Секс в тъмната стаичка

Познавам покерджии, които наистина не се интересуват дали губят или печелят. За тях е важно единствено удоволствието от играта – тази, за която Георги Марков казваше, че е по-съвършена от живота; спечелените пари дори могат да развалят съвършенството й.

Познавам хора, които не гледат на автомобилите си като на средство за придвижване от точка А до точка Б, а просто обичат да ги карат; сядат зад волана и отпрашват накъдето им видят очите (бяха ми разказвали за един такъв шофьор, който заминал търговски представител в Африка, но жегата и влагата го докарали до нервен срив и вече за нищо на света не искал да слезе от колата си, непрестанно обикалял по уличите на града и зад волана провеждал срещите си, сключвал сделките си, давал отчетите си, хранил се и спял; стъпвал на твърда земя само за „сервизни нужди”).

Познавам хора, които се бръснат, заради насладата от допира на пяната и ножчето и възможността всяка сутрин сами да „нарисуват” образа си в огледалото, а не защото не искат да си пуснат брада.

Психологическата матрица на такива „действия без цел”, или по-точно на свеждането на целта на действията до чистото удоволствие от извършването им, както може да се предположи, е сексът. Проектирането на неговите мотивации далеч извън него се нарича еротизация на света. Тя започва от 60-те години на миналия век и оттогава сексът продава, крепи публични имиджи, минава през вкуса на храната и интериора на дома, кара мъжете да „помпат мускули” и да се въоръжават (пистолетът е само най-агресивният от многото фалически символи, които ежедневието днес предлага), а жените да носят дрехи, превърнали голотата в естетика на съвременната мода. И т.н., и т.н.

Гласуването в „тъмната стаичка”, изчистено до действие и преживяване, също има всички качества да се включи в еротизацията на света. И не само заради символизациите в пускането на бюлетината, които отвеждат към мъжкото начало в междуполовите отношения, като за радост на феминистките не го ограничават в случая до привилегия на мъжете. Но и защото пред урната гражданското тяло се отъждествява с физическото; правото на политически избор (подобно на избора на сексуален партньор) се реализира в акт, интимен по същността си. Ненапразно тайната на вота е защитена като част от личната неприкосновеност, заедно с „животът в здравен, сексуален и семеен смисъл”, според дефиницията в закона. Тази зона на лична неприкосновеност се определя от отсъствието на (забраната за) външна принуда – от индивидуалната свобода, която се „отелесностява” и се консумира като наслада. Да не гласуваш, значи да решиш да останеш девствен, защото никой не е достатъчно невинен, за да ти отнеме невинността. Това, особено в политиката, разбира се, е вярно, но в нея в последна сметка и девствени няма – има такива, които с вота си продължават да търсят желания партньор, и изнасилени. Да продаваш гласа си пък от своя страна значи да продаваш гражданското си тяло, което е съпоставимо с продажбата на физическото – скланянето да го извършиш е престъпление, каквото е и скланянето към проституция (ромските избиратели в този смисъл са група в риск, каквато са ромските момичета; а и само те ли?).

Гласуването заради удоволствието от даването на гласа, както шофирането заради шофирането или бръсненето заради бръсненето, обезсилва прагматичната страна на вота, но едновременно с това му дава неочаквана прагматика, защото преодолява разочарованието от политическите елити – гласуваш не заради тях, а заради себе си. Заради момента, в който властта (заедно с бюлетината) буквално е в ръцете ти, колкото кратък и илюзорен да е той.

Под заглавие „Тялото” Милан Кундера описва един биографичен фрагмент от живота на Салвадор Дали: „На стари години прочутият художник Салвадор Дали и жена му Гала си взели заек, който заживял с тях и непрестанно ходел подире им. Двамата много го обичали. Веднъж, когато трябвало да заминат за дълго, те до среднощ обсъждали какво да правят със заека. Трудно било да го вземат със себе си, но не по-малко трудно било да го оставят на някого, тъй като заекът нямал доверие на чужди хора. На другия ден Гала приготвила обяда и Дали с наслада и апетит започнал да се храни, докато не разбрал, че яде заешка яхния. Станал от масата и изтичал в клозета, за да повърне в тоалетната чиния скъпото си животинче, верния спътник в старостта му. Гала, напротив, била щастлива, че любимецът й е проникнал във вътрешността й, че нежно я е погалил и е станал част от тялото на стопанката си. Не знаела по-абсолютно осъществяване на любовта от поглъщането на любимия. Сравнен с това сливане на телата, актът на физическата любов й изглеждал като смехотворен сърбеж.”

Въпросът е, ако отнесем метафориката на тази история към темата за изборите: кой тук е избирателят? И няма защо предизборно да лицемерим, отговорът, естествено, е: заекът. Докато ти се струва, че най-после (обикновено веднъж на четири години) с проникването на бюлетината в урната можеш да обладаеш политическото тяло, всъщност го подхранваш отвътре, жертва си на партийния му канибализъм. Което единствено идва да покаже, че в удоволствието от гласуването, като във всяко сексуално удоволствие, задължително има доза мазохизъм.

Иначе Дали е в ролята на десните политически сили, които безмилостно те ползват за властта си, но с известно демократично разкаяние. А Гала – в ролята на левите, на които нищо не може да помрачи радостта от поглъщането на избиратели, още от времето, когато революцията с апетит изяде децата си.

Текстът е публикуван в сп. Esquire Bulgaria