Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Самуел Финци: Българинът винаги е против

Кристо ни дава надежда, че в света все още има красота, казва актьорът

„Какво по-хубаво от това да си някъде другаде и това, което си мечтал да създадеш, да се осъществи дори и без теб - значи си оставил много след себе си, успял си да оставиш следа… твоят силует продължава да живее в пространството“, казва за Кристо Самуел Финци. Снимка: Чавдар Гюзелев - Самуел Финци: Българинът винаги е против

„Какво по-хубаво от това да си някъде другаде и това, което си мечтал да създадеш, да се осъществи дори и без теб - значи си оставил много след себе си, успял си да оставиш следа… твоят силует продължава да живее в пространството“, казва за Кристо Самуел Финци. Снимка: Чавдар Гюзелев

Продължение от стр. 1

– Впрочем, да припомним нещо за Макрон. Когато Христо Явашев почина, Макрон каза в изявлението си може би най-вълнуващото определение за Кристо – „поет на пространството с грандиозни видения“. Прощавайте, че ще използвам във ваше присъствие думата „гордост“, но да, изпитах гордост и радост, че президентът на Франция отдава така красиво почит към човек от България.

– О, как няма да се радваме, това е световно явление, освен това… красиво е, просто е красиво. Когато си отворен за такова преживяване, то всичко останало няма значение.

– Как си обяснявате съвпадението между отношението към ваксинацията и отношението към Кристо в България? Това е някакъв феномен.

– Всичко това е изключително голяма глупост – да се съпротивляваш, да ходиш срещу собственото си здраве и здравето на обществото. Това ми дава да разбера, че българинът е несоциален човек, той просто е несоциален човек. И това е много печално. Не искам да обобщавам, не важи за всички, естествено, но фактът, че в България са ваксинирани под 20%, колко са ваксинираните в момента – около 16%? Във всеки случай имаме най-ниската ваксинационна квота в Европейския съюз.

– Отново в дъното на класацията.

– Най в дъното, това е срамно. Това е срамно просто, нямам други думи как да го коментирам. И това пак е някаква черта на българския характер – винаги да е срещу, да е против. „Другите правят така, е, аз пък няма да го направя така“. В много редки случаи в нашата история според мен това е помогнало. Например при спасяването на българските евреи тази черта на българина е силно положителна. Не говоря за тези 11 200 депортирани от анексираните територии, които, както знаем, са били с българско наместничество, но много българи са се възпротивили, знаете, на депортирането на евреите. Но имам чувството, че това също има връзка с тази черта, правенето на инат, непременно да не се спази това, което ти се казва отгоре – в този случай изключително положително явление. Но в останалите, както с ваксинирането, това влияе негативно.

– Вироглавството като черта на националния ни характер?

– Да, да. Но то вече явно тотално е деградирало и става изключително деструктивно за нас.

Струва ми се, че това може да бъде излекувано единствено с мълчание – българинът трябва да замълчи и да се замисли, ако не са изчезнали сетивата му заради манията за величие.

– Стефан Цанев прави друга връзка, казва: „Тъжно е, че сме най-бедните в Европа, но е срамно, че сме най-глупавите“.

– Не исках да кажа глупави, а по-скоро невежи. Фактите за мен са потресаващи. Не мога да разбера как е възможно човек да ходи с магнит и да търси чипове по ръцете на хората. А най-печална е тази липса на социално мислене. Колкото сме, как да кажа, гостоприемни в повечето случаи, колкото сме отворени… явно сме отворени само за най-близките си. Когато трябва да мислиш в перспектива за твоето общество, за цялото общество, в което живееш, в което ти всеки ден имаш контакти с хора, защото не можеш да живееш сам на тоя свят – и не го правиш, значи ти въобще не мислиш за другите, ти въобще не мислиш за другите. Как може да си мислиш, че някой е дошъл и иска специално теб, в тази малка България – 6,5 милиона население, да я унищожи с ваксини.

– И другата липса на логическа конструкция – защо този глобален злодей е пожелал непременно теб да подслушва, твоите мисли е избрал да насочва нанякъде? С какво си толкова важен за него?

– Защо се взимаме за толкова изключително важни? Не че не сме, разбира се, ние сме хора, всички ние имаме право да сме на тоя свят, но не сме най-важните, никой не е най-важен, ние сме част от цялото, и защо пък точно нас ще искат да унищожат? Кой е този? Какво ще спечели този човек?

– Каква е ползата за пазара от нашето унищожение?

– Да, нали? Нашият изключителен пазар, с нашата изключителна покупателна стойност, милиардите, които минават през нашите банки…? Какво, какви са логическите мотиви това някой да иска да унищожи нашата изключително огромна и важна държава?

– Гледайки отдалеч, може би имате по-добра видимост към процесите на българската политическа сцена – върви ли към финал кризата, започнала от протестите през 2020-а и стигнала сега до избори за трети път в една календарна година?

– Струва ми се, че пак опираме до т.нар. ни наивност, да не кажа глупост. Аз се удивлявам на проекти като „Има такъв народ“ – „И така нататък“ го наричам за мене си. Удивлявам се, че хората вярват в това нещо. И хайде, този път беше трагически ниска избирателната активност, трагически ниска. Просто мързелът на българския избирател също е нещо унищожително. И липсата му на желание да поеме отговорност. Защото изборите са един вид отговорност, нали така, това е твоята отговорност към обществото, ти отиваш и гласуваш. Ето това е нещо, което за мен е някаква, да, тъжна констатация. Но вижте, ние сме имали и преди такива феномени – царят дойде на власт, той стана гражданин и взе властта. Имахме и един, как се казваше, Жорж Ганчев, той също успя да влезе, че даже се и кандидатира за президент. Непрекъснато наблюдаваме някакви феномени. Те, разбира се, не са чисто българско явление, но в България са изключително примитивни.

– Продължаваме да очакваме чудото, просто да се случи някакво чудо и да се оправим.

– Чакаме нещо, чудеса. Това е същото като онази телевизия, в която стои един маг, звънят му някакви хора и на всеки отвръща: „Обадете ми се на личния след това, аз ще ви кажа какво да правите“. За мен това с „Има такъв народ“ е нещо такова – явява се на избори един, който е известен с това, че прави страхотни чалга концерти…

– Имахте ли очаквания към Слави Трифонов, след като стана първа политическа сила, че ще се издигне до нивото на очакванията на своите избиратели?

– Не, никога не съм имал очаквания към него. Никога. Това не е Зеленски, това не е Украйна. Нямам никакви очаквания. И днес пак чета някакъв коментар негов във Фейсбук. Човек, който не може да се изправи пред избирателите си и да говори лице в лице, какво значи това? Когато правиш политика, какъв водач си, когато се криеш зад един компютър?

– Какво идва след Слави и чалгата?

– Какво ли идва? Хм. Всяко нещо започва от една дълбока криза, а нашата в момента е изключително дълбока и чисто, как да кажа, чисто от житейския си опит знам, че когато паднеш съвсем на дъното, не ти остава друго, освен да отскочиш нагоре. Затова се опитвам да гледам ведро напред и към следващите избори, дано да се посъбуди населението и да усети накъде да тръгне.

– И вие чудо чакате някакво.

– Еми дано да не е чудо. Ако говорим конкретно, още не ми е ясно какво носи новото предложение на бившите служебни министри, какви политически последици ще има всичко това след изборите. Но силно се надявам моят скептицизъм да се окаже неоправдан.

– Дали протестите у нас не успяват да стигнат до финал заради недобре поставените цели? Например последните протести – целта им беше свалянето на един човек от власт, който така или иначе щеше си отиде след два месеца – и то така и стана. Може ли основната цел за промяна да е единствено да махнеш ГЕРБ, да изчегърташ ГЕРБ, пък после ще му мислиш как ще продължиш. Дали затова вече два парламента не успяха да произведат правителство?

– То не е един човек, то е цяла система, повредена. Доколкото си спомням, протестите не бяха само за този човек – след 12 години управление той беше станал олицетворение на тази корумпирана и разрушена, лишена от всякакви принципи държавна политика. Поне аз ги разбрах, така ги разбрах. Но не издържаха, а и той се оказа много устойчив. Оказа се и достатъчно безсрамен да не си подаде оставката. Това за мен също е един феномен. Толкова е здрав явно този, октопод ли, както искате го наречете, тази паяжина, корените на политиката на Борисов са толкова вдълбани в населението, че това му харесва, защото гледам днес в последните социологически изследвания той пак е начело. И не знам вече да се смея ли, да плача ли, безнадеждно е. Значи народът, населението, „суверенът“, в по-голямата си част явно иска да продължи да живее по тоя начин. И си казваш: „Ами добре, живейте по тоя начин“. Но няма как, ще се борим.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах