Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сатирикът, който се страхуваше от културата на министъра

Радой Ралин пише епиграмите за книгата „Люти чушки“ преди близо 50 години, но днес са все така актуални

След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?, иронизира социализма Ралин. - Сатирикът, който се страхуваше от културата на министъра

След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?, иронизира социализма Ралин.

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден“, казва в един от прочутите си афоризми Радой Ралин. Авторът си отиде на 21 юли 2004 г., но не изглежда заветът му да е пристъпил и на йота към досадата. Големият български сатирик, поет и дисидент, преживял социализма и повече от 15 години от прехода, след него остава все така актуален – и до днес се сещаме за хумористичните му епиграми, които коментират през смях към дълбоките проблеми на обществената система и в мястото на обикновения човек в нея.

Преживял гоненията на хората с леви убеждения, сред които се числи, през 40-те години; преборил се чрез хумора си с цензурата на тоталитарната система по-късно и останал жив и деен и в годините след 89-а – Радой Ралин (роден като Димитър Стефанов Стоянов през 1922 г.) ни напусна през 2004 г., а няколко години по-късно площадът пред бившето кино „Изток“, където поетът често можеше да бъде видян да се разхожда и да разговаря със случайно минувачи, бе назован на него.

И до сега обаче афоризмите на Ралин, играещи върху традициите на притчата, пословицата, баснята, дори народните приказки, изменящи се в актуален контекст – продължават да въздействат. Какво да кажем например за „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“ – виждате ли връзка с увеличаващия се брой медии, залагащи върху шока и удивителните в заглавията си? Или за прочутата борба на Ралин срещу преклонената главица на малодушието – „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“. Или за критиката срещу „артистите“, подмазващи се на властта – „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“

Паметникът на Радой Ралин – пред някогашното кино „Изток“.

Паметникът на Радой Ралин пред някогашното кино „Изток“

Ралин с творчеството си е толкова неудобен за постулатите на режима, че през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София е изгорен тиражът на книгата му с епиграми „Люти чушки“, илюстрирана от Борис Димовски. В дневниците си литературният критик Борис Делчев разказва как очеркът му за Радой Ралин е бил осакатен: „Трябваше да му се избият зъбите, т.е. да се отстрани от него онази част, която засяга хумора и сатирата му“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Да си припомним някои от прочутите епиграми и афоризми на поета:

Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! 

Безсънието на гладния е най-честната телевизия.

Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Единствената безспорна истина са некролозите.

Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния ѝ цинизъм.

Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата ѝ, като се превърнеш в епигон.

Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.

Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…

Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.

Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.

Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.

Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.

Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!

Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.

Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.

Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.

Из „Люти чушки“

Бедността не е порок, а урок.

Битата крава мляко не дава.

Да би се яло, не би висяло.

Думба-лумба два дни, а година — гладни.

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Който дрънка, е за вънка.

Променил се Илия, погледнал се, пак в тия.

Славна е нашта: Един плаща, друг разгаща.

Болна Божка за кокошка.

Господ види кой отде иде.

Заран набожен, вечер разложен…

Безплатен оцет, по-сладък от мед.

В краката лъснат, в главата блъснат.

Братски се делили, братски се избили.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах