Днес премиерът Бойко Борисов се изказал: „Благодаря на хайките за бежанци, всяка помощ е добре дошла“. Ако случайни хора могат да задържат „терористи“, защо не позволиха на Волен Сидеров да задържа „наркотрафиканти“ по „Раковска“? Може би ако гасиш пожар, наистина всяка помощ е добре дошла. А ако правиш мозъчна операция? Но това е естествен финал на една седмица, в която между Стоичковия жираф, няк’ви баби и малките котета, други важни новини се промъкнаха почти незабелязано – като бежанци през турско-българска граница.
Например 20 „интелектуалци“ – поне половината от тях свързани с ДС, споделиха кой трябва да стане директор на БНР. Знаем, че списъкът на журналистите, работили за Държавна сигурност, е безкраен, но не останаха ли и други? И наистина ли моралът вече няма никакво значение?
В това обаче няма нищо ново. Новото беше, че с викове „Да живей България“ спортисти, ловци, рибари и туристи поемат на любителски начала охраната на държавната граница от терористи. Опазването на националната сигурност се превръща в хоби. Национални медии вдигат самочувствието на динковистите, а шефовете на Гранична полиция раздават награди и поощрения на жандармеристите-любители, вместо да ловят нарушители и каналджии.
Третата новина е, вече имаме случай, в който улична тълпа пое в свои ръце правосъдието и се опита да линчува на място причинител на тежко произшествие… В последния момент, докато селяните се опитвали да подпалят камиона със заключилия се в кабината шофьор, полицията го спасила. Ако следващия път ченгетата закъснеят, влизаме направо в новините от Третия свят. Тази част от него, в която „Ал Кайда“ се бие с Ислямска държава.
Но страната отдавна е пълна със самодейци, които се смятат за професионалисти. Било защото истинските професионалисти ги няма, било за да (само)задоволяват болни амбиции. Вече е практика българският режисьор сам да си пише сценария, актьорът сам да се режисира, а когато проектът му никъде не се класира, все ще се намери кой да го продуцира. Така „нов български филм“ се превърна в нарицателно за празен салон. А самодейността процъфтява. Но киното ни е най-малкият проблем.
Вече няма нищо чудно, че скулптори администрират, а разни други без задръжки скулптират. Няма лошо, ние можем и да не минаваме от там, където си оставят произведенията. Но поне да си наемат дипломирани електротехници – Василий II не е ослепил Самуил, но съвременната технология вече му извади едното око от строя. Ей така процъфтява самодейността.
Междувременно обикновени плочкаджии се правят на реставратори на антични ценности, телевизионни водещи пият урина за здраве и се борят с ваксинациите, гимнастички правят ефектни премятания в политиката, а т. нар. професори заливат ефира с помията на чудодейните извори и планират професионалната си дейност според предсказанията на баба Ванга.
Граждани и селяни се правят на юристи-специалисти и изискват смърт за по-тежките престъпления и доживотен затвор без право на замяна за по-леките. Атеисти се правят на християни, комунисти – на демократи, седесари – на реформатори, а доносници на ДС – на високо морални професионалисти и специалисти по всичко – от употребата на бурката до управлението на бизнеса, образованието, медиите, държавата и ООН.
Най-възмутителното в цялата ситуация е, че в нея липсва обществено възмущение. Стоичковият жираф, Цачевите баби и Божиновите малки котета предизвикват по-голям интерес – не само в официалните медии, но и в социалните мрежи. А докато самодейците изземват управлението от професионалистите, това, което имаме като държава, ще се отдалечава все повече от онова, което имаме като Европа.
Всичко от Емил Георгиев
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение