Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Седемте възрасти на художника

Рядкост е да се откажат доброволно от изкуството, по-скоро биха направили всичко по силите си да продължат да рисуват. Духът движи ръката

Егон Шиле прави автопортрета си с физалис на 22 години. Австрийският художник умира на 28. Какви ли картини ще да нарисува, ако беше живял по-дълго? - Седемте възрасти на художника

Егон Шиле прави автопортрета си с физалис на 22 години. Австрийският художник умира на 28. Какви ли картини ще да нарисува, ако беше живял по-дълго?

Веднъж заварили японския майстор Хокусай да плаче над работната си маса, защото смятал, че все още не е научил достатъчно за рисуването. Тогава бил на 80. На смъртния си одър, 8 години по-късно, той простенал: „Само ако небесата ми бяха дали още 10 години, може би щях да стана велик художник”.Сигурно възприемаме Хокусай за гений по рождение, но той бил уверен, че нищо, което е нарисувал преди 70-ата си годишнина, не било добро.

Колко време отнема да станеш художник?

Цял живот – е стандартният отговор на този въпрос (освен ако не сте Джулиан Шнабел, който се сравнил с Пикасо, още докато бил на 20). А ако животът ви е твърде кратък? Рафаел, Вато и Ван Гог са умрели на 37. Модиляни бил на 35, Жерико на 33, а Сьора си отишъл на 31 след тежко боледуване. Може и да скърбим за всеки ненарисуван от тях шедьовър, но великолепните творби, които са ни оставили, показват, че възрастта и постиженията не винаги вървят ръка за ръка. Шиле бил мъртъв на 28; ако Гоген беше покойник на тази възраст, нямаше никога да сме чували за него: той нарисувал „Шунката” – първия си шедьовър – на 40.

Има и други късни дебютанти (Ван Гог не рисувал до около 25-ата си годишнина), но днес върху младите творци се упражнява натиск и се очаква те да развият стила си, още докато са в колежа. Откакто Чарлз Сачи започна през 80-те да хвърля рибарските си мрежи със студентски изложби, младите художници трябваше успоредно с всяка своя творба да изготвят отчет за продажбите – макар и тя все още да е недовършена.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

37-годишната френска художничка Лор Пруво, която живее в Лондон, предупреждава, че ранният успех крие опасности. Пробиваш на около 20, а по-късно може да се сринеш, защото „не си се старал достатъчно или вече си се изгубил”.

Пол Гоген създава първия си шедьовър „Шунката” през 1889-а, когато е 40-годишен.

Пол Гоген създава първия си шедьовър „Шунката” през 1889-а, когато е 40-годишен.

Ако на този (или на друг) етап не сте се оплели в рибарската мрежа, трябва да си намерите допълнителна работа. Ричард Сера бил хамалин; Ед Кинхолц продавал прахосмукачки; Сюзън Хилър на младини работела като рецепционистка в завод на „Шкода”. Номерът е да се захванете с работа, която не изтощава твърде много тялото или не задръства мозъка толкова, че да не остане място за мислене.

Може би има известна свобода в създаването на изкуство без очакване за перспективи, защото веднага щом хората започнат да го харесват, се появява натиск да продължиш да вършиш същото, за да оцелееш. Чувала съм художници на 30-40 години да говорят колко трудно е да наложиш нови идеи, които да бъдат приети от галериите или потенциалните купувачи. А точно в този период от живота създаването на семейство може да запълни целия хоризонт.

Старата поговорка, че тези, които могат – правят, а онези, които не могат – преподават, никога не е важала за художниците. Почти всички са преподавали в някакъв период от живота си, за да изхранват семействата си. Помня баща си, Джеймс Къмингс (бел. ред. – шотландски художник), който буквално бягаше нагоре по стълбите към триножника си след целодневни уроци, за да рисува през нощта; парите и времето все не достигаха.

На около 50 години осъзнаваш, че си отдавна си в играта, преминал си през изпитания, трудил си се здраво и си имал поводи за радост.

„Всеки е талантлив на 25, трудното е да останеш такъв на 50”, язвително отбелязва Дега.

На 60 знаеш, че повече проекти може да бъдат изоставени, а не завършени. На 70, като Хокусай, някои художници започват да мислят, че най-сетне са постигнали нещо, макар че светлината на прожекторите не ги е огряла. Луиз Буржоа, която продължавала да вае скулптури седмици преди да почине на 98, казвала, че липсата на интерес към нейното изкуство поне ѝ е позволила да работи на спокойствие.

Анри Матис е на инвалидна количка, когато разработва техниката „рисуване с ножици”.

Анри Матис е на инвалидна количка, когато разработва техниката „рисуване с ножици”.

Най-радикалното изкуство понякога е онова в самия край. Късният Тициан, късният Пикасо, късният Матис – на инвалидна количка разработва техниката „рисуване с ножици”, когато вече не може да рисува с четка – изглеждат много по-диви и енергични на 80, отколкото на младини. Чувството за неотложност обаче може да се появи на всяка възраст. 48-годишният Джордж Шоу смята, че краят му наближава и твори с все по-голям хъс. Паула Рего, която скоро ще навърши 81, казва, че работата кара човек да забрави за неволите на старостта. Може би е истина, че художниците остават млади по-дълго, както предполага Хилър; спомням си едно сериозно изследване по темата, публикувано в „Нейчър” (между другото, скулптурите очевидно живеят по-дълго от художниците).

Не е задължително художниците да творят до самия край. През по-голямата част от последните 30 години на живота си Марсел Дюшан преподава и играе шах. Като цяло е рядкост художниците да се откажат доброволно, по-скоро биха направили всичко по силите си да продължат да рисуват. Духът движи ръката, обичаше да казва баща ми. Великата кубинска художничка Кармен Ерера, която миналия май стана на 100 и не беше продала нито една своя творба до 89-годишна възраст, се събужда всяка сутрин, за да рисува. Съветът ѝ към младите е да не бързат, докато са на 20, и да не се плашат от нищо.

„Не ти решаваш да станеш художник, изкуството прониква в теб. Това е като да се влюбиш”, завършва Ерера.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах