Има едни професионалисти, които никога не излизат на протест срещу мизерното заплащане на труда им – това са писателите. Да, в училищата има портрети на гордостта на литературата, в парковете има техни паметници… Но малцина знаят колко малко (или нищо) получават съвременните български творци на словото. Този апел за помощ от Министерството на културата не е за да се подаряват пари, а институцията да регламентира достойно заплащане на работата на писателите.
Ситуацията днес
Веригата започва с Писателя. Седмици, месеци, понякога години той пише една книга. В това време загърбва семейство, приятели, пътувания, почивки. Когато книгата е написана и многократно „шлифована“ (един от професионалните жаргони за авторското редактиране), той я предава на Издателството. Там книгата престоява неуточнени седмици или месеци. Чете и преценява рецензент, редактор, почти винаги и издателят. Ако е одобрена, с Писателя се сключва Договор. (Тук нека прескочим най-лошите, но много масови случаи, в които издателството изисква Авторът да заплати половината или цялата сума за издаването.) В този Договор са описани различни права и задължения на Автора и на Издателя, но обикновено не се изписва основното възнаграждение на Писателя (така наречения базов хонорар) или ако случайно го има, то той не се договаря, а трябва да бъде приет от Автора с регламентирано от установените взаимоотношения (практиката) мълчание. Записва се, че авторът ще получи процент от всеки продаден в книжарниците екземпляр – варираше между 12 и 15% от коричната цена, но напоследък най-често е 10% (това също не се договоря, а само се подписва мълчаливо от Писателя). Казва се „Такава е политиката на издателството“.
Издателството калкулира отпечатването, като определя точни суми – за страньора (примерно) по 3 лв. на страница, корицата е към 200 лв., коректорът взима 2 лв. на страница, има обработка на снимки, художник на илюстрации, после хартия, печат и т.н. Това струва толкова – казват. Само авторът нищо не струва. После се добавя процент за книжарниците и така се стига до коричната цена. Обикновено авторът не е запознат с тази част от процеса. Ако обаче коричната цена нарасне, на автора му се „карат“, че (примерно) илюстрациите са взели много пари и книгата ще стане толкова скъпа, че няма да се продава, макар че не той решава хонорара на художниците.
След това Издателството отпечатва книгата и я предава на Книжарниците. Това е новият господар на книгата. Той вече е притиснал Издателството (косвено и Писателя), че за разпространението на книжното тяло (терминът е търговски сух и тук излияния за изкуство и естетическа стойност не съществуват). Книжарят ще получи 40-50% от коричната цена – ако вече не са и повече. По волята на книжарницата книгата може да постои няколко дена на масата за нови книги, след което потъва някъде по ъглите, горе към тавана, закъдето нямаш стълба, или долу на първата полица, където любителят на литературата трябва да легне на пода, за да я разгледа. Българска книга – примерно с приказки – винаги ще бъде изтласкана от китайските лъскави издания на Уолт Дисни. И следващият етап е – нашата книга изчезва на вечно заточение в складовете на книжарниците и на издателите.
По признание на мнозина издатели, те не могат да се справят с книжарите и всъщност абдикират от разпространението на книгите. Или разчитат те сами да продават на панаирите на книгите, но това е все пак 2-3 пъти годишно. Един от най-големите издатели ми сподели, че тъй като книжарниците своеволно решават какво да е на щанда и какво под щанда, той ще спре да издава български писатели, защото му е неудобно да обяснява на авторите, че няма продадени екземпляри. Цитирам точно, макар да звучи невероятно.
От момента на отпечатването Писателят се включва в популяризирането на книгата – той дава интервюта в радио или телевизия, лично (или с издателството) организира премиерата на книгата, на която говори, изпълнява текстове от книгата и раздава автографи. Има и гостувания в провинцията – в училища, културни клубове, базари. Всичко това не се смята за труд, а по-скоро за лична слава и удоволствие и не се заплаща.
Минават месеци. Ако писателят пише писма или телефонира с много извинения на своя Издател – може да получи процента от продадените книги (има издателства, които са акуратни и без напомняния изплащат тези пари, но те се броят на пръстите на едната ръка, но има и издателства, които са твърдяли, че не се е продал нито един екземпляр в цялата страна и няма механизми авторът да го опровергае). В идеалния вариант – при тираж 500, ако се продадат 400 екземпляра при цена 20 лв. на книга, писателят ще получи 800 лв., броени на 4-5 пъти. Ако приемем че книгата е писана една година, това означава че създателят на литературното произведение получава по 68 лв. на месец. Дори хипотетично да увеличим десет пъти, ще получим минималната работна заплата, плащана несистемно.
Възможно съдействие от министерството
(много лаконични предложения, които могат да бъдат допълнени)
– Трудно извоюваното намаление на ДДС на 9% за книгите би трябвало вече да рефлектира върху заплащането на писателите;
– Преди години беше гласуван закон, че част от постъпленията на Българския спортен тотализатор ще се отделя за култура, но на предишните министри не им се занимаваше с това и то си остана само на хартия;
– Из практиката на други европейски страни:
1. В Германия има наредба, според която всяка година Сдружението на издателите договаря със Съюза (или съюзите) на писателите какъв ще бъде минималният хонорар за автора през следващата година за издаването на книга стихове или роман и т.н. И никой издател не може да издаде нито една книга, ако не се съобразява с този регламент. Тази наредба третира и електронните или аудио книгите. И това се нарича защита на писателските права.
2. Във Франция има защитни тарифи при заплащане на хонорари за всяко участие и четене от страна на автора.
3. Авторите получават отчисления за авторски права при четене на свои творби по радио или телевизия.
4. Във Франция и Англия има закон, според който определено време след излизането на книгата писателят печели отчисления при всяко взимане на неговата книга за четене в библиотеките.
5. В Италия от издаването на всяка класическа книга се отделя 1 процент от стойността на всеки екземпляр за подкрепа на съвременната литература. В Румъния са 4 процента.
Този текст няма за цел да изчерпи темата, нито да подскаже всички възможни мерки, а по-скоро да напомни на обществото и в частност на Министерството на културата, че заплащането на писателите – създатели на българската литература е отчайващо малко. И че помощ е необходима веднага.
Малко автобиографични данни: автор съм на 6 книги с поезия. Заедно с Кръстю Пастухов издадохме три книги с приказки. Работил съм над 30 години като редактор в Българска национална телевизия. Сценарист съм на десетки телевизионни, анимационни и документални филми. 20 години бях галерист в Галерия за изящни изкуства „Натали“. Преподавах в Нов български университет – Департамент масови комуникации. Като поет и сценарист имам награди в България, Словакия и Италия.
Заглавието е на „Площад Славейков“ – бел. ред.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение