Съмнения в Спасителя на Леонардо

След като счупи световния рекорд за най-скъпо продадена картина, „Салватор мунди” се оказа тема на разгорещен дебат между специалисти. Историята на изображението на Спасителя има „тъмен” период, когато авторството му е било под въпрос. А и за над петте си века съществуване картината е преминала през толкова много дорисуване и преправяне, че авторството ѝ вече е по-скоро групово.

„Гардиън” и „Блумбърг” разглеждат въпроса подробно и излагат две донякъде съвместими тези за произхода на „Салватор мунди“.

„Не съм историк на изкуството и в никакъв случай не съм специалист по старите майстори, но си изкарвам хляба с изкуство от почти петдесет години и един поглед към тази картина ми казва, че това не е Леонардо. Картината е мъртва, повърхността е инертна, излъскана след предишни повреди и толкова пъти преработвана, че изглежда едновременно стара и нова”, споделя нюйоркският арткритик Джери Салц.

Според куратора Тод Левин от „Левин арт груп”, Ню Йорк, картината най-вероятно е създадена от Джовани Болтрафио, един от по-младите съвременници на Леонардо и негов ученик, започнал кариерата си в ателието на великия майстор. Майкъл Дейли от британското издание „АртУоч” обаче е още по-радикален в мнението си. Според него „Салватор мунди” е била в толкова увредено състояние, че нищо не може да се твърди за авторството на първоначалното изображение, а историята на сегашния вид на образа започва едва около 1900 г.

„Човек трябва да види тази странна, смразяваща работа на гения в галерия, за да оцени силата ѝ“, пише арткритикът на „Гардиън“ Джонатан Джоунс.

Картината действително е изгубена в периода от 1763-а до 1900 г., преди да бъде купена от колекционера Чарлс Робинсън, който първоначално я смята за работа на Леонардовия ученик Бернардино Луини. Продадена е в „Сотби’с” през 1958-а само за 60 долара, сетне е реставрирана, като са свалени последователно няколко пласта от късни преработки от XIX, XVIII и XVII в. Следва нова серия дебати, приключили през 2011 г. с извода, че първоначалната версия на лика на Христос върху дъската е от ръката на самия Леонардо. „Салватор мунди” е изложена в Националната галерия в Лондон, след което е продадена на руския милиардер Дмитрий Риболовлев за 127 милиона долара.

Вижте още: НАЙ-СКЪПАТА КАРТИНА В ИСТОРИЯТА

Съществуват и предположения, че сегашната рекордна продажба представлява опит на Риболовлев да изпере част от собствените си пари, прехвърляйки ги от основната си компания на дружество с фиктивни собственици, зад които стои отново той.

Италианската специалистка по италианско ренесансово изкуство Кармен Бамбак, кураторка в музея „Метрополитън” в Ню Йорк, представя по-нюансиран поглед към въпроса за авторството на картината. Според Бамбак Леонардо е работил над „Салватор мунди” заедно с учениците си, включително и с Болтрафио. Според нея голяма част от повърхността действително е изпълнена от Болтрафио, но при сравнение с други произведения проличава, че отделни детайли, например благославящата десница на Спасителя, части от ръкава, лявата ръка и кристалната сфера, изобразяваща Мирозданието в Божия власт, са работа на самия Леонардо.

Немският историк на изкуството Франк Цьолнер остава предпазлив и не се наема с никаква оценка на авторството. Според него последователните реставрации са лишили темата от възможност за еднозначен отговор.

Сигурните факти около „Салватор мунди” са, че картината първоначално е нарисувана около 1500 г., между „Тайната вечеря” от 1498-а и „Мона Лиза” от 1503-а. По-слаба е вероятността за по-късно създаване. Който или които и да са авторите, тя е произведение на Леонардовото ателие и в първоначалния си вид е била предназначена за френския крал Луи ХII и съпругата му Ан Бретанска.

Вижте още: ЦЕЛИЯТ ЛЕОНАРДО

Независимо дали е създадена преди 1503-а или след 1507 г., „Салватор мунди” фигурира в инвентара на личните притежания на Луи и Ан. Според Цьолнер, който е и автор на монография върху всички картини, рисунки и стенописи на Леонардо, техниката сфумато, използвана в картината, съответства на почерка на ателието на Да Винчи и по-точно на стила, развит от неговите ученици след 1520-а, отколкото на самия майстор.

Освен това произведението е почиствано и реставрирано по агресивни начини в продължение на стотици години, така че според галериста Робърт Саймън картината може и някога да е била Леонардов оригинал, но вече изглежда като копие, защото на практика първоначалният ѝ вид е унищожен.

„Няма значение от кого е била, нея вече я няма”, обяснява експертът.

Реставраторите правят това, което винаги са правили: премахват следите от работата на предишни реставратори и оставят собствени, смята Тод Левин от „Леви Арт груп”. А и картината не е смайващ шедьовър, докато Леонардо е прочут именно със смайващи шедьоври.

Реставраторката Диане Модестини, която е работила върху картината, отрича „Салватор мунди” да е бил значително прерисуван през вековете. Върху първоначалния пласт е имало натрупвания от работата на други автори след Леонардо, но първоначалният слой е ясно разграничим и няма място за съмнение в авторството. Повредите върху картината са били поправими и всъщност няма такова нещо като сериозно дорисуване, което би било и неетично, смята тя.

Дори критичният към работата на Модестини Мартин Кемп, автор на изследването „Мона Лиза: картината и хората”, коментира, че първоначалното авторство на Леонардо е безспорен факт. На базата на технически анализ и на информацията, с която разполагаме за методите на работа на Леонардо, който е бил много грижлив в описанието на практиката и теорията си, може да се потвърди, че над „Салватор мунди” е работил самият майстор. Оптиката като научна дисциплина, от която той се е вълнувал и е била недостъпна материя за съвременните му художници, му позволява да рисува по начин, непостижим дори за собствените му ученици.

Кемп се съмнява в качеството на журналистиката, споделяща мненията относно неясноти около авторството. Повечето специалисти по италианско ренесансово изкуство не се съмняват в първоначалната роля на Леонардо в историята на картината, както и в участието му в работата. Намесата на младите ученици от ателието му е точно толкова нормална, колкото и във всички останали картини на стари майстори, водещи със себе си по неколцина чираци.

Същевременно „Блумбърг” публикува статия, разглеждаща не толкова прекия въпрос за авторството, колкото критериите за приписване на дадена картина на определен класически живописец. Проблемът е не толкова исторически, колкото концептуален, смята изданието. Не можем да съдим за авторството на класически картини по начина, по който търсим оригиналността на съвременни произведения. Разбира се, Леонардо и съвременните му колеги (и конкуренти) работят заедно с учениците си. И е съвсем естествено всяка картина на няколкостотин години да е преминала през повече или по-малко реставрации. В повечето случаи, както и в този, последните реставрации имат за цел да възстановят най-стария, първоначален вид на картината, внимателно премахвайки наслоенията от столетията, делящи ни от Леонардо. Накрая пред нас остава това, което майсторът е създал по поръчка на краля – в ателието си, тук и там позволявайки намесата на своите ученици, точно както стотина години по-късно Шекспир понякога ще позволява отделни фрагменти от пиесите му да бъдат завършвани от по-млади драматурзи.