Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сашка Васева – министър на културата

Иво Димчев удари звучен шамар на лицемерието. Той накара интелигенцията да ахка и охка на това, което тя традиционно ненавижда

 - Сашка Васева – министър на културата

В София се случват забавни събития. Прочетох възторжен текст за Сашка Васева от известна оперна певица. Да, същата, чалгаджийката. Върхът на кича, според много.

Но този път Сашка се е изявила като оперна певица в „Мозея“ на Иво Димчев не с някой друг, а с титана на фалшивото пеене Джорджано, който прави клипове, за да се гаврят с него във Фейсбук, или поне на мен ми изглеждаше така досега. Джорджано е напълно необременен от самокритичност. За да не коментираме качествата му, ще кажем, че той е символ на безграничните възможност за популярност, които дава интернет. Вероятно той е най-фалшиво пеещият певец в света, което определено е постижение. Джорджано всъщност не пее, а мънка на силен диалект. Щом той може да е известен, значи всеки може.

Джорджано излъчва деликатност, която обаче е само привидна, защото издържа на свиреп хейт и продължава да вади клип след клип. Мънка на фона на грийн скрийнс Коледна картина, както в песента „Дзън, дзън, дзън“ на която буквално цвилиш от смях, или пък мънка в паркче в провинциален град. Трогателно е леко некоординираното му поклащане, напълно лишен е от чувство за ритъм, но при по-емоционални моменти в песните си, „избухва“ в нескопосани чупки в кръста или в некоординирана жестикулация. Пълното му игнориране на липсата му на певчески талант чак е симпатично и изглежда, че това е и билетчето му за „неговата голяма, дебела българска известност“. Изглежда бездарен, но невинен. Ако е гей, вероятно не му е лесно в патриархална провинциална България. Но да не го мислим, той наистина е известен от няколко дни – самият Явор Гърдев го е гледал.

Сашка Васева е истинска певица и винаги е била такава, въпреки изненадата на една оперна прима. Чалгата е едно от най-забавните неща в България. Открих я, докато живеех в Америка, и за разлика от нововъзторгнатия „елит“, който се изненадва от таланта, възпитанието, нормалното облекло и хубав глас на Васева, аз не съм особено изненадана. Не съм й фен, но знам, че може да пее. Затова и не гледах този пърформанс. Сашка Васева вероятно може да пее опера съвсем прилично, макар и непрофесионално – е, и? Ако не й беше обърнал внимание Иво Димчев, тя завинаги щеше да е замеряна с камъни и развалени домати от „елита“, но извади късмет. „Елитът“ я забеляза.

Преди години Азис искаше да направи концерт в зала „България“, за да изпее „Аве Мария“, но възхитеният в момента от Сашка Васева и Джорджано „елит“, нададе вой до небето, че той няма право да омърсява зала „България“. Демократите не му разрешиха да стъпи на тази сцена. Сега обаче „елитът“ харесва „чалгата“, защото е подкрепена от признат извън България артист, авангарден при това. Страхотно е, че Иво Димчев е така широко скроен и вижда отвъд предразсъдъците на центъра на София, който е център единствено и само на София.

Сашка Васева и колежките й с по едно име пеят добре, дори и да не харесваме чалга. Приличат на холивудски звезди, животът им е посветен на работата, обикалят България по 25 дни в седмицата, за да веселят народа, и правят парите си с тежък труд. Сашка е ретро-чалгарка, весела и симпатична, и това, че е изпяла ария пред „елита“, не променя това, което е. Важната промяна е, че един елитарен артист с чувство за ирония накара „елитът“ да дойде на крака на концерт на двама „чалгари“, т.е. хората, които „елитът“ плюе и презира поне по 5 пъти на ден. Извън Иво Димчев тези двама души – Сашка и Джорджано, според „елита“ са краят на света. Самият Апокалипсис, падението на нацията. А Димчев успя да пробута по свеж начин една толерантност, която може да дойде само отвън.

Докато Иво Димчев караше интелигенцията да ахка и охка на това, което тя традиционно ненавижда и презира, инженер Митко Димитров пък искаше да направи голям концерт на „Планета“ в Пловдив. Той поискал една зала, но общината му дала друга – Античния театър. Сключват договор, фирмата му започва подготовка, изготвят се декори, на певиците им се обяснява, че трябва да изглеждат елегантно и максимално непровокативно – проява на респектиращо възпитание, нещо, което Димитров по никакъв начин не е длъжен да прави. Не е длъжен да проявява деликатност към истеризиращите от омраза срещу бизнеса му. Обаче научавайки за концерта, „фейсбук-елитът“ надига грандиозен вой. Как така чалгарите ще са в този „храм на културата“, откъде накъде ще им се разрешава ТАМ да правят концерт, това е светотатство.

Част от прослойката от концерта в „Мозей“ изпада в тежък хейт, мечтае чалгата да бъде забранена със закон. Общината в Пловдив се поддава на натиска и не разрешава концерта в Античния театър. Накратко общината нарушава договор и упражнява дискриминация към бизнеса на Димитров, както и към феновете на попфолка.

Митко Димитров би трябвало да заведе дело за материални и морални щети. Моралните щети са за разочарованието на публиката. Така се прави в реалните демокрации. През хилядолетията Античният театър е показвал на сцената си доста по-страшни неща от певиците на Митко Пайнера. Не, чалгата не е виновна за нищо в България и никога не е била. Ако „елитът“ види каква публика влиза в зала 1 на НДК, когато „Планета“ прави там годишния си концерт, ще разбере, че тази публика е предимно от напълно нормално изглеждащи българи – млади, стари, деца и тийнейджъри. Цигани почти няма.

Тук нещата стават расистки. А ако публиката беше предимно циганска, те нямат ли право да ходят на концерт в НДК? Коя е нацистката културна полиция, която определя въпреки пазара на кого къде му е мястото? Отговорът е лесен – „елитът“.

И за да не провокира елитната глутница в медийното пространство, инж. Димитров не завежда дело срещу пловдивската община. Същевременно част от „елита“, за който чалгата е четирите конника на Апокалипсиса с имена Преслава, Галена, Андреа и Анелия, с блясък в очите отива на крака на Сашка Васева и Джорджано, но в „Мозей“.

В „Мозей“ стават чудеса. Чалгата става опера. Чалгаджийката става дама. Това е приказката, в която добрият и справедлив „елит“ побеждава тъпия и прост народ, и превръща Сашка от жаба в принцеса.

И трогателната оперна прима се възхищава на скромния отказ на милата чалгаджийка да покаже истинското си „аз“, т.е. да извие кръшно глас и да метне един кючек. „Елитът“ я бил карал, но тя категорично отказала. А защо тази деликатна и изискана публика изобщо е настоявала Васева да пее чалга? Другояче ли щеше да звучи чалгата в „Мозей“? Не, че питам.

Всичко може да изглежда различно поставено в нов контекст и среда, затова и жестът на Иво Димчев е звучен шамар на лицемерието. Такива шамари трябва редовно да плющят, докато и „елитът“ не проумее, че тук наистина е демокрация.

А Вие, инженер Димитров, заведете дело. Не се страхувайте от публичния отзвук. Имате права. Никой няма право да дискриминира музика, както и никой няма право да налага една естетика за единствена и правилна.

Излезте от комунизма, читатели на Дерида и Жижек! Дискурсите са много. Желанието да наложите само вашето виждане за света ще ви преследва все повече в съня ви под формата на Сашка Васева като министър на културата.

Защо да е кошмар, нали я харесвате вече?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах