Само един БГ филм се продава в Англия, губи се огромен пазар

Много често колеги режисьори във Великобритания ме питат за нови български филми, които бих могъл да им препоръчам да гледат.

Да, бих могъл, и съм го правил много пъти, с удоволствие. Веднага мога да изредя 7 нови български филмa, които си заслужава да се видят. Hо въпросът е, къде биха могли да се гледат, след като тези филми ги няма в британската дистрибуторската мрежа? Единственото изключение в това отношение е филмът „Аве“, който се продава в най-голямата разпространителна мрежа за филми и музика във Великобритания HMV.

Липсата на български филми в магазините е огромен минус, защото те (българските филми) са непознати, а най-лесният достъп до този огромен пазар за арт филми са магазините за продажба на дребно като HMV, Fopp, Foyles, в киносалоните на „Курзон“. Въпреки че повечето филми вече могат да се закупят онлайн на чувствително по-ниска цена, потенциалният зрител трябва да знае, че този филм съществува. А това става, когато продукцията се предлага на щандовете в магазините.

В това отношение поляците се справят много добре. Техните арт филми лесно могат да се открият в Англия. „Трикове“ на Адржей Якимовски, „Сватбата“ на Войчех Смаржовски, „Четири нощи с Анна“ на Йержи Сколимовски са малка част от новите полски заглавия, които можеш да си купиш, ако се разходиш из „Сохо“ или край „Ковънт Гардън“.

Pумънците също се настаниха трайно на този голям пазар. Почти във всички магазини можеш да си купиш „Четири месеца, три седмици и два дни“, а също така и „12:08, На Изток от Букурещ“. Два страхотни филма, които създахода новия имидж на румънското кино на Острова.

А дали и ние имаме тези два филма, които да създадат доброто име на новото българското кино? Да, имаме ги. Това са „Аве“ и „Подслон“. И докато продуцентите на „Аве“ са си свършили работата и филмът е издаден на DVD, искам да попитам, къде е „Подслон“, защо го няма? Свършена е огромна работа. Изключително добър сценарий, отличен кастинг на актьорите и впечатляваща режисура на Драгомир Шолев. Един филм, в който характерите не говорят, защото трябва да си отварят устите, а защото имат какво да кажат. Един филм, който би се радвал на сериозен зрителски интерес сред любителите на арт киното на Острова.

Толкова ли е трудна дистрибуцията на филми? Да, изключително трудна е, когато нямаш добър филм, но когато предлагаш качествен филм, това улеснява изключително много преговорите с дистрибутори. Филми се продават, за да се печели от тях. А когато се предложи филм, който да носи печaлби (на дистрибуторите), те определено имат интерес да сключат договор с теб (с продуцентa).

За разлика от българския кинозрител, британците харесват арт филми и от тях тук се калкулират добри печалби. Това е мое лично впечатление, когато посещавам филмовите салони в Лондон. Много често ми се налага да си купувам билети няколко дни предварително, защото в деня на прожекцията това е невъзможно.

За сравнение ще спомена, че през лятото на 2011-а, когато гледах „Дървото на живота“  на режисьора Терънс Малик (спечелил „Златната палма“ от кинофестивала в Кан няколко месеца по-рано), бях единственият зрител в киносалона в Пловдив. От една страна се почувствах изключително привилегирован, но от друга – за пореден път се убедих, че арт киното в България нямат никакъв пазар, дори да са направeни от режисьори като Терънс Малик.

Странно ми e, защо продуцентът на „Подслон“ (Росица Вълканова) е оставила работата до половината? Не се ли гордее със своя филм? Защото трябва, а и би могла да печели от него.

Продуцирането на филми не приключва с участието по кинофестивали и излъчването в киносалоните… То продължава и след това, с издавено на DVD, продажби на телевизии и интернет, дистрибуция в мрежите за продажба на дребно… Да, има го онлайн, но това е недостатъчно.

И докато има филми, от които не може да се спечели, и си е чиста загуба на време да се правят опити за дистрибуция, то „Подслон“ е един филм, от който може да се печели не само сега, но и в бъдеще…

Може би истинската причина се крие в това, че той е държавно финансиран, а държвата е безотговорна към вложените средства в културата. Ако „Подслон“ беше финансиран от частни инвеститори, които очакват да си възвърнат вложените средства и да спечелят пари от продажбите (примерно за период от 5 години), нещата щяха да стоят различно начин.

Аз лично се надявам скоро да видя този филм на шандовете в Лондон. Дано да не се окажа прекалено голям оптимист.