Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Съветските сатрапи – любимци в българските кръстословици

Представени просто като политици и държавни лидери, а не като убийци на милиони свои сънародници

Човекът, наредил извършването на огромни злодейства, днес  се появява в българските кръстословици като „руски политик и държавник“. - Съветските сатрапи – любимци в българските кръстословици

Човекът, наредил извършването на огромни злодейства, днес се появява в българските кръстословици като „руски политик и държавник“.

Мария Каварджикова прави забележителна роля в общо взето талантливата среда от актьорски изпълнения в сериала „Откраднат живот“. Играе вдовицата на шефа на болницата (Стоян Алексиев), която се разболява от коварна болест, комбинация от Алцхаймер и Паркинсон. Тази жена забравя коя е, не помни лицата на най-близките си, не знае в даден момент къде се намира, не свързва причина и следствие, бърка измислицата с реалността и т.н. Да се решават кръстословици раздвижва мозъчните клетки и помага срещу деменцията. Този извод, приписван на учени от Кралския колеж в Лондон и други университети, е известен на хората над 50 години и затова изкупуват седмичниците с по няколко страници скандита и игрословици.

Аз обичам да решавам кръстословици – години преди те да придобият славата на катализатори на паметта. Баща ми ми предаде тази страст още като бях дете, заедно с нуждата от четене и в един момент стигнахме до състезания по най-бързо решаване на кръстословици. Толкова ми харесваше да знам имената на полускъпоценните камъни и на фамилиите на френски художник импресионист или на английски писател от XIX век, автор на „Оливър Туист“, че един ден реших да си направя енциклопедия. В онези години, както помнят някои, липсваха такива справочници, освен за България. Всичко, което хвърляше мостове към Европа и света извън Съветския съюз, беше скрито, тайно, забранено, отсъстващо. Записвах си термините от десетките кръстословици, а за илюстрации изрязвах картинките от дебелия „Larousse“ в бащината библиотека. От немското томче „Brockhaus“ не ставаха – нямаха рамки, изглеждаха като набързо направени скици. Докато един ден баща ми показа френския речник с изрязаните картинки на историята на хладните оръжия, на автомобилите, на гъбите, на знамената по света и прочие. Мълчаливо и скръбно разгръщаше окепазените страници и аз проумях, че бях провалил неговото бягство от враждебната реалност, когато почти всяка вечер сядаше да чете френски или немски книги със своите безукорни познания. Години по-късно, след смъртта му, когато подреждах оставените документи, намерих служебно писмо до него, с което го уведомяваха, че го уволняват, защото знае и си служи с немски език. Нищо повече, лаконично и безапелационно.

Днес с кръстословици се занимават не само онези, които искат да преборят омаломощаването на мозъка и паметта. Деца и тийнейджъри изпитват удоволствието да открият правилните отговори в игра, която зависи само от тях, отблагодарява се на знанията им и моментално предоставя вярното решение, а не като училищните тестове, влачещи правилните отговори със седмици. Оказва се обаче, че и с кръстословиците може да се прави пропаганда. Както си се вторачил в автора на „Зорба гъркът“ или в актьор от „Криминале“, попадаш на „руски политик и държавник“. Излиза „Сталин“. Младите състезатели на кръстословици, искащи да знаят и запомнят термините и имената, които срещат, питат „Кой е този Сталин?“. Ако знаеш за списъка с масови убийци, отговаряш, че този човек е на второ място в списъка с убити милиони обикновени хора, несъгласни да се присъединят към болшевишката революция. Бие го само китайският вожд Мао Дзедун, ликвидирал 20 милиона повече. В информацията пише, че селската политика на добродушния чичко с лулата, целяща да ликвидира имотните селяни, наречени кулаци, е причинила смъртта на 40 млн. души. Това са били руснаци, не врагове по фронтовите линии.

Театралите трябва да мразят Сталин заради убийството на Мейерхолд през 1940 г. Велик режисьор, променил театъра с акцент върху физическите действия и визията, която управлява душата. Сталин го обвинява в контрареволюционна дейност, подобно на десетки поети, художници, театрали – гениални хора, жертви на екзекуции по заповед на параноичния диктатор.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

И сега източникът на тези злодейства се появява в българските кръстословци като „руски политик и държавник“. След като сме отговорили кой е Пушкин, Хемингуей, Хесе, Канети, Планк, Верди и т.н., и т.н., нека да не подменяме историята и да кажем накратко кой е Сталин: диктатор, убил милиони свои сънародници.

Друг любим на авторите на кръстословици сатрап от съветския музей е Жданов. Той по-целенасочено се вторачва в интелектуалците, удряйки композитори, списания, журналисти, писатели до към 1953 г., създавайки гилотини под имената „западно влияние“, „дребнобуржоазен индивидуализъм“, „частнособственически интереси за сметка на колективните“, „изкуство за изкуството“ и прочие дивотии. С обвинения за „антисъветски тенденции“ и „уродливо и пошло изобразяване на живота на съветските хора“ Жданов смазва Ахматова и Зощенко, атакува дори Айзенщайн. Мрачното присъствие на Жданов в реалността от сталиново време е причина да се махне неговото име от софийската централна улица покрай Халите. И днес този убиец се връща в съзнанието на младите, изпратен там от авторите на кръстословици просто като „руски политик“.

Нашите автори на кръстословици явно живеят в капсула на времето от 70 и 80 години на ХХ век – иначе няма обяснение за липсата на съвременни на днешното младо поколение имена. В гъсталака от Младен Исаев, Караславов, Хайтов, Ст. Ц. Даскалов и други стожери на соцреализма нито веднъж не срещнах Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теа Денолюбова, Милен Русков, Станка Пенчева, Георги Божинов, Константин Трендафилов… Стената на певците Бисер Киров, Леа Иванова, Емил Димитров, Ирина Чмихова, Лили Иванова и т.н. не пуска да припарят изпълнители, с които българските тийнейджъри стават и лягат.

Надали авторите на кръстословици мечтаят за реставрация на времето на Сталин или – не дай си боже – появата на нов Сталин. Вероятно употребяват името му заради подредбата от букви, удобни за вграждане водоравно и отвесно с други думи. Но щом не могат без Сталин, защо не вкарат и „Хитлер“, кратка дума, удобна за засичане водоравно и отвесно?! Може и „Мусолини“ – име, подобно на „Паганини“, „Бернини“ и прочие. Стига само да дадат исторически коректната дефиниция за тях – първите двама са масови убийци, а вторите – гении на изкуството.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3