VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Селският мегдан в Градската градина

Хоро с байряк се вие всяка неделя пред Народния театър, тонколони дънят, анцузлии люпят семки и подвикват

Декоративен патриотизъм пред Народния театър. Снимка: Стопкадър - Селският мегдан в Градската градина

Декоративен патриотизъм пред Народния театър. Снимка: Стопкадър

Вчера бях на спектакъл в Народния театър. Половин час преди началото се въртях наоколо и станах свидетел на началото на хоро точно пред сградата на театъра. Излязох два часа и половина по-късно, след представлението, и отвън все още дзупаха, водени от гигантски байряк.

Става дума за тонколони, дънещи насред плочника отпред пред театъра, за граждани, които наоколо люпят семки и крещят, за анцузлии, насядали по пейките, които подвикват като на едновремешните селски хора, за градска градинка, в която просто е неприятно да седиш по това време (повече от три часа в неделя вечер), защото не можеш нито да почиваш, нито да си говориш с някого, нито просто да си мислиш нещо.

Когато влязох в касата на театъра, касиерката се възмущаваше на глас.

„Омръзна ми – казва – да ми насаждат тука музиката си! Да си отидат някъде далече и да си я пускат! Полудяхме! И вътре в театъра се чува! Хората играят световни класици, а отвън се чува данданията!“

Америка за България

Ми полудели са, да! И си е дандания. Декоративният патриотизъм е плъзнал като кожно заболяване навсякъде. Държи да се демонстрира. При това в две реалности – от една страна байрякът с хорото, от друга – с панаирджийската мръсотия и атмосфера наоколо.

Аз обичам много да танцувам хоро. Мога малко стъпчици, но истински ми е приятно да ги танцувам. Ама да се вием пред Народния ни театър като на селски мегдан, не е част от това удоволствие.

Много обичам и рок музика, но също няма да ми е ок да дъним пред театъра всяка неделя (а то всъщност това с хорото може и да е всяка вечер, не знам), защото на обществени места никой не е длъжен да ми слуша музикалните предпочитания. Така е и с джаза, разбира се, както и с всяка музика. Защото не е проблемът в музиката, а в шумното ѝ налагане на всички, които, видиш ли, трябва да си мълчат, щото е народна музика. И щото хорото е най-големият символ на българското единство. Ха-ха-ха! „Българско единство“ е оксиморон. Отдавна твърдя, че на Народното събрание най-после трябва да се изпише истинският български девиз – „Не ми пука!“.

Та мисля да гласувам за този кандидат за кмет, който спре декоративния патриотизъм в града ни и му позволи наистина да бъде град на граждани, не мегдан на селяни! А иначе хорото да си го играят в парка, например. Ако има хоро на поляната там, и аз ще ида някой път да се хвана да поиграя. Ама хайде да не ни го навират под носовете пред Народния ни театър!


Текстът е от профила на Мария Касимова във Фейсбук.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg