Съюзът на артистите със спасителен план за излизане от кризата в културата

Спасителен план за излизане от кризата в сценичните изкуства предлагат от Съюза на артистите. В становище, изпратено до „Площад Славейков“, от САБ посочват четири мерки, които да направят съществуването на творците по-поносимо и справедливо.

Предлага се пределната цена на билетите да бъде запазена; изчисляването на самоучастието да бъде с ръст от 2.50% на база Методиката от 2014 г. или завишаване на самоучастието с 8.33%, за да стане 32.50%; да се въведе електронно отчитане в реално време на продадените билети за всяко представление; ръстът на заплащането на ръководните длъжности да бъде обвързан с резултатите и повишаване ръста на заплащането на служителите в културните институти.

Вижте пълния текст на Становището на Съюза на артистите за състоянието на държавните културни институти от сценичните изкуства.

Уважаеми господа,

С безпокойство следим състоянието на финансиране на държавните културни институти и държим да отбележим следното наше виждане:

Начинът на финансиране е записан в Закона за закрила и развитие на културата (Чл. 23 и следващите).
Промяната на начина на финансиране се оказва законодателна промяна – процедура, която е доста дълга и тежка и се нуждае от сериозни мотиви.

Считаме, че по принцип мярката е правилно насочена към зрителя и принципа „повече работа, повече доходи” е правилен. Същевременно от обективно и субективно ниво, както и от слаб контрол се получиха някои изкривявания. Доходите на заетитe получиха ръст от 26.90% (2014 г. спрямо 2010 г.), като средната брутна заплата за този период се увеличи със 104 лв. Същевременно някои разходи имат ръст от 64%, а ръстът на общите разходи е 35.42% и изпреварва ръста на заплатите.

Освен слабия контрол и нецелесъобразното насочване на разходи от някои директори, държим да отбележим, че подходът при изграждане на бюджета също е неправилен. Бюджет не се съставя отдолу нагоре или от единицата към общото, а се определя като обща маса на база на исторически принципи и получава своето намаление при всеки акт на МС (намаления 10%-20%), като се забравя, че в сектора няма само администрация, а реално производство.

Считаме, че за да се получи устойчива формула, следва броят на зрителите да се възприеме от постигнатия им брой през предходната финансова година, умножена по субсидията, определена в Постановление на МС за текущата година. Ако има увеличение на броя на зрителите, то ще се отрази в следващата финансова година. По този начин бюджетът, както и неговото разпределение, ще получи устойчив характер и планиране и ще се прекрати непрекъснатото преизчисляване.

Друг тежък момент е въведената пропорция за самоучастие през 2015 г. Тази пропорция не съществува в закони и постановления, а само в поднормативен акт – т. е. Методика. С непостигане на тази пропорция се регулират полагащите се по закон субсидии и то само в посока надолу. Съчетаването на стандарт в абсолютна сума и субсидия в пропорция води само до рестрикция и гонене да влезем в общото число на бюджета.

Същевременно въведената през 2015 г. пропорция е прекомерна и въпреки разликата в Методиките за 2014 г. и за 2015 г. може да се пресметне, че има напрежение от повече от 30%, което е непосилно за много от структурните единици. Ръстът на доходите на работещите в културните институти до голяма част се дължи на увеличението на заплащането на ръководните кадри през изминалата година.

Считаме, че Методиката от 2014 г. беше по-справедлива защото отчиташе демографските принципи и покупателната способност на различните региони.

Предлагаме четири ясни мерки:

1. Запазване на пределната цена на билетите;

2. Изчисляване на самоучастието с ръст от 2.50% на база Методиката от 2014 г. или завишаване на самоучастието с 8.33%, за да стане 32.50%;

3. Въвеждане на електронно отчитане в реално време на продадените билети за всяко представление;

4. Ръстът на заплащането на ръководните длъжности да бъде обвързан с резултатите и повишаване ръста на заплащането на служителите в културните институти.

Горните мерки могат да се въведат незабавно и ще намалят напрежението, както и ще доведат до плавен ръст на собствените приходи и спиране на течове в системата. В противен случай ще се засили вече започналото текучество на квалифицирани кадри – тенденция, която ще застраши сериозно безопасността на труда и ще влоши качеството на сценичния продукт. Следва да се помисли и за въведеното ограничение от 20% на ученическите билети. Предложението е да не се ограничава техния брой, а да се изравни ставката за субсидиране с тази на куклените театри (вместо 13.50 лв. да стане 11 лв.).

В дългосрочен план следва внимателно да се обсъдят възможностите, които дава чл. 11 от ЗЗРК за преструктуриране на културните институти, както и за алтернативни източници за финансиране.

С уважение:
Съюз на артистите в България