Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев ли съсипа „Сълза и смях“?

Извращение на фактите и клевета без мяра, нарича той твърденията на Петър Райжеков, председател на „Славянска беседа“

 - Павел Васев ли съсипа „Сълза и смях“?

Как не позволих на Павел Васев да съсипе мен и „Сълза и смях“, разказва в интервю за „Уикенд“ преди седмица актьорът Петър Райжеков, председател на столичното читалище „Славянска беседа“.

Райжеков излага отношенията си с Министерство на културата и Народния театър от 2009 г. насам, когато магистратите върнаха салона на читалището и читалището даде под наем залата на Народния – как на „Сълза и смях“ бе отнет статута на театър и го превърнаха във филиал към Народния, как Народният театър напусна салона и си тръгна с името „Сълза и смях“ и как преди няколко месеца името бе отстъпено на читалището от Александър Морфов в качеството му на и.д. директор на първата ни сцена.

За патилата на читалището Райжеков обвинява Павел Васев – директор на първата трупа по онова време, а в момента и.д. директор на Националния филмов център.

Народният театър се опита да окупира това пространство…, не успяхаказва Райжеков. – Но обстоятелството, че използвахме тяхната техника – на Народния театър, а те ползваха салона на преференциални наеми, можеше да ни коства закриването. Нашият статут е открита сцена и сме на пълна самоиздръжка. Една стотинка не получаваме от държавата. Получаваме наеми, с които обезпечаваме трудовите и гражданските договори.“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Председателят на читалище „Славянска беседа“ Петър Райжеков

Председателят на читалище „Славянска беседа“ Петър Райжеков

Следва пространно описание на разрива в отношенията между „Славянска беседа“ и държавата, в частност Народния театър, и връщането на имуществото им.

„И изведнъж миналата година (Павел Васев) ми прати нотариална покана, че ако използваме името „Сълза и смях“, ще бъдем глобявани месечно по 10 хиляди лева“, казва Райжеков.

„След това реагирах – поставих изискване в срок до 15 август да си демонтират  столовете. Да 25 август да си прибере осветителната техника. До 5 септември – озвучителната техника. Бяхме задействали междувременно един механизъм и възстановихме само за 50 дни театъра… Всичко ни костваше 80 хил. лв.“

„И какъв парадокс: както нямаха право да прехвърлят имущество на читалище, изведнъж демонтираните столове и техника отидоха в читалище в Разлог… В Разлог се премества театралният фестивал, организиран от Нона Йотова. Говори се, че самият Павел Васев е получил и апартамент с гараж в Банско.“  

Освен, че сочи Павел Васев като основен виновник за драмите на читалището около салона, в интервюто Райжеков мечтае и за времето, когато Васев няма да го има…

Предлагаме ви отговора на Павел Васев. Пред „Площад Славейков“ той заяви, че ще съди Петър Райжеков за тези твърдения.

Клевета без мяра

„В брой 28 на в. „Уикенд” от 18-24 юли е отпечатан разговор с председателя на читалище „Славянска беседа 1880” Петър Райжеков под заглавие „Как не позволих на Павел Васев да съсипе мен и „Сълза и смях”. Категорично заявявам, че всички обвинения, изказани към моята скромна личност, са неверни, лъжливи и представляват клевета спрямо длъжностно лице.

Ще започна от заглавието, което е изведен цитат от порочното твърдение на Петър Райжеков. В целия текст обаче не е приведен нито един факт, който да сочи дори и най-елементарно мое действие срещу персоната Петър Райжеков, което да се определи като съсипване. Никакви действия. Никакви актове. Никакви факти. Само мнение, което е изцяло несъстоятелно, защото е невярно и без покритие. А по-нататък се казва, че съм съсипал и театър „Сълза и смях”. Нова лъжа. При това е учудващо защо г-н Петър Райжеков, с когото работихме неразделно от есента на 2010 г. до май 2014 г. и знае всички факти по темата, сега ги деформира през призмата на, както той се изразява „… изтрезнял човек…”, което не се случвало в последните десетина години.

Нека подредим фактите: с постановление на МС на РБългария №152 от 2010 г. (ДВ бр.58 от 30.07.2010 г.) Нов драматичен театър „Сълза и смях” се преобразува чрез вливане в Народния театър „Иван Вазов”. По-просто – държавният театър „Сълза и смях”, който няма артисти в състава си, се закрива, всички негови активи и служители се прехвърлят в Народния театър „Иван Вазов”. Аз не съм причастен към този акт по никакъв начин. И спазвах правилата, установени през 2009 г. с тогавашния директор проф. Венци Кисьов – Народният театър от своя бюджет изплащаше на читалище „Славянска беседа” годишен наем в размер на 120 000 лв. чрез „Договор за спогодба”.

На откритата сцена на читалище „Славянска беседа” по заварена практика се играеха представления на закрития държавен театър „Сълза и смях”, а и гостуващи спектакли на различни формации от София и страната. След въвеждане чрез закон на делегираните бюджети в театрите, бе наложително да се смени вида на договора между Народния театър и читалището, защото продажбата и отчитането на билетите стана база за формиране на субсидията. Не бе възможно вече да сме наематели и в същото време да преотдаваме сцената и салона на други театрални трупи, и да продължим да продаваме билети за чужди представления. Сцената имаше свой собственик – читалище „Славянска беседа”, което аз никога не съм оспорвал. По тези причини няма факт, който да ме определя като „съсипател” на театър „Сълза и смях”. Той се е влял в Народния театър по силата на решение на Министерския съвет.

Друг цитат:

„Както предположихме, Народният театър се опита да окупира това пространство….”!

Става дума за залата на читалище „Славянска беседа”, но как сме я окупирали точно? Чрез договор за съвместно ползване, с месечен наем, който бе предложен от г-н П. Райжеков и подписан от двете страни? Това „окупация” ли е? Или законосъобразна практика?

Павел Васев, бивш директор на Народния театър и настоящ и.д. директор на Националния филмов център

Павел Васев, бивш директор на Народния театър и настоящ и.д. директор на Националния филмов център

И явно е къса паметта на председателя на читалището, защото Народния театър ясно заяви намерението си след изчерпване на репертоара, който се играе тази сцена, да приключи договора. И именно по тази причина – предстоящото напускане на сцената на читалището, заедно с Петър Райжеков и Христо Мутафчиев като председател на САБ подписахме и изпратихме общо писмо до министъра на културата Владимир Пенев с предложение Министерски съвет да вземе решение за прехвърляне на движимото имущество (осветителна и звукова апаратура, 430 театрални стола) от активите на Народния театър в собственост на „Славянска беседа” (прилагам копие), но получихме отказ. После пак заедно се срещнахме с новия зам.-министър на културата Васил Василев и обсъдихме темата за начин на законосъобразно прехвърляне на същото театрално имущество. Заедно след това внесохме писмо до новия министър на културата д-р Петър Стоянович със същото предложение. Получихме отказ. След това аз подписах писмо със същото предложение за прехвърляне собствеността на имуществото до зам.-кмета на София, отговарящ за културата и принципал на читалищата г-н Тодор Чобанов, което лично г-н П. Райжеков занесе и регистрира в общината. И от там получихме отказ.

Чак след това през април 2014 г. пак заедно решихме, че законова възможност за придобиване от страна на читалище „Славянска беседа” на движимото театрално имущество, записано в активите на Народния театър, има само чрез провеждане на търг, съгласно нормите на Закона за държавната собственост. За тази цел трябваше да се оцени всичко от лицензиран оценител. Когато всичко бе готово за обявяване на търга, бе проведена работна среща, на която освен Райжеков и Горанов от страна на читалището, участвахме от страна на Народния театър заедно със заместник директорите Милица Трайкова и Виктор Бойчев. На тази среща ние ясно, категорично заявихме, че като държавни служители ще проведем търга съгласно закона, няма да допуснем манипулиране и не можем да гарантираме, че победител в търга ще бъде читалището. Това е описано от г-н П. Райжеков във в. „Уикенд” като, цитирам:

“…Като леко ми загатнаха че може и да не спечелим търга. Цялата история беше да се явим на търга, да го загубим и те да ни притиснат за владеене на пространството…”.

Амнезията е тежко заболяване. Но извращението на фактите си е чиста лъжа. За какво владеене на пространство става дума, след като сме заявили в редица документи, че прекратяваме представяне на театрални спектакли на сцената на читалището, че не може да оставим театралното оборудване и имущество безстопанствено и че планираме сезона 2014 – 2015 г. само на сцените на Народния театър?

А всъщност тук стана и обратът във взаимоотношенията с читалището – те решиха, че могат да работят занапред с названието и марката на театър „Сълза и смях”, като според Райжеков аз съм бил „купил” и двете марки. Необикновена лъжа, защото това название е патентовано от проф. Венци Кисьов още през 2007 г., и Народния театър го наследи заедно с всичко останало през есента на 2010 г. Освен това Райжеков бе свидетел на усилията на актьора Емил Емилов да ползва названието „Театър Сълза и смях” през периода 2012 – 2014 г. и знае всички подробности около пререгистрацията на названието и запазения знак от страна на Народния театър. И какво се случи – след като държавата отказа на Емил Емилов да използва названието „Сълза и смях”, читалището реши, че както сцената е негова, така и името също е негова собственост. Но никога, повтарям никога читалище „Славянска беседа” не е имало права над театър „Сълза и смях”, те винаги са били само наемодатели. И след като ги предупредих, че нямат права и че ще последват финансови санкции, те обявиха срок за изнасяне на театралното имущество, който ние спазихме.

Райжеков твърди, че разпореждането с театралното имущество и неговото прехвърляне в читалище в Разлог е станало чрез туристическа агенция. Лъжа, евтина лъжа, която ще му струва скъпо. Както и другата лъжа, че като съм прехвърлил недвижимото имущество в Разлог съм получил апартамент с гараж в Банско. И тази лъжа ще му струва скъпо. След 2005 г. няма промяна в личното недвижимо имущество, което притежавам, като съм декларирал всичко пред съответните органи. Нямам никакъв имот в Банско или Разлог.

Заведох дело за клевета срещу Петър Райжеков, чрез което ще настоявам за истината по съдебен ред.

Прехвърлянето на въпросното театрално имущество се извърши съобразно Закона за държавната собственост. Внесох молба до министъра на финансите г-н Румен Порожанов да разреши прехвърляне на движимо държавно имущество в собственост на община Разлог. На община Разлог, а не на читалище в града. След като получих такова разрешение, предадохме всичко на общината, което е документирано по надлежния ред, съгласно закона.

И определението на Райжеков за мен, че „…не искам да повярвам, че дотам е меркантилен като характер”, е границата на порочност, която не разрешавам на никой спрямо мен да прекрачва. Затова – съд, а за осъдения – позор.

Какво се случи обаче всъщност? За какво е целият панаир? Една група отхвърлени от столичните театри артисти са решили да си играят на театър, въпреки всичко. В това би имало смисъл, ако този театър отговаря на естествения за читалищата самодеен характер. Това, освен че ще умилява майки, лели и баби, ще създава у някои участници и любопитство към театралното дело, ще ги направи театрални зрители, а някои от тях ще приемат театъра като своя съдба. Това е прекрасно. Но опитът да се премине от самодейността без усилие и талант в приложното поле на професионалния театър е безпомощен израз на тежка провинциална деструкция, и е извън техните възможности. И резултатът е жалък – в центъра на София се появи провинциален по дух и лишен от художествена визия сценичен парадокс, който дори не подлежи на класификация, въпреки че ползва известно название.

На едно място в статията Райжеков се радва че мен през 2018 г. няма да ме има. Не уточнява дали ще съм умрял, или просто ще съм отстранен – вероятно от него. Времето ще покаже. Само да не ме амбицира да се явя на конкурс за директор на Народния театър. Моята прогноза за сцената на „Славянска беседа” обаче е мрачна: считам, че поради липса на познания и професионализъм тя е опасна за здравето и живота на онези, които играят на нея.

Дано през алкохолните изпарения на самозванците не се прокрадне дяволската магия на бездарието и безхаберието, която създава условия да осакатят или погубят някого. Няма да е театрално. Трагично ще е. Каквото е и качеството на онова, което Петър Райжеков и компания фабрикуват и си разрешават да го наричат „театър“. С поругаване на всичко, свързано със “Сълза и смях”.“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах