POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Самуел Финци издава автобиография в Германия

Боли ме да гледам развитието на България днес, казва актьорът в интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“

„Ние живеем в Европа. Трябва да спрем да мислим толкова на дребно. Не бива да се изолираме“, казва Самуел Финци. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Самуел Финци издава автобиография в Германия

„Ние живеем в Европа. Трябва да спрем да мислим толкова на дребно. Не бива да се изолираме“, казва Самуел Финци. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Самуел Финци издава автобиографичен роман на немски език за детството и младостта си в България. „Книгата на Самуел“ е на немския пазар от края на март и предстои да бъде представена в Хамбург на 3 май, а по-късно и в град Ерфурт.

В книгата си Финци се връща към детството си в България от 70-те години, времето, в което въпреки ограниченията, семейството му води бохемски начин на живот. Ярки са образите на елегантния дядо, спасил колекцията си с шапки от времето на царя; на жилавата баба Матилда, оцеляла след електрошокова терапия на сталинска психиатрия; на майка му Гина Табакова, която умее да натовари едно обикновено парче шунка с цялата философия на „долче вита“ и, разбира се, на баща му Ицхак, който отваря за сина си вратата към свободата по време на едно пътуването на Запад.

С остроумие, хумор и топлота Самуел Финци разказва „за рая на детството и бунта на младостта, преплита миналото с настоящето и между другото пише за успеха в погрешната система“, обобщават от издателството „Ullstein“.

В „Книгата на Самуел“ Финци твърди, че семейството му не е било привилегировано по време на социализма. Но все пак посещава френска детска градина, учи в експериментално училище без оценки, после завършва Националната гимназия за древни езици и култури, отбелязва Тобиас Рютер в интервю за онлайн версията на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

„Това можеше да се случи на всеки – отговаря Финци. – Моята учителка в началното училище беше попитала майка ми дали не иска да ме изпрати в това експериментално училище, защото ми беше много скучно в час. По-късно майка ми забеляза, че аз се разпадам напълно в това експериментално училище, така че ме изпрати в следващото. Но нямаше голям наплив от желаещи да учат латински, старогръцки и санскрит. Беше абсолютен късмет. И двете училища бяха под патронажа на министъра на културата [Людмила] Живкова, която искаше да освободи българската култура от влиянието на Съветския съюз.“

Интересното е, отбелязва Рютер, че в романа се отбелязват опитите на Людмила Живкова да откъсне културата от съветската хегемония, докато междувременно баща ѝ Тодор Живков работи страната да стане 16-та република на СССР.

„На руснаците винаги се е гледало като на освободители в България – обяснява Финци. – България получава независимост по време на Руско-османската война. Но още през XIX век има гласове, предупреждаващи срещу руското господство. Днес руснаците отново имат невероятно влияние върху България. В началото на април проруската партия „Възраждане“ спечели 14 процента на парламентарните избори. Развяват се руски знамена. България е член на ЕС и НАТО, валутата е фиксирана към еврото. Но изведнъж чувате гласове: „Нашите традиции! Нашите ценности! Семейството! Полова идентичност, о, боже, о, боже!“

Всичко това се случва на фона на речите на Путин, в които той обещава независимост и опазване на традиционните ценности, допълва актьорът. Това поведение у нас е вид отговор на страховете, че глобализацията може да унищожи България.

„Когато играя в България, от няколко години редовно ме питат дали съм български актьор. „Аз съм немски актьор от български произход“, отговарям. „Ти си безродник!“, казват ми. Защо така? Цялата ми кариера е тук, в Германия, тук станах актьор, в България никога не съм бил на сцена, само съм правил филми.

Ние живеем в Европа. Трябва да спрем да мислим толкова на дребно. Не бива да се изолираме. През последните години в България се появиха традиции, от които да се срамуваме. Народни танци пред Народния театър например. Когато бях малък, българската народна музика вървеше по радиото 24 часа в денонощието, но нямаше такова нещо. Това се случва, когато една държава загуби своята идентичност и се почувства изгубена в един по-голям свят. Говорят се измислици за българската история, само за да съберем малко гордост. Чиста пропаганда, една лъжа след друга. В България има страхотни хора, не всичко е така. И наистина ме боли да гледам тези прояви.“

По-натам в интервюто актьорът споделя, че дълго време се е борил с идеята да напише автобиография, тъй като е само на 57 години. Ръководил се основно от желанието си да улови духа на 70-те и 80-те години в България, особено от перспективата на едно дете и по-късно на тийнейджър.

Днес Финци често пътува между Берлин и София, предимно за да посещава родителите си. Ицхак Финци навършва 90 днес, а Гина Табакова наскоро е отпразнувала 80-годишен юбилей.

„Въпреки всички проблеми, София е красив град – обобщава Финци. – Доста западнал, защото липсва общностен дух, малко мръсен, неподреден, но така се създава ъндърграунд. Може би е добре, че София няма да е като Прага или Будапеща. Понякога градът е гаден, защото пътищата са лоши. Животът там може да бъде изтощителен. Но за това софиянци се качват в колите си в 10 сутринта и обядват в Гърция. Или след двадесет минути са на планината за ски.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg