Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Семената на „Шекспир и Ко“, най-хубавата книжарница на света

Ако мечтаете да станете писател и търсите без посока посоката, тук е една от тях

Легендата за „Шекспир и Ко“ идва както от писателите, които са постоянно живо присъствие, така и от неописуемите tumbleweeds, които и днес са си там. - Семената на „Шекспир и Ко“, най-хубавата книжарница на света

Легендата за „Шекспир и Ко“ идва както от писателите, които са постоянно живо присъствие, така и от неописуемите tumbleweeds, които и днес са си там.

„Шекспир и компания“ е най-хубавата книжарница на света. Не го казвам аз, така твърдяха „Гардиън“, Би Би Си и други умни медии, по които си пиша домашното къде и какво искам да видя в Париж. 

Попаднах на шокираща плетеница от малки, стари, усукващи се в лабиринт стаички, където една прелива в друга, а стените са невидими, под „тапицерията“от книги. Десетки хиляди книги, на купчини дори. От всичко – и най-сериозните автори, Достоевски, Пруст и да, Шекспир, до философия, детски книги, Хемингуей, Селинджър и Харпър Лий – та дори Коелю (сори). Апропо, само на английски. Други езици не видях.

Тесни дървени стълби водят на втория етаж, където пак се влиза от една в друга кутийка. Старите, почти черни дървени рафтове изглеждат на 50-60 години. А вероятно и са. В малките книжни хралупи на втория етаж книгите дори не се продават. Те също са на пенсионна възраст. Някои са още по-стари издания. Там просто може да се чете, както правят масово хората. Има тълпи туристи, има постоянни клиенти, има и tumbleweds (за тези „семена“ ще си говорим пак).

В най-вътрешната стая има и пиано. Затрупано. На него, измежду останалите снимки и книжа има надпис: „Моля, свирете на него“. Което едно момче веднага направи. Дойде, смъкна си памучния суичър и започна да свири. Докато му е кеф.

Седях на миндера и го слушах. Да, защото из цялата стара книжарничка има миндери, на които явно се спи, личи си от завивките…

„Шекспир и Ко“ почти се крие в сянката на Нотр Дам, на левия бряг на Париж, на хвърлей от Сена, площад „Сен Мишел“ и прочутия булевард „Сен Жермен“ и неговото интелектуално оживление. Книжарничката е отворена в малка стаичка от книгофила (и бивш американски войник) Джордж Уитман през 1951 г., но всъщност продължава името и традицията на легендарната книжарница на Силвия Бийч, която през 20-те и 30-те години е център на американската интелигенция в Париж. Бийч е известна не само с това, че в нейното гнездо се отбиват (и преспиват) Хемингуей, Фицджералд, Езра Паунд, Джеймс Джойс. Тя лично издава „Одисей“ на Джеймс Джойс, когато всички останали го отхвърлят… Нейната легендарна книжарница в Париж живее до 1941 г., когато затваря при немската окупация.

Е, Уитман я познава, дружат си и две години след смъртта на легендарната американка в Париж той отваря своето гнездо, с което продължава името и смисъла на начинанието й. При него минават, дружат си, спят или пишат Алън Гинсбърг, Хенри Милър, Ричард Уайт, Лангстън Хюз, Лорън Дърел, Анаис Нин, Джеймс Джоунс, Уилям Стирон, Рей Бредбъри, Хулио Кортасар, Джеймс Болдуин, Грегъри Корсо. Независимо от впечатлението, което е оставял, че не контролира много касата, продажбите, кой с какво си тръгва, ценните книги и издания – Уитман малко по малко разширява „лабиринта“. Купува стаичка по стаичка от съседите и зарива в книги всяко пространство, което му падне. Историята си личи по хаоса и нелогичните пролуки и ниши, с които са се отваряли нови метри във всички посоки.

Легендата за „Шекспир и Ко“ обаче идва както от писателите, които са постоянно живо присъствие, така и от неописуемите tumbleweeds, които и днес са си там. „Семената“ са начинаещи (или планиращи да бъдат) писатели, които спят и живеят в книжарницата. Обикновено млади момичета и момчета, от всякакви краища на света, търсещи без посока посоката.

При Уитман политиката е била, че може да приеме всеки, докато има свободно легло, миндер или дори под, на който може да се подслонят. Всеки е трябвало да изпълни три условия срещу този покрив в Париж: да помага два часа в книжарничката (да мести и подрежда книги), да чете по една книга на ден и да напише собственоръчно и да остави една страница автобиография. Кой точно пише и какво, към момента на автобиографията не е ясно, но е видимо, че тук живеят и се възприемат като писатели. Към днешна дата има следи (и биографии) от над 30 000 „семена“, измежду които Итън Хоук и кой ли още не. Основна характеристика – свободни души и луди глави.

Политиката на „семената“ е запазена и днес, няколко години след смъртта на Уитман. Единствено казват, че сега не спят в нео-хипи вариант на всеки сантиметър по земята, ами броят им е ограничен на 6, които трябва да спазват същите „древни“ правила.

Уитман умира на 98 години през 2011-а. Наоколо кръжат акули, които виждат в прекрасната локация на Сена бутиков хотел, ресторант, сувенирница или дори „дюнерджийница“ за бързо хранене…

Как този книжен мит е оцелял? Кой е Спасителят?

Снимки: Виолета Станичич

Снимки: Виолета Станичич

s3-a

s6-a

s7-a

s11-a

s9-a

s8-a

s12-a

Следва продължение…


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич можете да прочетете ТУК.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Следизборно

kapatovo.bg