Саша Барън Коен спряган за наградния сезон и с драматична роля

В настоящия филмов награден сезон „Борат 2“ е един от най-обсъжданите филми, който има реален шанс да вземе „Златен глобус“, ако се съди по залозите на букмейкърите. Но сатирата на Саша Барън Коен не е единствената продукция с негово участие, която е спрягана за някои от най-престижните награди. Коен участва и в „Делото срещу Чикагската седморка“, този път само като актьор. Съдебната драма е по сценарий и режисура на Арън Соркин.

Американската премиера на филма бе през октомври 2020 г., седмици преди деня на президентските избори. Много от филмовите експерти отбелязаха колко навременен е дебютът на продукцията – една от основните му теми е съдебната система, използвана като инструмент за политическо отмъщение. Историята в него е базирана на реални събития от 1968 г., когато в Чикаго се провежда Националната демократична конвенция. Една от каузите на мащабния протест е движението против войната във Виетнам.

По обвинения за подбуждане на бунт и конспирация администрацията на Никсън изправя в съда седмина подбрани протестиращи, сред тях студентът Том Хейдън (Еди Редмейн), пацифистът Дейвид Делинджър (Джон Керъл Линч) и анархистите Аби Хофман (Саша Барън Коен) и Джери Рубин (Джеръми Стронг). Първоначално има и осми обвиняем, Боби Сийл (Яхиа Абдул-Матийн II), един от основателите на Партията на черните пантери, но по-късно неговият случай отпада от обвинението. Осмината слабо се познават, но съдът усилено работи по доказването на обвиненията, за да заглуши гласа на отявлените демонстранти.

Зрителят бързо разбира, че подсъдимите са забъркани в политическа вендета, отбелязва Дейвид Симс в „Атлантик“. Пред обществото те са представени като хора, готови на всичко, за да се опълчат на властите и държавата си, дори това да означава, че за опетняването на репутацията им магистратите ще трябва да изкривят законите.

Соркин, разбира се, е наясно как се прави съдебна драма. Името му става популярно като сценарист на „Доблестни мъже“ от 1992 г. с Джак Никълсън, Том Круз и Деми Мур. В по-близкото минало работи по сценичната адаптация на „Да убиеш присмехулник“ по едноименния роман, където фокусът е върху делото за изнасилване, по което работи адвокатът Атикус Финч.

„Въпреки че публиката знае от самото начало, че изходът от делото ще е нечестен, филмът все пак е интересен за гледане – пише Симс. – Соркин плете своята история за обществото, като използва нишките на радикализма и особено докато се наслаждава на динамиката между вечно забавния Хофман и по-сериозния Хейдън. Коен и Стронг като че ли най-много се забавляват с ролите си, преекспонират с акцентите и перуките, докато тежест на продукцията придават Марк Райлънс (като адвоката на защитата Уилъм Кунстлер) и Майкъл Кийтън. Двамата участват във всички по-големи сцени, създадени специално да привличат вниманието на организациите, раздаващи награди.“

Истинската история на Чикагската седморка не се различава драстично от това, което разказва филмът. Обвиняемите са признати за виновни, но след обжалвания присъдите на всички, вариращи от по-малко от три месеца до над четири години, отпадат. Историята многократно е пресъздавана за големия и малкия екран и за драматичната сцена.

Струва си да се отбележи ролята на Коен обаче, когото публиката е свикнала да вижда предимно в комедийни роли. Драматичните образи също му отиват, отбелязва Уенди Айд, критик на „Гардиън“.

Макар историята и кастингът да са добри, в най-добрите си части „Делото срещу Чикагската седморка“ е далечно ехо от триумфа на Соркин с „Доблестни мъже“, пише Брайън Лаури, критик на Си Ен Ен. С изключение на някои малки забележки, филмът си заслужава гледането, особено заради деликатния режисьорски намек, че това, което се случва в Америка в момента, е същото, което се е случвало и преди повече от 50 години. Паралелите с неподчинението покрай периода на Виетнамската война може и да изглеждат очевидни за мнозина зрители, но филмът трябва да ни напомни, че САЩ продължава да подклажда аспекти на културната война, започнала през 60-те и нестихваща до днес.