Сатаната в Младежкия театър и интелектуалците критици на властта

Впечатляващ спектакъл изпълни до краен предел залата на Младежкия театър – театрално-зрелищен, концептуално ясен, актьорски хомогенен. Николай Поляков, който след Леон Даниел и Коко Азарян пое лидерството на модерната ни режисура, показва „Майстора и Маргарита“ от Булгаков.

В легендарния роман се блъскат няколко сюжетни и концептуални пласта – битката между планетарното зло и земното добро, изпитанията на любовта, персонифицирана в съдбата на Майстора и Маргарита, ирония към битовите неуредици в сталинската Русия (в Москва пуснаха метро и трамваи, ама какво от това!), държавна агресия против интелектуалци, критикуващи комунистическата власт, които затварят в лудница, лакейството на писатели, фаворити на властта, и историческа реабилитация на отношението на Пилат към арестувания Исус в началото на вековете. Тези мотиви отвреме навреме се появяват в спектакъла, внасяйки емоционална пъстрота и провокация за размисъл. Но нищо от тях не влиза в интересите на Поляков. Той запазва единствено мотива за намесата на злото и за диктата на мистиката в човешкия живот, като страхотно дисциплинирано и умно ги прави скелет на спектакъла.

Александър Хаджиангелов в ролята на Майстора. Снимка: Гергана Дамянова/Младежки театър

Двигател на демоничните атаки в Москва от 30-те години на века е Сатаната. Звездно е изпълнението на Койна Русева, еднакво стабилна от началото на цирковата гротескна случка с отрязаната глава на литературния корифей Берлиоз (добра игра на Краси Недев) до края, когато персонажите вече не могат да се измъкнат от преизподнята. Интензитетът на демонизма постепенно се засилва. В началото е смешно и забавно, в края е натоварено със значения, които плашат. Животът ни се ръководи от неведоми енергии, които са непредвидими, неуправляеми, подигравателни към всякакви изкуственост, хвалба, патетика на изместването от нормалното, каквато е комунистическата реалност на сталинска Русия. А историята свидетелства – и всяка друга комунистическа реалност.

Боян Арсов и Рая Пеева като Азазело и Маргарита. Снимка: Гергана Дамянова/Младежки театър

В свитата на Сатаната, наречен в романа Воланд, са неколцина зли духове. Сред тях блести Азазело (Боян Арсов, прекрасен млад актьор, моделиран от Анастасия Събева в нейната постановка „Кралят елен“ и толкова напорист и неуморим, че Поляков го избира за помощник режисьор). Злите духове организират бал по свой образ и подобие, в който централен персонаж е Маргарита (възхитителна игра на Рая Пеева, самоотвержено и всеотдайно оставила се да я съблекат гола, да я издигат и свалят, да я сгъват и разгъват, да я изхвърлят и прибират, да я пускат и вдигат, така че да се покрие с професионални синини, според свидетелството на режисьора).

Рая Пеева като Маргарита. Снимка: Гергана Дамянова/Младежки театър

Маргарита на Рая Пеева, понесена от тълпата. Снимка: Гергана Дамянова/Младежки театър

Автор на тази сложна хореография е Александър Манджуков. Сценограф е Венелин Шурелов, костюмограф – Елица Георгиева, композитор – Асен Аврамов. Но Маргарита все пак вижда любимия си Майстор (Александър Хаджиангелов) преди двамата да потънат в небитието. Тази романтична линия не интересува Поляков, който предпочита да разработи евангелската част на романа със съда на Пилат над Исус. Тук блести участието на Ивайло Христов в ролята на римския префект Пилат, измил си ръцете след осъждането на Исус и след това заповядал да убият предателя Юда.

Ивайло Христов като Пилат, Георги Гоцин (вляво), Кирил Недков (на преден план) и Светослав Добрев (вдясно). Снимка: Гергана Дамянова/Младежки театър

В това сложно представление участват и актьорите Светослав Добрев, Вихър Стойчев, Кристина Янева, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Августина-Калина Петкова, Кирил Недков, Бернарда Береану и Никол Оташлийска.

„Майстора и Маргарита“ е доказателство, че театърът живее и постига успехи извън конюнктурните събития от социално-политическото ни всекидневие.