Все по-често в социалните мрежи се вижда, че най-яростните и омразни коментари по различни теми идват от профили на възрастни жени или млади момичета, чиито стени обичайно са пълни с цветя, котенца и сантиментален позитивизъм. По тази тема разсъждава и руско-италианската художничка и блогър Екатерина Марголис в статия, публикувана в сайта на „Радио Свобода“.
Според нея „сантименталността е антоним на човечността“. Тя твърди, че сантименталността е повърхностна емоционална реакция на организма, която не изисква усилия, че е „реакция на физиологията, а не резултат от душевни усилия“. Нарича я „евтина душевна маска, която се преструва на съчувствие, но прикрива именно отсъствието на емпатия“.
„Котенцата и цветенцата са душевни евфемизми, ерзаци на човечност, защита на собствения вътрешен комфорт“, казва в текста си Марголис.
Тя развива теория, че именно това е причина за разцвета на умалителните в ежедневната руска реч в последно време. Марголис говори за така наречения „бебешки говор“ – речта, чрез която възрастните общуват с децата. Наблюденията ù сочат, че в съвременния руски умалителните вече не са език на защита, а прикритие на насилието.
„Всички тези „дечица“, „градинки“, „мамички“, наводнили руската реч през последните десетилетия, не са просто умалително-ласкателни, не просто инфантилни и сантиментално фалшиви, но и дълбоко лакейски. И именно в тази връзка те добре отразяват лагерно-фашисткия дух на съвременна Русия“, казва авторката.
Тя разказва, че е правила проучвания сред криминалния свят. Фолклорът му винаги е сантиментален, разказва Марголис, като при това сантименталността обикновено се съчетава с жестокост, дори това се подразбира. И в това се разпознава цялата путинска риторика на войната, убедена е блогърката.
„Сантименталността като декорация на злото. Безотговорен инфантилизъм. Всичко е свързано с лагерния манталитет и устройство на днешното руско общество, изградено по образ и подобие на затворническите лагери.“
Марголис напомня колко сантиментални са били нацистите – обичали са цветенца и котенца и са плакали на концерти. Доказателства за това, казва тя, могат да се открият в „История на един германец“ на Себастиан Хафнер. Той разказва как в света почти не са забелязали, че в Германия през 1934-1938 г. са били написани много спомени за детството, семейни романи, книжки за природата, пейзажна лирика, нежни изящни дреболии, повече от всякога.
Марголис твърди, че подобни процеси се съпровождат и с разцвет на приложна психология и „коучинг“, както и с нестабилно мислене и липса на критичен подход, с търсене основно на „зона на комфорт“.
Интересно е наблюдението ù върху възникващия морален релативизъм, който подменя основните ценности на западната цивилизация с външните ù проявления – пътеки за велосипедисти, тиквено лате, авангардно изкуство.
„Представянето подменя същността“, категорична е тя, като добавя, че „културата като драпировка и маскировка достига страховития си логичен завършек в декорацията на руините на Мариуполския театър с портрети на руските класици.“
Марголис казва още, че на фона на абсолютното зло на тази война традиционната дихотомия „човекът срещу държавата“ в Русия се е превърнала в шизофрения. Тя намира това за психологически обяснимо, защото е съблазнително всичко лошо да бъде обявено за грешка на Путин, на абстрактната държава или режим, а всичко хубаво – с „духовността на руснаците“.
Марголис отбелязва колко яростно реагират руснаците, независимо къде живеят, на критични текстове за дълбочинните причини на тази война, за имперските корени на руската култура и за вината на всички. Така стигат до мерално релативистичното „не всичко е еднозначно“.
„Неумението да направи разлика между вина и чувство за вина, инфантилизмът, неумението да поемат отговорност, неразбирането за субективната, а не репресивна природа на отговорността, водят дотам, че мнозина търсят убежище в сантименталността“, казва Екатерина Марголис.
Тя обаче е убедена, че именно като се поддават на мимолетния импулс на физиологията – сантименталността, хората не стават по-добри и човечни, а точно обратното – продължават линията на безличност и безотговорност пред лицето на злото, което точно това иска.
„Предатели сме към човешкото си призвание и към тези, които са искали да живеят, но са били убити вчера и днес от руски ракети. Предатели сме към човешката солидарност и отговорност към тези, към които те летят сега.
Ракетите се пускат от руснаци. Насочват се от руснаци. Доставят се от руснаци. Програмират се от руснаци. Руснаците не ги забелязват.
Украинците не могат да не ги забележат. Нямат този лукс. Те са убивани от тях. Точно сега.
И с никакви умалителни не може да бъде намалено това зло, с никакви цветенца не може да бъде замаскирано, с никакви прегръдчици, разговори за топли чувства, безлична държава и дори с малки и важни дела това не може да бъде отменено“, завършва текста си Екатерина Марголис.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение