Селфи с Мона Лиза

„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи е най-известната, най-посещаваната, а и най-пародираната картина на света. Художници и изследователи векове наред са водили спорове за загадъчната ѝ усмивка, безнадеждни романтици са се опиянявали от магнетичния ѝ образ, а днес милиони се редят на безкрайни опашки за селфи с нея. Именно към тях обръща обектива си фотографът Никола Михов в най-новия си документален проект. Той изследва връзката между публиката и произведението на изкуството в съвременния контекст, в който никое преживяване не е пълноценно, ако не е публично и споделено онлайн.

„Естетиката на моите кадри е да не се различават много от това, което би постигнал един турист с телефона си. Във всеки кадър има някаква ръка, крак – крайник, който влиза отнякъде, като подобни кадри получават и туристите в опитите си да снимат само своите приятели или да си направят селфи, защото реално е почти невъзможно да си сам пред Мона Лиза”, обяснява Никола Михов, който преди дни откри изложбата „Моя Лиза” в галерия SYNTHESIS, реализирана със съдействието на Френския институт.

Проектът му като ироничен коментар на егоцентризма, нездравословно подхранен от популярността на социалните мрежи, е единият възможен прочит. От друга страна, той е обективен поглед към днешното възприятие на изкуството, което е все по-достъпно за все повече хора и това не е непременно лоша новина. Въпреки че в спомените на посетителите въздействието от картината вероятно остава в сянката на жужащата тълпа, това е цената, която плащаме за възможността да се докоснем до изкуство, което до не много отдавна е било привилегия на тесни кръгове.

Просто в епохата на глобализацията досегът с голямото изкуство вече е групово и споделено преживяване. Е, споделянето върху вратовръзки, термометри и дори джапанки може би прекрачва границата на добрия вкус, но тези артикули са част от образа на Мона Лиза като на съвременна рокзвезда, сам по себе си истински културен феномен.

Никола Михов започва този проект през 2013 г. и снима за него в продължение на четири години.

„Това съвпадна с периода, когато нещата тотално започнаха да излизат от контрол, положението да става направо бедствено, тълпата да става все по-голяма. Статистиката също го показва – около 8 милиона души годишно посещават Мона Лиза и Лувърът вече не е просто Лувърът, а Домът на Мона Лиза – място за поклонение, където всички, буквално като стадо вървят към нея. Има едни ксерокопирани ламинирани табелки, които те насочват право към нея. Както има 8 милиона посетители, така и повечето зали са абсолютно празни“, разказва фотографът.

Докато разработва проекта си, той посещава музея около 40 пъти, като прекарва в компанията на Мона Лиза между два и десет часа всеки път.

В изложбата са включени само снимки, в които присъства лика на Джокондата, но в проекта има и кадри, които показват гледната точка на картината към почитателите ѝ.

„Проблемът на хората не е, че снимаш тях, а че засенчваш Мона Лиза и затова всички ти се сърдят. Тези моменти са сравнително кратки и това е един от тях”, посочва Михов снимката на мъжа с изкривена физиономия, който едновременно стиска карта под брадичката си и снима за Instagram.

Преддверието на галерия SYNTHESIS е част от изложбата на Никола Михов „Моя Лиза“.

Автор на „Forget Your Past – монументалните паметници от времето на комунизма” (изд. Жанет 45, 2012 г.) и „Hello and Welcome to Paris” (2016 г.), Никола Михов предпочита фотографските книги като форма на изразяване. „Processing…“ („Обработва се…“), третата му книга, е посветена именно на Мона Лиза и милионите хора, които се тълпят пред картината. От нея се ражда изложбата „Моя Лиза“.

„Processing…” е всичко, което се случва в момента, цялата култура, протокола пред Мона Лиза – да си направиш селфи, да се буташ или не. Има правила, които са просто задължителни и ако искаш само да погледаш картината, всички ти се чудят какво правиш там и започват да те карат да се поместиш. Сякаш вече не е прието просто да стоиш и да гледаш картината“, обяснява Михов.

Снимка със снимката на Мона Лиза

Книгата е издадена във Франция от издателство „Innocences“ на известния колекционер на намерена фотография Жан-Мари Дона, чиято е заслугата за визията на изданието като диплянка с картички на туристически обекти.

„Понеже е като хармоника, може да пресъздава бързото струпване на тълпата. Тъй като няма посока на разглеждане, хронологията на подредбата донякъде напомня различните крайности, в които изпадат хората, за да бъдат оригинални. На корицата има една значка, която подчертава заглавието, а и загатва за това, че днес картината е фон, обект, аксесоар към преживяването”, обяснява авторът.

Книгата има две страни – от едната са изображенията, а от другата – първото изречение от страницата за Мона Лиза в „Уикипедия“, дълго четири метра и половина:

„Мона Лиза” е портрет от италианския ренесансов художник Леонардо да Винчи, описван като най-известното, най-посещаваното, най-описваното, най-възпяваното и най-пародираното произведение на изкуството в света“.

Никола Михов, „Моя Лиза“

Това изречение е отправна точка за подреждането на изображенията в книгата и изложбата, но и за концепцията за превръщането на високото изкуство във феномен на масовата култура. Докато то привлича вниманието на зрителя в галерията, зад гърба му остава значително по-дългата история на „Сватбата в Кана” на Паоло Веронезе, вероятно най-пренебрегваната картина на света заради разположението ѝ срещу Джокондата в Лувъра.

„Преди кражбата на Мона Лиза картината на Паоло Веронезе е била по-известната и адмирирана картина. Сега обаче тя служи само за фон на суматохата около Мона Лиза. Върхът, който предопределя днешната слава на Джокондата, е кражбата ѝ през 1911 г. от Винченцо Перуджа. През последните 30 години пък Мона Лиза се превръща в трибуна за изразяване на всякакви мнения и протести – например един боливийски емигрант още през 70-те години я залива с киселина в знак на протест срещу своята заповед за екстрадиция. През 2009 г. една рускиня хвърля чаша по Мона Лиза, защото не ѝ дават виза за Франция“, разказва Никола Михов, който освен кадри с ексцентрични посетители, събира и факти и легенди около картината.

Те са разказани телеграфно като описания към снимките и описват приключенската „биография” на Мона Лиза от създаването ѝ буквално до последните няколко месеца с арестуването на испанския пърформанс артист Адриан Пино Оливера, който се съблича гол пред Джокондата през януари 2018 г.

https://youtu.be/WyADKd0KixY

„Има и една любопитна история, свързана с България. През 1979 г. едно музейно копие гостува в България като част от изложба на Леонардо да Винчи в Галерията за чуждестранно изкуство. Тогава един български студент по география я наръгва с нож. Появява се изведнъж от тълпата, замахва и я пробожда. Един човек от публиката обаче, който е ръководител на някаква пионерска група, го вижда, и както пише в статията в „Стандарт” – го събаря с „кинжален удар”, и докато студентът пада, успява да прободе картината само в ъгъла”, продължава фотографът и обещава да сподели още много подобни истории на кураторския тур на 21 април, който ще проведе заедно с куратора Надежда Павлова.

Еднакво любопитни са и онези истории, които не са запечатани в кадри.

„Българите за съжаление все ми се измъкваха, иначе имаше една група със знаме, които много бързо пробиха, но не успях да ги снимам. Имаше едни будистки монаси, които също изпуснах”, споделя Михов.

Никола Михов, „Моя Лиза“

За четири години пред погледа на Мона Лиза – и на Никола Михов, се променят много неща.

„В началото имаше повече американци, сега има повече азиатци, видях няколко модни течения да се зараждат и да залязват. Селфито, което в началото беше много екзотично и хората рядко се снимаха сами, после стана толкова масово, че хората започнаха да правят дуели със селфи стикове в тълпата и през 2015 г. от Лувъра решиха да ги забранят. Затова снимките със селфи стикове в днешния контекст са уникални”, казва авторът.

След дълъг процес на селекция от хилядите кадри в книгата попадат 35, а в изложбата – малко повече. За снимките от широката селекция Никола Михов има смела идея, която веднага извика спомена ми за изложбата му „ReForget Your Past” – за нея той остави книгата си „Forget Your Past” с фотографии на комунистическите паметници в България в ръцете на артисти от различни жанрове. Те интерпретираха визуалното и текстовото съдържание, концепцията за миналото и самото книжно тяло, като пренаписваха и прерисуваха страниците, изрязваха и дори пробиваха книгата с много сполучливи резултати, които я превърнаха в нова форма на изкуство.

„Ще използваме снимките от широката селекция в ателието за деца. Ще ги нарежем, за да могат децата да направят колажи – всеки ще може да си хареса човек от снимките, да си го отреже и да създаде своя тълпа от почитатели на картината, като преди това ще си оцвети своя Мона Лиза. Така широката селекция ще попадне под ножиците на децата”, разказва авторът.

Никола Михов, „Моя Лиза“

Като ироничен отговор на свръхкомерсиализацията на картината на Леонардо да Винчи Никола Михов поставя и своите фотографии върху сувенири като джапанки, хавлиени кърпи, шезлонги.

„Всичко, което правя, е документално вдъхновено от реалността, а в реалността, освен че има огромен магазин за сувенири в Лувъра, докато снимах проекта, една от залите точно зад Мона Лиза – величествена бална зала с високи тавани и стенописи, картини – беше превърната в магазин за сувенири с лика на Мона Лиза. От там си е купила чашата и онази рускиня, на която отказали виза. Вдъхновен от това, аз правя различни обекти, като търся определена препратка”, обяснява той.

По думите му, днес славата на Мона Лиза се дължи повече на суматохата около картината, отколкото на вкуса на зрителите и способността им да оценят произведението на изкуството.

„Това е част и от съвременния процес на превръщането на музея в място за забавление, което продава изкуство в крайна сметка – не директно, а като имидж, който се развива във всякакви форми – казва Никола Михов, който няма нищо против селфитата с неговите снимки. -Надявам се хората да си правят селфита. Дори съм купил селфи стикове, които ще бъдат на разположение.“

„Моя Лиза“ е в галерия SYNTHESIS от 4 април до 2 май 2018 г.