Сатирикът, който се страхуваше от културата на министъра

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден“, казва в един от прочутите си афоризми Радой Ралин. Авторът си отиде на 21 юли 2004 г., но не изглежда заветът му да е пристъпил и на йота към досадата. Големият български сатирик, поет и дисидент, преживял социализма и повече от 15 години от прехода, след него остава все така актуален – и до днес се сещаме за хумористичните му епиграми, които коментират през смях към дълбоките проблеми на обществената система и в мястото на обикновения човек в нея.

Преживял гоненията на хората с леви убеждения, сред които се числи, през 40-те години; преборил се чрез хумора си с цензурата на тоталитарната система по-късно и останал жив и деен и в годините след 89-а – Радой Ралин (роден като Димитър Стефанов Стоянов през 1922 г.) ни напусна през 2004 г., а няколко години по-късно площадът пред бившето кино „Изток“, където поетът често можеше да бъде видян да се разхожда и да разговаря със случайно минувачи, бе назован на него.

И до сега обаче афоризмите на Ралин, играещи върху традициите на притчата, пословицата, баснята, дори народните приказки, изменящи се в актуален контекст – продължават да въздействат. Какво да кажем например за „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“ – виждате ли връзка с увеличаващия се брой медии, залагащи върху шока и удивителните в заглавията си? Или за прочутата борба на Ралин срещу преклонената главица на малодушието – „След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?“. Или за критиката срещу „артистите“, подмазващи се на властта – „Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?“

Паметникът на Радой Ралин пред някогашното кино „Изток“

Ралин с творчеството си е толкова неудобен за постулатите на режима, че през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София е изгорен тиражът на книгата му с епиграми „Люти чушки“, илюстрирана от Борис Димовски. В дневниците си литературният критик Борис Делчев разказва как очеркът му за Радой Ралин е бил осакатен: „Трябваше да му се избият зъбите, т.е. да се отстрани от него онази част, която засяга хумора и сатирата му“.

Да си припомним някои от прочутите епиграми и афоризми на поета:

Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! 

Безсънието на гладния е най-честната телевизия.

Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Единствената безспорна истина са некролозите.

Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния ѝ цинизъм.

Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата ѝ, като се превърнеш в епигон.

Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.

Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват…

Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.

Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.

Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.

Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.

Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!

Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.

Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.

Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.

Из „Люти чушки“

Бедността не е порок, а урок.

Битата крава мляко не дава.

Да би се яло, не би висяло.

Думба-лумба два дни, а година — гладни.

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Който дрънка, е за вънка.

Променил се Илия, погледнал се, пак в тия.

Славна е нашта: Един плаща, друг разгаща.

Болна Божка за кокошка.

Господ види кой отде иде.

Заран набожен, вечер разложен…

Безплатен оцет, по-сладък от мед.

В краката лъснат, в главата блъснат.

Братски се делили, братски се избили.