Съмненията в Украйна в подвига на Марина Овсянникова

В края на март продуцентката от „Първи канал“ Марина Овсянникова разбуни духовете, като се втурна в жив ефир в „Първи канал“ на руската телевизия с плакат, на който беше написано на английски „Не на войната“. Тогава постъпката ѝ беше приета като смелост, но въпросите около нея стават все повече.

Изданието „Новая газета. Европа“ в статия на Олга Мусафирова разглежда отзвука на тази постъпка в Украйна и начина, по който украинските журналисти приемат Овсянникова. Съмненията в нейната искреност стават все повече – тя не споменава войната, а всичките ѝ изяви след напускането на Русия са свързани с опити да внуши, че санкциите срещу Руската федерация са излишни и вредни. Това някак съвпада и с новата вълна на смекчаване на отношението на Европа към Путин 100 дни след началото на войната. Очевидно пропагандата има и по-фини прояви.

Заглавието на статията е „После враки кулаками не машут“, игра на думи с популярна поговорка, в която думата „драка“ е заменена с „врака“ (изкривена дума за лъжа). Приблизителният превод е „След лъжата не може да се продължава“.

Предлагаме ви цялата статия, публикувана в „Новая газета. Европа“.

След лъжата не може да се продължава
Олга МУСАФИРОВА

Бившата сътрудничка на „Първи канал“ Марина Овсянникова реши да обучава журналистите на Киев как да се борят с пропагандата. По-добре да не го беше правила.

Много ми се иска да започна тази бележка с думите „Нищо не го предсказваше“.

И така, нищо не предсказваше пристигането в Киев на Марина Овсянникова, доскорошен редактор в руския „Първи канал“, а сега колумнист в немското издание „Die Welt“, вече наградена от Фонда за правата на човека с наградата „Вацлав Хавел“ – за „креативно инакомислие“. В началото на март Овсянникова по време на директен, както се твърди, ефир на програма „Время“ се втурна в студиото с плакат на английски език „Не на войната“, като изпрати на руснаците сигнал: тук ви лъжат. След това жената се уволни от телевизията, плати на съда глоба от 30 000 рубли (тогава около 300 евро) и безпрепятствено напусна страната.

В Украйна „подвигът на Овсянникова“ остана незабелязан и неоценен. От нейната борба с режима на Путин и кариерата ѝ на Запад малко се интересуваха дори колегите ѝ журналисти.

А е трябвало. Активността на бившата сътрудничка на „Първи канал“ в европейското медийно пространство растеше заедно с появата на поредните пакети от икономически санкции, които западните партньори на Украйна въвеждаха по отношение на Русия. Най-добре ѝ се получаваха както преди шоупрограмите.
Например в ефира на италианската телевизионна компания РАИ в токшоуто „Che tempo che fa“ (Какво е времето) Марина Овсянникова каза пред аудиторията: „Русофобията е недопустима. Руските хора не трябва да носят отговорност за случващото се в Украйна. Вината за това е само на Владимир Путин“. Молеше италианците да кажат на своите политици: те трябва да се откажат от антируските санкции, те не са страшни за властите, а ето – майката на Овсянникова, инвалид, сега не може да си купи нужните лекарства, дъщерята не може да плати училищните закуски с виртуалната си карта и такива като тях в Русия са милиони. Войната на Русия против Украйна, хилядите жертви сред мирното население, в това число старци и деца, разрушените градове, зверства и мародерствата на руската армия останаха зад кадър. Санкциите бяха единственото, срещу което надигна своя глас напусналата родината си нова опозиционерка. Това води на определени размисли за спецификата на дейността ѝ.

И ето на 30 май информационна агенция „Интерфакс Украйна“ публикува анонс на пресконференция в Киев: „Разобличения от Марина Овсянникова: как работи руската пропаганда“. Това изглеждаше смешно и противно. Какво още не знаят за пропагандата украинците? Информационната градушка на руската телевизия биеше по територията на страната много години подред, докато не беше изключена от ефира. Но определени „разрушения“ останаха в мозъците на зрителите, особено на онези в Крим, Донецк и Луганск. А после на подготвеното от телевизията пространство започна истинската „градушка“ от бомби и ракети – да подпалват „нацистите“, да принуждават към „дружба“.

Раздразнението беше толкова силно, че съобщението за отмяна на пресконференцията изскочи едва ли не веднага след анонса. В коментар за профилираното издание „Детектор на медиите“ генералният директор на „Интерфакс Украйна“ Александър Мартиненко казва:

„Отменихме събитието, защото се оказа, че има доста негативен резонанс за него. Нашето общество и гилдията не искат да виждат този човек в Украйна, още по-малко да общуват с нея“.

Мартиненко уточнява, че „Интерфакс Украйна“ не е организирала събитието, а само е предоставила зала, и добавя:

„Не знам дали Овсянникова може да се появи другаде“.

„Детектор на медиите“ е получил и другите отговори. Турът на Марина Овсянникова в Украйна, планиран за четири дни, е организиран от вестник „Die Welt“ със съдействието на Мариам Ламберт от Нидерландия, доброволка и основателка на благотворителен фонд. На място помощта е осигурена от украинската обществена и медийна организация „Стоп на корупцията“.

Номерът не минава само с „Интерфакс“. Както съобщава украинското „Громадське радіо“, позовавайки се на свои източници, за Марина Овсянникова и Еми Кар, известна правозащитничка, са помолили да бъде казана добра дума пред ректора на Киевския национален университет „Шевченко“. Целта – „да съдейства за организация на среща със студентите от факултета по журналистика“. Сайтът „Гордон“ уточнява: молбата идва от някой си Алекс Магдински, член на международната група Operation Sunflower, която се занимава със събиране на хуманитарна помощ за Украйна. Деканът на факултета по журналистика Владимир Ризун отказва.

Не ми е известно дали Еми Кар е успяла да се срещне със студентите. Затова пък темата на разговор, заявена от Марина Овсянникова, е трябвало да звучи така:

„Съвременните стандарти в журналистиката като средство за противодействие на фейковете и пропагандата в информационната война“.

Натрупаният от 2003 г. опит в „Първи канал“ дава безусловно право да се припомня за фейковете с чувство за съпричастност към всяко „разпънато момченце“ (една от най-известните фейк новини от Донбас след 2014 г. е за уж разпънато на кръст тригодишно дете в центъра на градче в Донецка област, разобличена като лъжлива едва след като натрупва няколко милиона гледания – бел. ред.). Но месец работа за немското издание не дава право да се обучават други на стандарти.

„Ние, Националният съюз на журналистите от Украйна, се обръщаме към президента на Фонда за правата на човека Тор Халворсен с призив да се анулира решението за награждаване на руската журналистка Марина Овсянникова с наградата „Вацлав Хавел“ – това е цитат от съвсем прясното заявление на ръководителя на националния журналистически съюз Сергей Томиленко, член на изпълнителния комитет на Европейската федерация на журналистите. Томиленко подчертава: докато не приключи независимото разследване на истинските причини за постъпката на г-жа Овсянникова (с плаката и условията, при които Кремъл ѝ е разрешил да напусне страната, когато в Руската федерация преследват за много по-малко), по-добре да не се подлага името на Вацлав Хавел на съмнителен „креатив“. Най-малкото защото за 100 дни в полетата на голямата война в Украйна загинаха 32 украински и чуждестранни журналисти.

„Дългогодишните действия на организираната престъпна група „Първи канал“ явно имат признаци за пропаганда на войната (наказание до три години затвор според Наказателния кодекс на Украйна), разпалване на междунационална вражда, призиви към нарушаване на териториалната цялост на Украйна с тежки последствия (до 15 години затвор)“. Това написа журналистът Сергей Дибров в одеското издание „Думска“ и добави: „Сега Марина Овсянникова, активен участник или поне свидетел на тези престъпления, е на територията на Украйна. Това е отлична възможност тя да бъде разпитана, да бъде изяснен внимателно списъкът на съучастниците, ролите им в престъпната група, целите, мотивът, степента на вина на всеки“.

Марина Овсянникова като пропагандистка, разпространяваща прокремълски наратив, тоест – призиви към отмяна на санкциите за Русия, е вписана в базата на украинския Център „Миротворец“. По данни на „Миротворец“ сега тя, родена в Одеса, се намира именно в този град.

Своя учителка в журналистиката Марина Овсянникова нарича Жана Агалакова. И какво съвпадение! Агалкова, повече от две десетилетия работила в „Първи канал”“ след началото на войната напусна и даде пресконференция в Париж, където бе кореспондент през последните години.

„Основният смисъл на посланието, което тя адресира до жителите на Русия, беше: пропагандата отдавна лъже… Но санкциите, въведени срещу Русия заради войната, удрят на първо място руската средна класа, привържениците на демократичните ценности“, пише за „учителката на Овсянникова“ Юрий Сафронов на сайта RFI и продължава: „Самата Агалакова съжалява, че не си е тръгнала по-рано, но не осъжда колегите си, които продължават да се занимават с пропаганда – те имат възрастни родители, деца в музикални школи, ипотеки, те се „оказаха заложници“. За страданията на Украйна г-жа Агалакова не каза нищо. Сигурно защото беше развълнувана“.

Една школа, няма какво да се каже…