като своя поддръжничка. Пред „Вашингтон Поуст“ Гейдж, автор на биография на Хувър, предупреди:
„Тази информация първоначално е била събирана като част от преднамерена и агресивна кампания на ФБР за дискредитиране на Кинг. От това не следва, че информацията непременно е невярна. Но трябва да четем документите в този контекст, имайки предвид, че агентите на ФБР са търсили информация, която би могла да бъде използвана като оръжие и са гледали на фактите и събитията през призмата на собствените си предубеждения и дневен ред”.
Гароу твърди, че „болезнената историческа преоценка“ е „неизбежна“, предвид това, което е научил за поведението на Кинг.
Мърч, историк от „Рътгърс”, смята, че Гароу не е предоставил адекватен контекст на новите документи. Тя отбеляза, че някои десни медии и блогове, като „American Conservative“ и „Free Republic“, са повторили твърденията на Гароу и са ги оформили като „движението #MeToo стигна до Кинг и неговото наследство”.
Но Мърч обяснява, че в САЩ „съществува дълга традиция на сексуализация на чернокожите политически фигури, като начин да се подкопаят законни политически претенции”.
На въпрос дали е притеснен, че твърденията му срещу Кинг може да навредят на собствената му репутация, Гароу отговаря:
„Не. Мисля, че това е невъзможно”.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение