Седемте най-интересни филма на месеца

Този месец е най-късият месец в годината, през него няма да има „Киномания“, „София филм фест“, „Синелибри“ или „София Индипендънт“, но този месец кинолюбителите изобщо не могат да се оплачат от липсата на богата и разнообразна кинопрограма.

Първата седмица на месеца е най-впечатляваща. Месец преди раздаването на оскарите по кината тръгнаха британски, американски, норвежки и френски филм на големия режисьор Роман Полански (който обаче не е сред най-силните му постижения).
Разбира се, най-важен тази седмица е „Най-мрачният час“ – британската биографична драма на Джо Райт със спечелилия номинация за „Оскар“ за ролята на Уинстън Чърчил Гари Олдман. Филмът има и още 5 номинации, включително за филм (като сценаристът и режисьорът не са сред номинираните). За него вече публикувахме ревю, но въпреки някои спорни за нас сцени и интерпретации, „Най-мрачният час“ е много добър филм, който си струва да се гледа.

Вижте още: ХУБАВ ФИЛМ, РАЗВАЛЕН ОТ ГРОЗНА ЛЪЖА 

Всичките пари на света, от 2 февруари

„Всичките пари на света“ (вече по екраните) също е филм по истински събития и тук също (като в „Най-мрачният час“) са добавени някои измислени сцени за „подсилване на драматизма“, но те едва ли променят нещо съществено в и без това силно драматичната история.

През 1973 г. в Италия любимият внук на Джон Пол Гети е отвлечен и престъпниците искат откуп от 17 млн. долара. Родителите на момчето са разделени (бащата се друса с Мик Джагър в Маракеш), а майката (Мишел Уилямс) едва свързва двата края. Дядото на отвлеченото 16-годишно момче е най-богатият човек на света, със състояние от над 1 милиард и 200 милиона долара – обаче отказва да плати.

Основната сюжетна нишка са опитите на отчаяната майка да убеди поразително безсърдечния богаташ да плати откупа. Вероятно играта на Кевин Спейси в ролята на Гети е била също поразителна, но едва ли можем да се надяваме да видим тази версия (от която остана само един трейлър). След многобройните оплаквания от сексуалното му поведение, той бе изхвърлен от филма и за по-малко от месец преди премиерата сцените с негово участие бяха презаснети с Кристофър Плъмър. Впрочем, те не са никак малко. За щастие, Кристофър Плъмър се справя блестящо – и дори получи номинация за „Оскар“.

„Всичките пари на света“ е пълен с напрежение (и с възмущение от най-богатия човек на света по онова време) драматичен трилър, а Ридли Скот е майстор в този жанр.

Телма, от 2 февруари

И третата премиера този уикенд е свързана с американските академични награди. „Телма“ на Йоаким Триер (ако някой се интересува, той е далечен роднина на Ларс фон Триер) бе норвежкото предложение за „Оскар“ тази година. Режисьорът, който е и съсценарист, сблъсква няколко жанра – филм за узряването, свръхестествен трилър, любовна драма и супергеройски филм.

Телма е момиче със строго религиозно възпитание, което за първи път се отделя от родителите си, когато е приета в университета. Там започва да изпитва объркващи я чувства към своя колежка, които се опитва да потисне. Но така отключва контролирани само подсъзнателно психокинетични сили, които водят до опустошителни последствия.

За някои критици „Телма“ е „филм на ужасите за хора, които не обичат филми на ужасите“, за други в него има „либерално антирелигиозно послание“, а режисьорът си признава, че се е опитал да направи арт филм, който да допадне и на широката публика.

Черната пантера, от 16 февруари

Т’чала (Чадуик Босман) – син на краля на Уаканда (изолирана, но технологично напреднала африканска страна), след смъртта на баща си е изправен пред могъщ стар враг (Анди Съркис)… Т’чала е Черната пантера – поредният супергерой, който се влива в стройните бойни редици на марвълските Отмъстители – само дето е първият черен със свой филм.

Две седмици дни преди премиерата на първия филм на „Марвъл“ е факт и първият скандал, свързан с него. Изглежда има доста хора, които въпреки че не са гледали филма, вече силно не го харесват (също както стана с „Матилда“ в Русия). И докато феновете нетърпеливо очакват премиерата на 16 февруари, група контрафенове се опитаха да организират наводняване на сайта RottenTomatoes с отрицателни отзиви за филма. За тази цел с хаштагове #DCOverMarvel и #BringDownDisney бе създадено Фейсбук събитие, хоствано от групата „Down with Disney’s Treatment of Franchises and its Fanboy“ (Долу Дисни с техните франчайзи и фенове).

Идеята е била „Черната пантера“ да получи много нисък рейтинг в раздела за зрителски мнения. Дали става дума за война срещу „Дисни“ и „Марвъл“, или нещо друго – например расизъм, в тази акция има нещо гнило. Преди да бъде изтрито от Фейсбук („защото не подкрепяме езика на омразата“), събитието беше събрало 3500 харесвания. Впрочем, две седмици преди премиерата предварителните продажби на билети за Черната пантера надвишат тези на всички останали супергеройски филми.

Три билборда извън града, от 23 февруари

https://youtu.be/uGttQ31oimk

Няколко месеца след убийството на дъщерята на Милдред Хейс (Франсис Макдорманд) няма белези, че престъпниците ще бъдат заловени скоро. Отчаяна, майката предприема дързък ход – наема три билборда на изхода на града и отправя гневно послание към шефа на местната полиция (Уди Харелсън). С намесата в конфликта и на зам.-шерифа Диксън (Сам Рокуел) – инфантилен, склонен към насилие ерген на средна възраст, живеещ с майка си – ситуацията започва опасно да ескалира. На Милдред ѝ е писнало да чака властите да си свършат работата.

Според мнозина (и ние сме съгласни) „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона е най-добрият филм на миналата година. Е, той няма трицифрения рейтинг от сайта „Метакритик“ на миналогодишния най-добър филм – и може би не е по-добър, но е по-забавен, трагикомичен и вълнуващ от последните пет филма, победили в тази най-важна категория (може би без „Бърдмен“). Резултатът дотук е седем номинации за „Оскар“ – за всеки споменат поименно, плюс автора на музиката, монтажиста и за най-добър филм.

Изтребление*, от 23 февруари

Алекс Гарланд е английският писател, който се прочу с романа „Плажът“, а през 2015 г. се прослави и в киното с режисьорския си дебют „Ex Machina: Бог от машината“. Новият му филм „Изтребление“ е базиран на едноименния научно-фантастичен роман на Джеф Вандермийр (на български „Анихилация“).

Зонa Х e изолиpaнa от оcтaнaлaтa чacт от cвeтa от дeceтки години. Пpиpодaтa e зaличилa всички следи от човeшкa цивилизaция и мястото изглежда като земен рай. Но външният вид лъже, там се крият необясними смъртоносни опасности и всяка изпратена експедиция завършва по различен, но винаги трагичен начин. Зона Х непрекъснато увеличава своята площ, разрушавайки села и военни бази по пътя си и ако хората не открият начин да я спрат, ще започне да поглъща градове и – в крайна сметка – света.

Последната надежда е в ръцете на Лина (Натали Портман) – биолог, част от екип от пет жени учени, които се отправят в Зоната… А там ги очакват огpомни aномaлии и и фоpми нa живот, които нaдxвъpлят човeшкото paзбиpaнe. Най-големите тайни обаче са тези, които те са донесли и крият една от друга.

Принцесата на покера, от 23 февруари

„Принцесата на покера“ е режисьорският дебют на големия сценарист Алън Соркин („Стив Джобс“, „Социалната мрежа“, „Кешбол“, „Войната на Чарли Уилсън”). Това е поредната история „по действителни събития“ от последната година („Най-мрачният час“, „Всичките пари на света“, „Аз Тоня“, „Дюнкерк“, „Довереникът на кралицата“, „Вестник на властта“, „Борг/Макенроу“, „Катастрофалният артист“… ), което изглежда е новата оскарова мода.

Филмът е базиран на действителната история на Моли Блум – харизматична олимпийска надежда в ските, принудена да загърби спорта след тежка травма. В ролята е Джесика Частейн (избрана по настояване на самата Моли Блум). Тя приема сезонна работа, която я въвежда в един таен свят – оказва се, че тя има уменията да ръководи най-ексклузивните в света нелегални игри на покер с високи залози. Но след десетилетие на бляскав успех Моли привлича вниманието на грешните хора, когато влиза в контакт с членове на руската мафия и е арестувана от ФБР. От сериозните обвинения може да я отърве единственият ѝ съюзник, адвокатът Чарли Джефрис (Идрис Елба).

* След излизането на публикацията разпространителите на филма в България съобщиха пред „Площад Славейков“, че заглавието е отпаднало от киноафиша.