Съветският съюз официално е кандидатствал за влизане в НАТО

Официални ноти с желание за постъпване в НАТО е изпратило ръководството на СССР до САЩ, Великобритания и Франция през 1954 г., сочат архиви, публикувани в множество руски медии.

На 1 април 1954 г. съветският официоз „Правда“ публикува част от официалния документ. В него се казва:

„Съветското правителство изхожда от факта, че Северноатлантическият договор създава затворена група от държави, игнорира задачата да бъде предотвратена нова германска агресия, и тъй като от великите държави, влизащи в антихитлеровата коалиция в този договор не участва само СССР, Северноатлантическият пакт не може да не се разглежда като агресивен договор, насочен против Съветския съюз.

Съвършено очевидно е, че организацията на Северноатлантическият пакт би могла при съответните условия да изгуби своя агресивен характер, ако нейни участници станат всички държави, влизащи в антихитлеровата коалиция.
В съответствие с това съветското правителство изразява готовност да разгледа със заинтересованите правителства въпроса за участието на СССР в Северноатлантическия договор“.

Факсимиле от в. „Правда“ с официалната нота за присъединяване на СССР към НАТО, 1 април 1954 г.

Настойчивата молба на Съветския съюз предизвиква шок у членовете на НАТО. И въпреки че нотите са изпратени само до три държави от пакта, в обсъждането на предложението на СССР участват всички членове на Северноатлантическия договор. На 7 май 1954 г. е формулиран отказът. Страните от НАТО излизат с аргумента, че заявката от страна на СССР има чисто пропаганден характер. Разсекретените през 2014 г. архиви показват, че обсъждането е било изключително сериозно и участниците в Алианса съвсем детайлно са обсъждали възможността СССР да бъде приет, но са изнесени достатъчно тежки аргументи за отказа.

Според представителите на Дания, СССР е целял основно пропаганда чрез официалната си молба и едва ли ще разреши пълен достъп на страните от НАТО до отбранителната си програма. Италия е изразила опасения, че съветските делегати в НАТО ще блокират решенията, като използват правото си на вето, както правят в ООН. Португалия напомня, че така няма да има кой да защити останалите от агресията на самия Съветски съюз, а Нидерландия напомня за вече възникналите конфликти в Корея и Индокитай, където СССР се противопоставя точно на държавите, членуващи в НАТО.

Желание да влезе в НАТО е изразявал още Сталин приживе. На 25 август 1952 г. той провел работна беседа с посланика на Франция в СССР Луи Жокс. Посланикът предал думите на Шарл дьо Гол за НАТО – че Алиансът е изцяло мирен съюз, който не противоречи на Устава на ООН. Сталин тогава попитал присъстващия на разговора Андрей Вишински, към този момент външен министър на СССР, дали тогава да не се обмисли присъединяване на Съюза към организацията.

След като на 7 май НАТО официално отказва на молбата, подписана от Хрушчов, СССР предприема „хитър“ ход – самостоятелни заявки за приемане в Алианса подават Украинската съветска социалистическа република и Беларуската съветска социалистическа република поотделно. Те също получават отказ, защото е ясно, че изпълняват нареждания от Москва.

През 1983 г. молба за приемане в НАТО подава лидерът на СССР към този момент, бившият глава на КГБ Юрий Андропов. Неговите аргументи са свързани с активизацията на съседния Китай, който се противопоставя на Русия в интересите ù в Афганистан. Докато молбата очаква разглеждане, Съветският съюз сваля южнокорейски самолет. Няколко дни по-късно Роналд Рейгън обявява СССР за „империя на злото“ и всички опити са прекратени чак до разпадането на СССР и идването на власт на Борис Елцин. През 1991 г. неговата молба за влизане в НАТО става повод за създаването на програмата „Партньорство за мир“. Други официални заявки за влизане на Русия в Северноатлантическия пакт не е имало, освен неофициални разговори, провеждани включително и от Путин в първите му години като президент.