Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Самозапали се, защото ценеше живота

На 19 януари 2017-а се навършват 48 години от смъртта на чешкия национален герой Ян Палах

На заден план: снимка от погребението на Ян Палах. - Самозапали се, защото ценеше живота

На заден план: снимка от погребението на Ян Палах.

Следобеда на 16 януари преди 48 години 20-годишен младеж излиза на Вацлавския площад в Прага, залива се с бензин и се самозапалва. Ходи няколко метра горящ преди да падне в безпомощност. Минувач успява да го загаси с палтото си, а младият мъж е откаран в болница, където са установени 85% изгаряния. След ужасяваща агония в продължение на три дни, на 19 януари 1969-а, той умира. Това е Ян Палах – чешкият национален герой.

Младият студент предприема саможертвата си няколко месеца след погрома над Пражката пролет. В началото на 68-а Александър Дубчек, първи секретар на комунистическата партия на Чехословакия, прокарва идеи за либерални реформи, многопартийни избори и свобода на словото – желанието на правителството му е да се гради „социализъм с човешко лице“.

Но Москва не иска такъв социализъм – през август същата година СССР и съюзниците от Организацията на Варшавски договор (само Румъния не се включва; а България е първата страна, подкрепила решението за военна интервенция и последната извинила се впоследствие). На 20-и и 21-и се провежда т. нар. Операция „Дунав“. Около 7 хиляди съветски танка и близо 500 хиляди войници окупират Чехословакия. Дубчек призовава народа да не дава отпор.

Самозапалването на Ян Палах идва като протест срещу инвазията в страната. Според някои негови съвременници има и нещо повече – младежът демонстрира разочарованието си срещу деморализацията на чехословашките граждани, причинена от окупацията.

„Не ставаше дума толкова за опозиция срещу съветската окупация, колкото за деморализацията, която последва; хората не само се отказваха, но и се отдаваха – казва Ярослава Мосерова, грижила се за Палах в болницата в Прага, пред радио „Прага“. – Той искаше да спре тази деморализация. Хората по улиците, мнозинството от хора по улиците, тихи, с тъжни погледи, сериозни изражения. Лица, в които, като се вгледаш, виждаш как всички разбират, че обикновеният човек е на предела да прави компромиси.“

Ян Палах

Ян Палах

Когато напуска общежитието си за последен път на 16 януари, младежът оставя прощално писмо в няколко копия. Текстът на посланието му гласи:

Майко, татко, братко, сестричке!

Когато четете това писмо, вече ще съм мъртъв или близо до смъртта. Знам колко тежко ще ви нарани действието ми, но не се сърдете на мен. За съжаление, не сме сами на този свят. Не правя това от умора от живота, а напротив – защото го ценя твърде много. Надявам се, че деянието ми ще го направи по-добър. Знам цената на живота и знам, че това е най-ценното нещо. Но за вас искам много, за всички вас, така че трябва да платя висока цена. Не губете сърцето си след моята жертва, кажете на Ячек да учи по-усърдно, на Марта също. Никога не бива да приемате несправедливости, в каквато и да е форма, смъртта ми ще ви обвърже. Съжалявам, че никога повече няма да ви видя, вас, които много обичам. Моля ви, простете ми, че толкова сме се карали. Не им позволявайте да ме изкарат луд. Поздравете момчетата, реката и гората.

Ян Палах е първият самозапалил се, но не и последният. Месец по-късно, в края на февруари, трагичния му пример следва друг студент – на същото място се самозапалва 19-годишният Ян Зайиц. През април същата година в Ихлава това прави и Евжен Плоцек.

Тялото на Палах е положено в гробището „Олшани“, но тъй като с годините то започва да се превръща в място за поклонение на народа, през 1973 г. тайните служби го ексхумират, кремират и изпращат урната с тленните останки на майка му във Вшетати. Близо година близките на Палах не получават разрешение да ги погребат отново – това се случва в местното гробище през 74-а. Урната официално е върната в Прага след падането на режима – на 25 октомври 1990 г.

Мемориалът на Ян Палах в Прага днес

Мемориалът на Ян Палах в Прага

Макар и мъртъв от две десетилетия, Ян Палах играе важна роля за краха на комунистическата власт в Чехословакия. На 20-ата годишнина от смъртта му в негова памет възникват протести – критика към режима. Гражданското недоволство ескалира в т. нар. „седмица на Палах“. Демонстрациите между 15 и 21 януари 1989 г. са потушени с побой и оръжия от страна на полицията. Историците смятат, че именно тази седмица е един от основните катализатори на проявите, предшествали падането на комунизма в страната 11 месеца по-късно.

„В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо – са единствените думи, които Ян Палах изрича, след като е приет в болницата в Прага – и неговите последни. – Този момент дойде.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах