Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сънува ли Набоков електроовце?

В сънищата времето тече в обратна посока - от следствие към причина, затова изглеждат като предсказания, твърди философът Джон Дън. А авторът на „Лолита“ лично проверява

Владимир Набоков, борил се с безсънието цял живот, започва дневника на сънищата си, след като прочита „Експеримент с времето” на философа Джон Дън. - Сънува ли Набоков електроовце?

Владимир Набоков, борил се с безсънието цял живот, започва дневника на сънищата си, след като прочита „Експеримент с времето” на философа Джон Дън.

Дневник от 1964 г., в който Владимир Набоков записва над петдесет от сънищата си (от еротични и насилствени до сюрреалистични), ще бъде издаден за първи път във Великобритания, съобщава „Гардиън”.

„Силно еротичен сън. Кръв по чаршафите – пише романистът на 13 декември 1964-а. – Краят на съня: о, сестро, тъй странно млада и премаляла… сетне застанах край прозорец, въздишайки, виждайки гледката едва наполовина, с блуждаещ размисъл над възможните последици от инцеста.”

Друга бележка разказва за сън, в който той танцува с жена си Вера:

„Разтворената ѝ рокля, странно изцапана и лятна. Някакъв мъж я целува, минавайки край нас. Сграбчвам главата му и я удрям с такава хищна сила срещу стената, че той почти се залепя на повърхността (металическата повърхност проблясва, внушавайки представата за кораб). Откъсва се с окървавено лице и се отдалечава с олюляване”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Авторът, борил се с безсънието цял живот, започва дневника на сънищата си, след като прочита „Експеримент с времето” на философа Джон Дън (да не се бърка с ренесансовия поет със същото име – бел. ред.), според чиято хипотеза някои сънища може би са вдъхновени от предстоящи събития, тоест на практика представляват предсказания.

Според Генадий Барабтарло, специалист по Набоков от Университета в Мисури и съставител на първото издание на дневника, опитът на Набоков следва педантичните насоки в някога влиятелната книга на Дън – ексцентричен, но и гениален британски философ.

„Основната цел на Дън е била да докаже, че в страната на сънищата, здрачното място между материалното и духовното царство, времето тече в обратна посока, от следствие към причина”, пояснява Бабтарло.

Според Дън всъщност сънят само изглежда като предсказание, но в действителност неминуемо предстоящите събития причиняват акта на сънуване. Ако сънуващият види нещо, което тепърва ще се случи, то фактът вече съществува и е реален в страната на сънищата – именно това позволява да го видим с окото на въображението си.

Набоков живо се е заинтересувал от тази теория и я подлага на експеримент с дневника на сънищата си от 1964 г. За изследователите на творчеството му – и любители, и психолози – резултатът е още едно приближаване до необикновения ум на великия писател.

В продължение на 80 дни той записва всичко, което си спомня от сънищата си, още със самото ставане. Събира 118 бележки относно 64 съня. Текстът е възпроизведен в книгата „Insomniac Dreams”(„Сънищата на Неспящия” или „Сънища на Страдащия от безсъние”). В изданието ще бъде включен и фактологически материал за контекста от живота на писателя в този момент.

Резултатите от старателното записване на сънищата остават неубедителни за самия Набоков, уточнява Барабтарло, защото в няколко случая Набоков сякаш не обръща внимание на забележителните прилики между сънищата си и вече написани свои произведения на руски и английски.

В един конкретен случай Набоков отбелязва „неоспорим успех” на експеримента си с предсказването, когато изпитва „абсолютно ясното чувство”, че негов сън, развиващ се в музей, се оказва „вдъхновен” от филм, който той гледа три дни след самия сън. В съня Набоков слуша директора на музея, докато разсеяно яде проби от редки почви, които имат вкус на „прашно тесто”.

Набоков обаче пропуска да отбележи, че този сън очевидно следва две сцени от разказа му „Посещение в музея”, писан през 1939 г., уточнява Барабтарло.

Откъси от записаните сънища на Набоков са били публикувани и преди, но досега не е съществувало пълно издание на специалния дневник за сънища на писателя. Според съставителя, бележките от експеримента от 1964 г. стоят в основата на написването на романа „Ada of Ardour” (или „Страстната Ада”), част от който също се занимава с темата за структурата на времето. Част от сънищата, записани в дневника, се намират в редактирана версия в текста на романа.

Много творци се вдъхновяват от сънищата си (например чилийският режисьор и писател Алехандро Ходоровски). Любопитен и неясно доколко свързан с литературоведа Генадий Барабтарло факт е, че скандинавската експериментална група „Еркенбранд” е издала албум, озаглавен „Barabtalo’s Dream” („Сънят на Барабтало”) през 2014 г. (името на изследователя на Набоков, Генадий Барабтарло, е леко изменено в албума Барабтало – бел. ред.). Дали групата не е предсказала появата на изданието на дневниците със сънищата на Набоков под редакцията на учения?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах