Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Седемглава ламя в Историческия музей

Всяка глава е коронована, според една от хипотезите изображението е символ на седемте латински императори в Константинопол

Митологичното влечуго е било част от външната украса на църквата „Св. Атанасий“ в с. Белополяне, Ивайловградско.  Снимка: НИМ - Седемглава ламя в Историческия музей

Митологичното влечуго е било част от външната украса на църквата „Св. Атанасий“ в с. Белополяне, Ивайловградско. Снимка: НИМ

Каменна пластика с изображение на седемглава ламя е изложена след реставрация в Националния исторически музей. Митологичното влечуго е било част от външната украса на църквата „Св. Атанасий“ в с. Белополяне, Ивайловградско. Плочата е постъпила за реставрация в НИМ и след приключване на възстановителните работи временно е изложена в залите на музея.

Произходът на каменната пластика е загадка за учените от музея. Една от теориите за символиката ѝ е свързана с библейското възприятие на сатаната, в образ на седемглава ламя със седем рога – олицетворение на злото и тъмните сили.

Археолозите откриват аналогии с подобни изображения от района на Ивайловград. През 2014 г. в Мраморния град, както са наричали още средновековната крепост Лютица, е открита луксозна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени лами със седем глави. Шпората е била част от военна екипировка на конник, участвал в атаката срещу Лютица в края на XIII век, посочва доц. Бони Петрунова, директор на НИМ.

През 1274 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на „Свето причастие”, като част от православния ритуал. Много православни християни отказват да изпълняват западните ритуали, поради което от Италия са изпратени наказателни отряди, нанесли тежко опустошение на редица храмове, манастири и села из цяла Тракия. В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети, останали от латинските първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В някои жития латинците са били оприличавани със сатаната. По този начин в народната памет на Тракия е останал образът на седемглавата ламя с корони, които носят и характеристиките на западните корони, с остри като лъчи върхове – корони, посветени на седемте латински императори, коронясани в Константинопол и нанесли безброй щети на Балканите. Латинската империя управлява Константинопол от 1204 до 1261 г. След 1261 до 1383 г. латинските императори се водят в изгнание, тъй като византийските династии си връщат властта над града. В продължение на 57 години има седем императори, коронясани в Константинопол, представени като седемглава ламя с корона.

Църквата в с. Белополяне е представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX век., построена през 1838 г. Сградата е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Храмът е интересен със своята двуетажна галерия. Изображенията на иконостаса имат висока художествена стойност, сред най-ценните са две поклоннически икони, донесени от Божи гроб в Йерусалим.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах