Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Само глупаците вярват в непорочното познание

Налага ли се да търсим отговор на въпроса за смисъла, пита Ървин Ялом с новата си книга с терапевтични истории

Ървин Ялом е променил до неузнаваемост самоличността на пациентите и познатите, които се появяват в книгата му „Мама и смисълът на живота”.  - Само глупаците вярват в непорочното познание

Ървин Ялом е променил до неузнаваемост самоличността на пациентите и познатите, които се появяват в книгата му „Мама и смисълът на живота”.

„Искате да тровите тялото си с наркотици? Искате да го убиете с алкохол, трева и кокаин? – гърмеше гласът му в залата. – Искате да размажете тялото си в автомобилна катастрофа? Да го убиете? Да го хвърлите от моста? Не ви трябва? Тогава го дайте на мен! Хайде, дайте го на мен! Аз имам нужда от него. Ще го взема. Аз искам да живея!“ Какво по-красноречиво обяснение в любов към живота? Налага ли се да търсим отговор на въпроса за смисъла?

Ървин Ялом е променил до неузнаваемост самоличността на пациентите и познатите, които се появяват в книгата му „Мама и смисълът на живота”. Моралният кодекс на терапевта го налага. Първите четири разказа от сборника излагат реални случаи от практиката му, но това не им пречи да карат читателя да настръхва. А в два от следващите, „Двойно излагане“ и „Проклятието на унгарския котарак“, се появява Ърнест Лаш от романа „Лъжи на дивана”, т.е. в тях фикцията все пак взема превес.

Cover-Mama-i-smisylyt-na-jivotaПредставете си група, чиито членове (повечето от които са в групата от десетина години) анализират постигнатия напредък и стигат до извода, че всеки един от тях е преживял голяма промяна за този период, с изключение на терапевта, който за десет години си е останал абсолютно същият. Успех ли е това за него, или провал?

Ялом се опитва да обясни, че терапевтите не са механици, ровичкащи в апаратурата на съзнанието. Терапията е връзка между двама, нормално е лекар и пациент да разменят ролите си. Терапевтът трябва да умее да освобождава ума си от стереотипи и очаквания и да подхожда към всеки пациент непреднамерено. Доколкото това усилие подлежи на контрол…

„Проклятието на унгарския котарак“ разгръща фантазията на автора, но също се уповава на реални събития и значими теми. Представете си облекчението, изпитано от терапевта, когато някой неприятен и досаден пациент реши да се откаже от терапия. Терзанията на терапевта за причиненото от пациента му зло. Миговете, в които терапевтът губи от фокус интереса на пациента. Бляновете му да се появи като герой на бял кон. Еротичните фантазии по близък на пациента…. Всички тези щекотливи ситуации извират от личния опит на автора. Сюрреалистичният диалог между човек и котарак има за цел да представи една истина, да изследва граничния въпрос за смъртта.

Е, за всеки е приготвена една сигурна смърт. Затова е налудничаво да ѝ обръщаме твърде много внимание приживе. В една от най-силните истории в сборника, „Пътешествие с Паула”, терапевтът прави следното заявление:

„Започнах да разбирам, че смъртта е твърде очерняна. Научих се да развенчавам мита за смъртта, да виждам истината за нея, че тя е част от живота, събитие, слагащо край на възможностите.

„Сама по себе си смъртта не е нито положителен, нито отрицателен герой – твърдеше Паула, – но ние сме възпитавани да я възприемаме със страх.“

Протагонистите на Ървин Ялом са негово алтер его, затова повечето от тях са атеисти. Мисълта за смъртта ги ужасява, но предпочитат суровия, неподправения ужас пред вярата, чието единствено „достойнство” е абсурдността ѝ. Като терапевт Ялом се опитва да не разкрива тези свои мисли, защото знае, че религиозната вяра е силен източник на утеха за масата и „никога не се опитва да я обори, ако няма какво по-добро да предложи вместо нея”. Всъщност, любовта към Паула му действа облагородяващо в този смисъл.

„Ние желаем да бъдем, ужасяваме се от несъществуването и си измисляме приятни детски приказки, в които всичките ни желания се сбъдват. Неизвестната цел, която ни очаква, вечната душа, раят, безсмъртието, Бог, прераждането – всичко това са илюзии, подслаждащи горчивината на това, че сме смъртни… Преди да се запозная с нея, бях толкова праволинеен последовател на традиционната медицина, че не бих пожалил от острия си език никой лекар, който в края на групова терапия кара пациентите да се държат за ръце и да зяпат мълчаливо пламъка на свещ.”

Понякога са необходими десетки години, за да изречем думи, които не са ни стрували нищо. А за някого са значели много. Пътят към знанието винаги е бил и ще бъде осеян с тръни. Само глупаците вярват в непорочното познание.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах