Сбогуваме се с Коклин в сряда в „Свети Георги“

Почина Димитър Коклин – художник-гримьорът, който правеше чудеса за превъплъщенията на актьорите на сцената и пред камерата. Димитър Коклин работи с екипа на шоуто в продължение на 19 години, като се присъединява към него по времето на „Каналето“. Поклон пред паметта му!

Това написаха колегите на Коклин от Шоуто на Слави, които тази вечер ще посветят цялото си предаване на него, в своя сайт. Биографията, която публикуваха на майстора на грима, е най-пълна. Те го познаваха най-добре, защото всяка вечер бяха заедно преди ефир.

Публикуваме пълния текст от страницата на шоуто в интернет:

Димитър (Дмитрий) Коклин е роден на 3 септември 1938 г. в София. Баща му е руснак, емигрирал в България 1920-1922 г., а майка му е българка. Има сестра. Баща е на двама сина.

Димитър Коклин е завършил Техникума за художествени занаяти в София. Курс за гримьори завършва в Студията за игрални филми. След приключването на обучението, печели конкурс и започва да работи като помощник-гримьор.

Коклин работи в киното от 1959 г. Реализира своите концепции като филмов художник в над 40 български филми. Първият филм, в който е гримьор, е „А бяхме млади“. Участвал е с работата си в десетки филми – „Веригата“, „Шибил“, „Боянският майстор“, „Маргарит и Маргарита“, „Допълнение към Закона за защита на държавата“, „Мечтатели“, „Зарево над Драва“, „Дон Кихот“ и др. Като специалист в специалния грим и ефекти, Коклин е търсен за множество чужди кинопродукции.

Димитър Коклин е работил в най-големите театри у нас – в Народния, Младежкия и Сатиричния театър, а за работата си в театър „Българска армия“ през 2000 г. е отличен с наградата “Златен чук”.

Бил е член на журито на Петия международен фестивал на прическата и красотата.

През последните години Димитър Коклин предава своите умения в специалния грим и преобразяването на голям брой млади гримьори.

Голям привърженик на футболен клуб “Левски”.

Казва, че за да стане човек художник-гримьор, трябва да се учи с години.

Решава да стане гримьор от любов към киното. “Много обичах киното. Страшно обичах киното. И реших това да работя – в киното. Нищо друго! Гримьор исках да бъда”, казва Коклин.

Няма най-скъп филм на сърцето му, защото смята, че е оставил от себе си във всеки един, в който е работил.
Имал е особено мнение за телевизията, виждал я е като “по-самодейна история”, но споделя, че попадането му на хубав колектив обръща представите му.

Споделя, че най-лесно му е било да работи с кадърните актьори. “С тях няма проблеми. Колкото е по-слаб актьорът – много повече проблеми. Те смятат, че гримът може да им направи роли и всичко. Не става”.

Поклонението ще бъде в сряда, 5 ноември, от 12 ч. в църквата “Св. Георги”.