Самуел Финци: Аз не съм български актьор

„С основание не ме водят като български актьор – защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми премина тук, в немскоезичния свят“, казва в интервю пред „Дойче Веле“ актьорът Самуел Финци. Преди дни от фестивала „Берлинале“ обявиха, че Финци ще води откриващата церемония, както и награждаването на юбилейното 70-то издание на кинофорума (20 февруари – 1 март) и направи впечатление, че националността на актьора не се споменава никъде в пресинформацията, а самият той се нарича „европеец“.

В интервю пред Александър Андреев Финци споделя, че „в момента няма особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната“.

„Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец“, споделя Финци.

От 30 години той живее и работи в Германия. В момента е сред най-търсените актьори в немскозичния свят, където казва, че „се чувства вкъщи“ и за своя родина определя единствено сцената.

„Смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход – обяснява той защо не се определя като „българин“ в сайта на „Берлинале“. – Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда. Просто аз произхождам от този континент.“

Финци понякога участва и в български кинопродукции – през януари предстои да го гледаме в „18% сиво“, адаптация по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Казва обаче, че не вижда голяма разлика между това да си български и германски актьор:

„Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго. Това е важното: когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата“.

На въпрос дали се чувства като „експортна стока“ на България, каквито са например Кристо и Григор Димитров, и как би коментирал това „амбивалентно отношение“ на българина, Финци отговаря, че поведението на сънародниците ни е „може би някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ“.

„Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната – споделя Финци. – Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо – той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност… Просто не обичам да демонстрирам териториална детерминация. Няма да ме видите да вея флаг – нито на едната, нито на другата страна.“

Цялото интервю на Самуел Финци пред „Дойче веле“