Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Съюз на писателите до последния квадратен метър

 - Съюз на писателите до последния квадратен метър

Нов председател си избират утре в Съюза на писателите, нов духовен пастир…, но само на думи. Защото битката за властта в СБП е за трона от имоти. В това частно сдружение председателят е натирил музата си, за да се отдаде на мъката по парите. Колкото и да не е за вярване, те продължават да текат. Поетичните събития, книгоиздаването, печатането на вестник с литература… са само прикритие на друга дейност в Съюза – сделки с имоти.

Един от най-апетитните постове в българската култура е свободен след смъртта на Николай Петев миналата година. Той ръководи СБП близо три мандата. Кандидатите за нов шеф са четирима – Георги Константинов, Атанас Капралов, Боян Ангелов и Венко Евтимов. Казват, че от 700-те членове на Съюза, в залата на БИАД ще присъстват около 200-220. Чака се до 1 час след началото и колкото дойдат – толкова са и избирателите. Това е в реда на нещата, въпреки Устава. Повечето от тези 200 души щели да гласуват с пълномощно, въпреки че не е законно. Така човек със 100 пълномощни в джоба има реален шанс да спечели поста още при първото гласуване. Уж си избират папа, а той ще се окаже сив кардинал, търговец в храма…

Съюзът на българските писатели е едно от най-богатите творчески сдружения – с много апартаменти в София, с почивни бази във Варна, Созопол и Хисаря. В него обаче след Никола Радев не е имало истинска ревизия, защото такава може да поръча само председателят. А защо да го прави?! За да разберем, че са изчезнали милиони? Да, оказва се, че от продажбата на някои имоти в Съюза на писателите са влизали милиони, от които не е останало много. А дали тези пари въобще са влизали в касата на сдружението, или са потънали в нечии джобове преди това?

Интригите в този Съюз са големи. Големи не като авторитета на писателите в него, а съизмерими с имотите му. Прочутите писатели в СБП са малко – Валери Петров, Антон Дончев, Любомир Левчев, Боян Биолчев, Георги Константинов, Калин Донков, Анжел Вагенщайн, Евтим Евтимов. Но повечето са анонимни за читателите. За тях е от голяма важност да се уредят с “вечна слава” на… “Орландовци” още приживе, осигурявайки си гроб в “Алеята на творците”!

Разбирам защо автори като Георги Господинов, Милен Русков, Алек Попов, Георги Тенев не се натискат да членуват в Съюза. Те се опитват да бъдат успешни по старомодния начин – с писане.

Най-важният въпрос, който вълнува всички в СБП на изборите за председател утре, е “Ще се продават ли още имоти?”. Това сдружение като че ли не е на писателите, а на рентиерите. Ако не си изберат лидер с морал, техният Съюз ще съществува до продажбата на последния квадратен метър.

Вижте позициите на двама от Съюза на писателитe, вторият е кандидат за председател:

Павлина Павлова: От продажбата на „София прес“ потънаха 1,2 млн. лв.

Николай Петев беше много обаятелна и харизматична личност. Обещаваше с усмивка всичко на всички. Но нищо не правеше. Няма никакво съмнение, че по негово време имаше огромни злоупотреби и лошо стопанисване на имотите на Съюза.

Никола Радев, който беше председател на СБП от 1999 до 2003 г., остави в касата 50 000 лв. А това бяха много тежки кризисни години. Тогава за последен път членовете на Съюза чухме отчет на контролно-ревизионната комисия – приходи-разходи. След това всичко потъна в гъста мъгла.

Оказа се, че Петев е направил промени в Устава тайно от нас. Имаше едно събрание за промени на Устава, гласуваха се дребни промени, след което Петев заедно с юриста на СБП са добавили техни корекции, които му дават право за трети мандат. И ако в 14-дневен срок след внасянето им в съда, никой от нас не възрази, те стават факт. Ние разбрахме чак след няколко години, когато нищо не можеше да се направи. Как да предположим, че нашият председател ще прави далавери зад гърба ни.

След това започнаха оттук – оттам да излизат информации, че Петев не е плащал абсолютно никакви осигуровки към НОИ на 22-имата щатни служители, които работят в Съюза. Бяха се натрупали хиляди левове задължения, лихви върху тях… Петев твърдеше, че са 157 000 лв., но изглежда това е било само главница.

Междувременно беше назначен „футболен“ мениджър на СБП…

Съюзът на писателите притежава много имоти. На площад “Славейков”, например имаме огромен апартамент, с който никой не знае какво се случи. Имаме и в други части на София, в Сандански, почивни бази във Варна, Созопол и Хисаря, отделно получаваме 1/3 от наема на “София прес”, където сме съсобственици със Съюза на художниците и Съюза на журналистите. Къде са отивали парите от тези наеми? В сметките на Съюза на писателите ги няма!

Петър Деспотов, който беше дясната ръка на Петев, пръв излезе и разкри в открито писмо за страхотните далавери в Съюза. Гриша Трифонов беше назначен за шеф на издателство “Български писател”, две години след напускането му стана ясно, че и то е затънало до гуша – със 60-70 000 лв. задължения.

В двора на “София прес” – на ул. “Славянска” 29, беше построена административна сграда на земя, която е наша съсобственост. Николай Петев я е дал на строителя само срещу 22% за нас. И още след като е получил акт 16, Петев е продал единия етаж на Александър Ангелов от Съюза на журналистите. Не знаем за колко.

През август 2013 г. е била продадена сграда на “София прес” на бул. “Цариградско шосе”, собственост пак на трите Съюза. От нея само СБП е получил доста под пазарната цена – 1 милион и 200 хиляди лева. Тях също ги няма.

Не знам дали е корупция, или е лошо управление. Фактите говорят, че има нещо гнило в Съюза на писателите. В окаяно състояние сме.

Страхуваме се и за изборите за нов председател. Защото изборът за трети мандат на Петев беше фалшифициран. Мотаха се цял ден и накрая, късно вечерта Петев нареди бюлетините да се броят в неговия кабинет. След като преброили от Първа секция, Петев се появил и казал: “Няма какво повече да броите, ето списъка на членовете на Управителния съвет”.

Когато някой иска да върши нередни неща, той винаги си намира съмишленици…

Сега упорито се лобира Боян Ангелов да оглави Съюза. Познавам го от години, приятели сме, има хубави стихотворения. Вероятно бих гласувала за него, ако не ни се налагаше с толкова агресивна и абсурдна по своята същност кампания. Николай Петев на смъртния си одър бил казал той да го наследи?! Та той да не е бил цар, та ще посочва кой да го наследява? Петев беше един от най-неуспешните председатели на СБП и точно поради тази причина не би следвало ние да уважим неговия избор.

Георги Константинов: Забравихме, че сме писатели

Не е време за усукани и сладки думи. Не ни трябва нереална позитивност, която усърдно замита следите на тъмни разхищения и творческо бездействие. Време е да покажем писателско достойнство и да изречем тревожната истина: нашата творческа общност е тежко болна. Единственото спасително лекарство е бързата и категорична промяна в живота на нашия съюз.

Време е да извадим своята творческа общност от блатото на досегашното срамно статукво – манипулирана изборност, финансова непрозрачност, едва мъждукаща творческа дейност.

Множество спорове за имоти, жалки наеми и неизвестно къде изчезнали парични средства. Въпроси от рода: как бяха похарчени наскоро – само за няколко месеца – повече от един милион лева, дошли от продажбата на главната сграда на София Прес? И как сега да оценим писателското участие в ръководството на самата София Прес?

Или да се запитаме: защо бюджетът на СБП не е обсъждан детайлно и приеман с две трети от гласовете на Общо събрание на Съюза – както е по устав?

Множество тъмни въпроси звучат – и между нас, и в медиите – за материалното ни състояние.

Но мисля, че най-голямата рана кърви в творческото тяло на Съюза. Нито една творческа дискусия, нито един преглед на годишната ни литературна продукция от десетина години насам.

Почти никаква грижа за нашите издания – вестникът излиза от дъжд на вятър, все още живото списание „Пламък” е оставено само да търси средства за своето оцеляване (от героичните 140 броя на „Пламък” само седем от тях са с финансовата подкрепа на СБП!).

Всъщност от десетина години насам ние сякаш забравихме, че сме писатели – не говорим на събранията си за своите издания, не посочваме ясно и точно най-добрите си книги, свидетели сме на безпринципни литературни награди, не изричаме с пълен глас своята писателска дума за обществените болежки.

Някой трябва да поеме тежкия камък и да направи всичко възможно за извършването на категорична промяна. Споменават и моето име. Казвам го открито: да седна на горещия председателски стол не е моя мечта. Но ако моите колеги потърсят тази трудна отговорност от мен, готов съм да направя всичко, което е по силите ми. Защото трябва да излезем от тъмния ъгъл на обществения живот, където ни заби користната посредственост. Защото ако не защитим своя писателски съюз сега, утре няма да има какво да защитаваме.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg