Самуел Финци спасява „Венецианският търговец“

Странни детайли се въртят около постановката на „Венецианският търговец“ в Народния театър. Този текст на Шекспир няма съдбата на другите пиеси, особено трагедиите и романсите, привличащи анализа и сцената на модерните режисьори от началото на 21. век. Колкото и да го хвалят шекспироведите, режисьорите предпочитат „Бурята“, „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, „Макбет“. От логична гледна точка не е за хвалене пиеса, в която еврейският персонаж не е на равностойна почит с останалите, унизен е, прецакан е във време на военен конфликт с участието на евреите. „Този кучи син“ е най-мекото обръщение към евреина Шайлок. Палестинската диаспора в София сигурно ще изкупи радостно и тържествуващо билетите за представленията в Народния театър с месеци напред.

Но много по-странна е ампутацията на най-същественото участие на Порция, главния женски персонаж, чиято любов се развива паралелно с проблематиката между Шайлок и венецианския търговец Антонио. Когато Порция научава, че ще има съд, на който Шайлок ще предяви искането си за изрязването на 1 фунт месо от тялото на Антонио, който е най-добрият приятел на нейния любим Басанио, тя се преоблича като „доктор по право“ и се явява в съда, носейки препоръка от известен юрист от Падуа. И там побеждава Шайлок, настоявайки, че той може да изреже месото на Антонио, но без да капне капчица кръв. В противен случай губи имуществото си в полза на управата.

Това преобличане вероятно е презряно от Явор Гърдев, който е видял в него премного фолклор. И го е махнал, пускайки на сцена съдебен заседател или бог знае какъв, който изисква от Шайлок да извърши операцията, без да капне капка кръв. Най-сладкият сюжетен ход е премахнат, а дали зрителите разбират как се завързва наратива в тази част? Защото този съдебен заседател връща на Порция пръстена, дарен от нея на Басанио, като изтръгнат от любящото ù сърце. Както и връща на нейната камериерка Нериса пръстена, дарен от нея на нейния любовник, приятел на Антонио. Но как пръстените са попаднали у този човек? Обзалагам се, че зрителите не улавят тези ходове. Явор Гърдев е сметнал преобличането като приказен елемент, но във Венеция, място на карнавали и преобличания, този ход не дразни. Освен това режисьорът допуска съществуването на друг приказен елемент, трите ковчежета с послания, които трябва да отворят и прочетат женихите, кандидати за ръката на Порция.

Може би на световната сцена тези приказни елементи са пречка за по-масово поставяне на „Венецианският търговец“. Но и „Бурята“ е приказка, само че тежи с философска и поетична сила в пъти повече от „Венецианският търговец“. Не е случайно, че именно „Бурята“ на Народния театър в реализацията на Робърт Уилсън замина за Румъния на международния Шекспиров фестивал. Спектакълът блести с хармонията на режисьорски похвати и концептуална реализация. Докато в постановката на Явор Гърдев жертвите на сюжетно качество се отразяват на визията – за да финализират епизодите си, актьорите отиват към дъното на сцената и хвърлят „в космоса“ предмети, реквизит и не знам какво още. Става смешно и жалко.

Определено неприятна е липсата на основното действие на Порция, а така е ощетена и Радина Кърджилова в страхотното ù изпълнение на Порция. Красива, достолепна, благородна, но впримчена в изкуствените ограничения на режисурата. Жалко!

Радина Кърджилова и Александър Тонев в сцена от спектакъла. Снимка: Яна Лозева/Народен театър

На щетите в реализацията на Явор Гърдев опонира присъствието на Самуел Финци. Той е класен европейски актьор и чест му прави, че е приел да гостува на сцената на Народния театър. Финци би могъл да направи Шайлок зловещ, пределно саркастичен, отмъстителен. Но неговият евреин е по-скоро ранен от отношението към него. Сякаш преглъща обидите като отровна, но неизбежна храна. Той е по-аристократичният, движен от разума, в конфликта с търговците от Венеция. Те изглеждат като банда хулигани пред очевидно повече преживелия мъж. Самуел говори като уязвен, но мъдър човек. Той не избързва, не припира, знае кога да замълчи, умее да нюансира думите си, наясно е как да ги превърне в директиви. Актьор, който може да играе комедийно-драматично и обратното. Актьор, който усеща с цялото си съзнание сложностите на ролята и е готов да предлага различни ходове към нея.

Именно Самуел Финци олицетворява в ролята на Шайлок идеите на Явор Гърдев за отношението баща – дъщеря (Джесика в изпълнението на Кремена Деянова), която иска едновременно да е еманципирана, но и с избор, съвпадащ с волята на баща ù. Впечатляваща е сцената, в която Шайлок (Финци) се натъква на Джесика, придружена от любовника си християнин. Лихварят замръзва, наклонил се към дъщеря си, но не пристъпва, сякаш невидими вериги го спъват да я прегърне. Загубил е дар слово и вперва очи към Джесика, усетил, че повече няма да я види. А в сцените между Шайлок и търговците се олицетворява декларираният в програмата на спектакъла интерес от страна на режисьора към „простодушно заигралите се, чиито погледи помръкват в процеса на съзнаване, че играта им се превръща в играчка-плачка“. Творчески богат и разнообразен, Санчо Финци става главна фигура в постановката на Народния театър. Шапка му свалям!

Вижте още: ПУБЛИКАТА СЕ ГРЪМНА