Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Съвременното изкуство в плен на олигарси

Днес творците са лишени от комплекси спрямо парите. Митът за бедния артист вече не въодушевява никого

Джеф Кунс е в Топ 3 на най-богатите артисти на съвременното изкуство. В ателието му работят немалко творци, включително и българи. - Съвременното изкуство в плен на олигарси

Джеф Кунс е в Топ 3 на най-богатите артисти на съвременното изкуство. В ателието му работят немалко творци, включително и българи.

Надали не сте чували коментари за изложби на съвременно изкуство от сорта: „Повечето от творбите са, как да се изразя, особени…“. „Какви бяха онези странни предмети?” или „За да харесваш тези ужасии, трябва да си или пълен невежа, или голям ерудит… Е, аз не съм нито едното, нито другото и затова не обичам съвременното изкуство“.

Това е откровеното впечатление на публиката. Защото, изчистено от всякакви научни анализи, изследвания или доктринални тези, непосредственото впечатление след събитието илюстрира най-пълно ценността, която всеки придава на дадена художествена или културна проява.

Срещата със съвременното изкуството и обсъждането му след това не е лека задача за обикновените смъртни. Защото то смущава, буни съзнанието, обърква нагласите ни за изкуство, изградени върху естетиката и красивото.

В основата на съвременното изкуство е бунтът срещу диктатурата на красивото и традиционното. Защото за „ужасните деца“ на изкуството – съвременните творци, „диктатурата на красивото” – историческа и глобализирана, е довела до задушаване на творческия дух. Първото поколение млади съвременни творци намери вдъхновение в лудешкото желание да разчупят принципите на хармонията, да преобърнат теорията за цветовете и владеенето на материалите, за да стигнат до истинско скъсване с формите, наречени класически.

Затова съвременното изкуство беше революционно. Няколко години по-късно обаче започваме да се питаме дали тази така наречена революция сама не запушва устата си с творчеството, което роди. Знаем прекрасно, че всяка триумфираща революция рискува да доведе до появата на чудовище – нова диктатура.
Това в голяма степен се отнася до съвременното изкуство, защото за да съществува то се нуждае от непрекъснато поддържане на съзидателната диалектика „деструкция-конструкция” – в противен случай то отваря вратата пред консерватизма, пред усещането за „дежа вю”. Два феномена като че ясно показват тази насока: ограниченият брой признати творци в съвременното художествено пространство и тежестта на парите на пазара.

Според проучване на Artprice, водеща компания в информацията за пазара на изкуство, между онези 49 000 съвременни творци, явяващи се на аукционите, едва десетина от тях си поделят 35% от глобалните приходи, а само трима – 18%. Предвид ексклузивността на кръга признати и славословени в света модерни творци, можем да се запитаме дали съвременното изкуство вече не е навлязло в своята деструктивна фаза. Защото тези десетина имена днес са се превърнали в своеобразна артистична олигархия, доминираща каста, която управлява и диктува повелите на съвременното творчество. Първият символ за упадъка на съвременното изкуство е точно това.

Второто явление е стряскащата роля, която новите телекомуникационни технологии, художественият маркетинг и най-вече финансовото изражение упражняват при определянето на „художествената стойност”. Разбира се, връзката между парите и художественото творчество винаги е била доста комплексна, особено във Франция. Изглежда обаче, че съвременните творци са тотално лишени от комплекси спрямо парите. Толкова по-добре, защото митът за бедния артист вече не въодушевява нито творците, нито студентите в училищата за изящни изкуства.

Мръсната спекулация около цената на съвременното творчество обаче води до деградация на артистичната му стойност. Още повече защото тази художествена олигархия дава възможност на някои да се обогатяват много по-лесно и бързо, тъй като артистичните „продукти” са всеизвестни и твърде малобройни. Те са една прекалено сигурна инвестиция. Точно това са аргументите в инструментариума да бъде убеден „клиент“, който има средствата да плати една творба на съвременно изкуство. Към тях се прибавя и безпогрешният аргумент за ролята на съвременната творба за изграждане социалната визия и егото на купувача. Ето и вторият знак, който показва, че съвременното изкуство е в упадък.

Обратим ли е този процес? Убеден съм, че е така. За да стане това обаче, от съществено значение са новите поколения. Училищата за изящни изкуства трябва да поемат своята роля. Да изградят повече пространства за творчески процес. Да изнамерят нови форми на сътрудничество не само между самите творци, но и между творците, критиците и публиката. И най-сетне – да се приключи с венцехваленията на днешното съвременно изкуство, посветени единствено на тесния кръг избраници и на богатите купувачи.


Бел. ред. – Едвин Хуно-Делгадо е преподавател, специалист в областта на мениджмънта на културните и креативни индустрии, във Висшата търговска школа в Дижон, Франция.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg