Съюзът на художниците на война за паметника пред НДК

Съюзът на художниците обяви днес официално война на Столичната община, докато не преосмисли решението си за паметника пред НДК. С решение на СО от 18 декември 2014-а монументът „1300 години България“ ще бъде демонтиран, а скулптурните фигури по него ще бъдат експонирани в Южния парк. На мястото му ще бъде възстановен Мемориалът на загиналите войници от Първи и Шести пехотен полк.   

На пресконференция в БТА председателят на СБХ Любен Генов заяви, че художниците няма да отстъпят и ако Общината не направи стъпка назад, творците ще предприемат протестни действия.

„Нашата цел е да накараме Столична община да размисли и преформулира решението си, – каза Генов. – Опитахме с всякакви цивилизовани средства да предотвратим демонтирането на паметника… Повтаряме едно и също като мантра, има ли кой да се вслуша в това?… Ами щом ще възстановяваме историческата справедливост, да върнем столицата на България във Велико Търново, докато бъдат възстановени Плиска и Преслав?!“

Председателят на Съюза на архитектите Георги Бакалов обяви, че творческите сдружения ще бранят монумента „1300 години България“ докрай. „Изненадани сме, че Вежди Рашидов не се изказва по темата като министър, а само като творец“, отбеляза Бакалов (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

„Съхранението на паметника е важно, не само защото е високо изкуство, но и защото казусът с него ни показа кои сме ние – като общество и като индивиди, – включи се проф. Десислава Минчева. – Той извади наяве едно тежко заболяване, една често невидима болест, която носим в себе си от години и която ни разяжда, довеждайки ни до подобие на този нещастен, оглозган и съсипан паметник. Ние очевидно не можем да се справим нито с миналото си, нито знаем как искаме да изглежда бъдещето ни. Въобразяваме си, че ако разрушим нещо, ще погребем историята.

Не става така, дами и господа! Трябва да сложим край на лицемерието! Общината говори за културни проекти, но гласува разрушаването на културни пластове. Ние всички говорим за историческа памет, но я браним, само когато ни изнася. Тревожим се за Франция и морала на света, но приспиваме собствения си морал без усилие. Не е достатъчно да носиш табелка Je suis Charlie. По-важното е да се запиташ доколко би понесъл чуждото мнение, докъде се простира твоята толерантност и как би отговорил на нечия провокация или агресия. Аз наричам тероризъм всяко унищожение и брутално погазване на различна от твоята ценностна система.“

Акад. Светлин Русев също защити монумента: „Общината трябва да знае, че това не е обикновена пресконференция, а протест срещу произвола във властта, срещу прошковците във властта. Това е протест на културата срещу разрухата.

Твърдението на Общината, че  с демонтирането на паметника и вдигането на Войнишкия мемориал възстановява историческата справедливост, е лъжа. А и не може една община да не обърне внимание на всички творчески съюзи! Разговаряме не с глухи, а с хора, които като седнат във властта, смятат, че всичко им е позволено. Не, не всичко им е позволено!“