Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Съвременният руски език над 50% идентичен със старобългарския

Днес руската историческа наука напълно отрича фактите

През 2020 г. Руският кулурно-информационен център подреди в София изложба, в която се появи твърдението, че Кирил и Методий през ІХ век лично са занесли азбуката в Русия, ограмотявайки местното население. Снимка: Площад Славейков - Съвременният руски език над 50% идентичен със старобългарския

През 2020 г. Руският кулурно-информационен център подреди в София изложба, в която се появи твърдението, че Кирил и Методий през ІХ век лично са занесли азбуката в Русия, ограмотявайки местното население. Снимка: Площад Славейков

Ден преди да честваме будителите, би било добре да си припомним, че народът и държавата ни са пробудили целия източен славянски свят още през ІХ век, когато са разпространили църковната книжнина на Изток. За това говори и руският българист академик Дмитрий Лихачов.

„Какво е бил църковнославянският език в Русия? Не е бил всеобщ за нашата писменост литературен език. Езикът на много литературни произведения (руски – бел. ред.) е далеч от църковнославянския – езикът на летописите, на „Руската Правда“, на „Слово за похода на Игор”, „Молитвите на Даниил Заточеник“, да не говорим за езика на Авакум.

Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослуженията, веднага става в Русия индикатор за духовната ценност на това, което се говори и пише на него. България дава на източните славяни висшия слой на езика, „полюс на духовността”, извънредно много обогатил нашия език, дал му нравствена сила, способност за извисява мислите, понятията, представите. Това е език, на който са доверявали най-висшите мисли, на който са се молили, на който са писали тържествени слова. Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ, обогатявал го е духовно. По-късно молитвите били заменени от поезия. Като си спомняме молитвеното минало на нашата поезия, следва да съхраняваме нейния език и найната „висша настройка“, пише акад. Дмитрий Лихачов в „Забележки и наблюдения: от бележници в различни години“ („Съветски писател“, 1989 г.)

В момента в руската „историческа наука“ се шири постулат, че руският език е наследник на така наречения „древноруски език“, а украинският и белоруският са негови „странични продукти“, възникнали най-вече заради полското влияние. Това разбиране, казват обективните езиковеди, напълно отрича научните факти, известни, за съжаление, само на тесен кръг експерти лингвисти.

Според докторката по филологически науки, водещ научен сътрудник на Руската държавна библиотека проф. Татяна Миронова, 55% от думите в съвременния руски език са църковнославянски, тоест – старобългарски.

Дори в църквата има учени, които поддържат тази теза. Епископ Иларион Алфеев твърди:

„Църковнославянският език е различен от руския само в някои граматически форми, в семантиката на някои думи и словосъчетания, в особеностите на синтаксиса и няколко десетки думи, отсъстващи в днешния руски език. А църковнославянският език възниква въз основа на старобългарския при преводите от гръцки на Библията и други религиозни книги. Така че фактически това е старобългарски език“.

Според учените, при разговора за езика е важно да се помни, че Русия не се формира първоначално като славянска страна. Територии, населени в стари времена със славяни, са основно районите около Смоленск, Курск, Брянск – мястото, където са живели древните кривичи. Останалите земи са най-вече фински, за което сочат топонимите на историческата Московия – Муром, Рязан, Вологда, Кострома, Тула. Дори името Москва е финско. Няколко века тези земи са били завоювани от хората на Рюрик, дошли от Лаба (Елба). Имало е няколко малки градчета-крепости, основани от рутените и норманите. Мрежата от тези крепости се е наричала Рус. Местното население е било подчинено на доста по-цивилизованите окупатори.

Език на тези колонии е бил славянският в ролята му на койне – не е бил майчин, но се е използвал, за да се разбират различните племена помежду си. Постепенно през вековете местното туземно население възприема този език като свой. Академик Александър Янов твърди, че този процес е продължил около 250 години. Същото пише и летописецът Нестор в една от най-важните исторически книги за тези територии – „Повест за изминалите години“, датирана от ХІІ век. Според него ладогите са приели славянския език на Рюрик и затова са се нарекли „словени“ – разбиращи словото. Онези, които не го разбирали, станали „немци“ – тоест, неми.

По времето на Златната орда от ХІІІ до ХVІ век Московия за три века се присъединява към етнически родствените народи на фино-угрите. В този период върху езика на региона огромно влияние оказва тюркският език. В това време Московия и Ордата имали обща религия, хибрид между исляма и арианското християнство, еднакво били почитани Исус и Мохамед. Едва през 1589 г. Москва приема гръцкия канон, а Казан – чистия ислям.

В средновековна Московия имало няколко езика. Езикът на аристокрацията бил славянският. Народният език – фински. Тюркският бил използван по-скоро в религиозни обреди. А българският бил езикът на православните текстове и църквата. Тази смесица става основа за днешния руски език. 55% от него са идентични със старобългарския. В украинския и белоруския това съвпадение с българския е над 70% – тези територии не са били подлагани така интензивно на фински и тюркски влияния и в тях са останали живи въздействията на старобългарския език, основен богослужебен и официален език в Киевска Рус.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах