Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Съперници приживе, Чайковски и Брамс в битка за публика 150 г. по-късно

Поредица от концерти на Софийската филхармония с музика на двамата композитори

Пьотр Илич Чайковски (вляво) и Йоханес Брамс - Съперници приживе, Чайковски и Брамс в битка за публика 150 г. по-късно

Пьотр Илич Чайковски (вляво) и Йоханес Брамс

Двама съвременници и съперници за обожанието на публиката преди около 150 години се състезават за внимание и днес, повече от 100 години след смъртта им. Но в наше време Чайковски и Брамс са в един отбор, на великите в класиката, който е част от друга, много по-голяма битка.

Този месец Софийската филхармония представя двамата композитори в поредица от концерти. На 1 март в зала „България“ ще прозвучи Четвъртата симфония на Брамс под диригентството на Найден Тодоров. Седмица по-късно, на 8 март, италианката Беатриче Венеци ще дирижира Четвъртата на Чайковски, а на 30 март отново Найден Тодоров ще представи Първата симфония на Брамс.

Родени в един и същи ден със седем години разлика, Чайковски и Брамс не са изпитвали симпатия един към друг. Чайковски наричал Брамс „посредствен композитор“, а той пък заспал на репетицията на Петата симфония на руския си колега. За първи път се срещат в дома на големия цигулар Адолф Бродски. И въпреки че вечерята преминава в бон тон, това не променя хладните отношения между двамата.

Двамата са пълни противоположности. Чайковски – аристократ по рождение, стеснителен и фин. Емоционално нестабилен, с кризи в личния живот, с годините той става все по-популярен. Брамс – от бедняшко семейство, с чувство за хумор, което може да изчерви всеки, враг на добрите нрави – се превръща във водеща фигура в музикалния живот на Европа. Различният им темперамент се усещал и в музиката – емоционална при руския гений и стройно подредена при немския му съперник.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Когато Чайковски написва Четвъртата си симфония, почитателите на Брамс (а според слуховете и самият той) казват, че един руснак никога няма да може да напише истинска симфония. Има правила, казват те, които не могат да се пренебрегнат, а руснаците не могат да спазват правила. Тяхната прекалена чувствителност никога няма да им позволи да се докоснат до съвършенството.

Това толкова разгневило Чайковски, че той пише следващата си симфония по всички рамки на немската школа и въпреки това успява да вплете своята емоционалност. Следващата му Шеста (последна) симфония пък е написана напук на тези правила. Сякаш нарочно всичко е наобратно. Наречена Патетична, тя е и Лебедовата песен на композитора, починал дни след премиерата – официално от холера, но всъщност сложил край на живота си.

Брамс е смятан от съвременниците си едновременно за традиционалист и новатор, който успява да вплете романтична нишка в строгата немска структура. Майстор на контрапункта и на композиционното развитие, той е един от водещите представители на романтизма. Умира четири години след Чайковски, от рак.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах