Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Сенките на миналото в демократичния здрач

Коментарите под интервюто с писателя Георги Мишев показват колко бързо сме забравили злото на социализма

Графит от улиците в центъра на София. За някои българи днес, 32 години след края на тоталитарния режим, неговият вожд Тодор Живков изглежда готин. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Сенките на миналото в демократичния здрач

Графит от улиците в центъра на София. За някои българи днес, 32 години след края на тоталитарния режим, неговият вожд Тодор Живков изглежда готин. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

„Комунистическата нощ преля в демократичен здрач“, каза на 86-ия си рожден ден писателят Георги Мишев в интервю за „Площад Славейков“. Синът му Михаил Вешим написа в „Стършел“ как темата за лустрацията се профанизира публично в тези кандидат-президентски избори. И двамата са доловили нещо изключително важно – все още не сме извървели метафоричната пустиня, която да ни отдели от мракобесното време на социализма.

За огромно съжаление, трябва да призная, че лустрацията като публично отхвърляне на останките от недостроения комунизъм е закъсняла и няма да помогне с нищо. Защото е невъзможна лустрация сред обикновените хора, няма как да бъде изчистена шлаката от техните представи за нещата. Отровено е мисленето на не едно поколение. Социализмът остави жива кореновата си система, която не беше навреме извадена от обществения живот и днес виждаме резултата – плевелът е пораснал в почва от носталгия, неверие, несигурност и страх.

Това е особено видимо в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук, където под публикуваното вчера интервю на Георги Мишев се появиха стотици коментари. 95% от тях са възхвала на социализма и възмущение от неговото отричане.

„Бързо забравихте безплатното здравеопазване и образование“, казва един, забравил, че няма безплатни неща и всички системи са били финансирани с недозаплатения труд на хората или с безкрайни заеми от Големия съветски брат.

„През соца имаше абсолютно доверие във ваксините и медицината“, изтъква друг, забравил, че всеки протест или проява на недоверие към властта и нейните изисквания се наказваше доста изобретателно и жестоко.

„През социализма вярвахме в невъзможни неща“, гласи изказване на човек, който пропуска, че тази безрезервна вяра бе възпитавана целенасочено, за да не изрази никой никакво съмнение в социалистическия мираж.

„По време на социализма всички ваксини бяха истински“ – авторът на това твърдение очевидно е забравил, че медиите в социализма имаха само едно мнение и то съвпадаше с партийното. Щом кажат, че са истински, истински са и никой не си преценяваше сам.

„Как пък все социализмът е виновен – за магистрали, за смъртност, изобщо за всичко“, пише потребител, забравил, че по времето на социализма нямаше магистрали, смъртността беше в тайните статистики, недостъпни за обикновения човек, а последващата корупция след него беше резултат от цялостната атмосфера на притворство, тайни и презрение към народа, наследени точно от социализма.

„Последните 30 години разрушиха държавността и вярата на хората, че управляващите са загрижени за тях“, гласи категоричното твърдение на човек, забравил, че загрижеността на управляващите за хората преди 32-те години на прехода се изразяваше в мълчание за Чернобил и привилегии за червената аристокрация.

Твърде къса памет имаме, се оказва. Забравяме бързо и трайно, но в народното подсъзнание дълбае травмата от годините на социализма. Именно тя, както казва и самият Георги Мишев, доведе до „демократичния здрач“, в който плуват сенките на миналото. По тях се ориентираме и това си личи – не вярваме на никого, дори на себе си. Виждаме призраци там, където ги няма – отглас от оня страх, който караше всички да мълчат, защото някой дебне съвсем наблизо. Не вярваме на държавата, защото подсъзнателно си спомняме, че държавата дълго време беше враг на хората, маскиран като благодетел.

Толкова тежко когнитивно противоречие сме натрупали в народната памет, че вече е трудно да се ориентираме, трудно е да изберем управници, трудно е да вземаме колективни и лични решения, защото „някой нещо крие от нас“. Точно същото, което вкупом мислехме при соца. Тогава беше вярно. Сега си го правим сами, самосбъдваме го.

„Те вдигнаха цените“, казвахме някога, „те спират тока“, митичните „те“, споменавани със страх. Не са изчезнали, само промениха персонификацията си в съзнанието ни. И е все едно дали от Политбюро и Държавна сигурност, или от Бил Гейтс или Джордж Сорос се страхуваме – имената нямат значение, защото става дума за вътрешен глас. Гласът на страха, роден от насилието на соца и оцелял заради властта, която през последните 30 години доброволно връчихме на неговите отрочета.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg