Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Сбогом на културата

Отива си един от последните вестници, които не са таблоиди

Детайл от първа страница на Коледния брой на в. „Култура“ - Сбогом на културата

Детайл от първа страница на Коледния брой на в. „Култура“

През 2017-а вестник „Култура“ навърши 60 години. И се оказа, че ще бъде пенсиониран. През юли 2018-а ще излезе последният брой на изданието „с този екип и този издател“, както съобщи самият вестник в редакционен коментар: „Това е последният коледен брой на тази „Култура” с този екип и този издател. В края на юли 2018 г. съществуването на вестника ще бъде прекратено и от септември ще има друга „Култура” – списание, с главен редактор Тони Николов“.

Тази Коледа се надпреварва да ни носи трагични за културата в България новини. Оказа се, че културни проекти на имена като Райна Кабаиванска и Теодор Ушев не са достатъчно добри, за да бъдат одобрени и да участват в културната програма на българското европредседателство. Вместо идеите на световно доказани и известни български творци, ще показваме „на чужденците“ печене на тухли и пускане на сапунени балони. Какво е общото със закриването на вестник „Култура“? Ами изводът, че явно културат у нас не е необходима. Не ни трябва вестникът, не ни трябва Кабаиванска, не ни трябва Ушев, стигат ни и две кофи сапунена вода.
„Сбогом на културата“ е романът на нашето време – жалонът, който разделя старото от новото реме, но за беда новото сякаш не ни води към светлината.

Всъщност, проблемът на „Култура“ през последните години е същият, който почти унищожи и редица други сериозни вестници. В България няма достатъчно публика, която да е готова да плати за качествен печат. Няма и държавни програми, които да са заинтересовани от съществуването на висока българска култура. Тя се спасява на парче, благодарение на жестовете на фондации и отделни спонсори. Това я обрича на окончателната ѝ подмяна със сапунени мехури. Почти няма вече медия в България, която да се занимава сериозно с българската култура. Новото списание, което ще излиза веднъж месечно на мястото на седмичника „Култура“, няма да запълни тази дупка дори и поради периодичността си.

Портал „Култура“, който ще заеме мястото на вестника, не е оригиналният продукт. Той се списва от отделна редакция. За доста хора от тези среди това е очевидна подмяна, каквато обаче вече сме виждали и при други медии. Марката не е нищо сама по себе си, ако няма същото съдържание. Какво ще е то в новото списание, предстои да видим.

„Култура“ често е обвинявана през годините, че е твърде елитарен вестник и по тази причина масата остава безразлична към него. Една от критиките към него е и че оставя културните дебати да се водят в масови издания, телевизионни предавания и дори във Фейсбук. Но дали вестникът е виновен за това? Високата култура, интелектуалните дебати, добрата публицистика по културни теми са всичко друго, но не и лесно четиво, което да минем по диагонал, докато гледаме сериалчето. Не те трябва да дойдат при нас, а ние да отидем при тях, духовността е и преодолявне, тя е всичко друго, но не и комфорт.

„Култура“ бе последният оазис на градския ителектуалец и един от последните вестници, които не са таблоиди. Той си отива във време, в което сцената напуска и друг вестник с по-сериозна публика – „Капитал Дейли“, който спира да излиза на хартия и ще се превърне в приложение за телефон. Време, в което на „Раковски“ 134 – място, което бе символ на надеждите ни преди 27 години, сега влязоха националисти, които трудно могат да бъдат наречени български патриоти. Във време, в което на политическата сцена имаме тотален отказ от демокрация. В което новите властимащи рушат оставеното от старите, заменяйки мраморните им дворци с пластмасови.

Сякаш се завъртяхме в кръг и отново се озовахме в 80-те: на власт са същите, но без никакви претенции за култура. За тях достатъчни са и сапунените балони на нейно място.

Въпросът сега е дали публиката ще се примири с това?

Доза Щастие

ДС