Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Самюъл Бекет и изкуплението с книга преди сън

Четенето в последните минути преди да заспим може да навакса цял един пропилян ден

В последните дни на Бекет до болничното му легло неотметно лежи „Божествена комедия“ на Данте. - Самюъл Бекет и изкуплението с книга преди сън

В последните дни на Бекет до болничното му легло неотметно лежи „Божествена комедия“ на Данте.

В последните дни на Самюъл Бекет в болницата в Париж, точно преди смъртта му през 1989 г., до леглото му стои „Божествена комедия“ на Данте. Точно този екземпляр Бекет има от студентските си години в Дъблин, когато италианският поет се е превърнал в дългогодишната му страст. Могъщото всепроникване на спомена е пропито в много от следващите творби на Бекет и точно тази конкретна книга навярно е обрекла това. Всеки може лесно да си представи как писателят прочита няколко реда в леглото – редове, които той вече знае наизуст – преди да угаси лампата.

Онова, което четем преди да заспим, винаги е имало значение. Били са времена, когато акцентът на литературата трябвало да е поучителен и строг, така че всяка нощ да се подготвяш за предизвикателствата и изкушенията, които предстоят.

Всички тези Библии в хотелските стаи със сигурност загатват убеждението в потенциала на думите, прочетени в минутите преди сън – че могат да променят живота ти. Или, най-малкото, че чужди стих или два, завихрили се в главата ти, могат да те предпазят от собствените ти най-лоши кошмари. За съня (или както го нарича Шекспир – „второто „аз“ на смъртта“), това е подсказка към края. В по-голямата част от живота си ние вярваме имплицитно, че заспиването ни ще бъде последвано от събуждане. С годините или с влошаването на здравето се създават съмнения, увереността ни избледнява, но ако, както прави Бекет в последните си дни, знаеш, че всяка нощ може да ти е последна, то думите, които четеш преди да заспиш, се превръщат във форма на молитва.

В днешно време всеки намек за леглото ни като остров, изолиран от околния свят, е нереален. Ние носим работата си в леглото, гледаме филми и сериали, попадаме във водовъртежа на социалните мрежи. Засипани сме от възможности. Движим се от стая в стая с таблетите и смартфоните си и всяко помещение става същото като предишното. Последното нещо, което можем да видим с падането на нощта в спалните си, се оказват най-големите злини, които човек може да причини на другиго – и то в ужасяващи детайли.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Това е много далеч от понятието за почивка в леглото, от надеждата, че тези минути преди сън може да ни избавят от тревогите през деня. Но все пак е вярно, че да се прочете нещо красиво точно преди да заспим – няколко страници художествена литература или пък стихотворение – може да изкупи пропилян или разочароващ ден.

Уолъс Стивънс описва поезията като „въображение, отблъскващо натиска на реалността“. За всички нас този натиск изглежда по-силен отвсякога; за Бекет, изправен пред почти непоносимата действителност, е сигурно, че иска и намира това закрилническо въображение в прекрасните стихове на Данте.


Бел. ред. – Лиъм Браун е заместник артистичен директор на международния фестивал в Енискилен, посветен на Бекет, който се провежда от 23 юли до 3 август. Текстът е публикуван в ирландското издание „Айриш Таймс“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах