Унищожителна рецензия е посветил „Гардиън“ на филма „Септември в Шираз“, сниман миналата година в България. Критикът Джордан Хофман е дал едва една звезда на продукцията, описва я като безжизнена и клише, а актьорите в главните роли Ейдриън Броуди и Салма Хайек според него театралничат – все проблеми, характерни и за родното кино.
Филмът е продуциран от компанията на Джерард Бътлър и „Милениум“. Режисьор е австралиецът Уейн Блеър. В малки роли участват някои наши актьори като Бойко Кръстанов, Георги Златарев и Велислав Павлов. Голяма част от екипа са българи – кастинг, костюми, грим, декори, специални и визуални ефекти.
Септември в Шираз“ завършва с посвещение на всички жертви на преследване по света. Това е доста разтегливо понятие, така че може да включи и вас, ако сте отишли на прожекцията, предупреждава авторът на „Гардиън“.
Безжизнената, клиширана продукция представлява мъчително упражнение по скука. Единственото удоволствие, което може да се изпита от нея, е в опита да се предвиди кой от изпълнителите на главни роли ще преиграе повече. Дали ще е Ейдриън Броуди с налудничавите си изражения като юдео-персийски бижутер, арестуван от революционната гвардия в Техеран през 1979-а? Или Салма Хайек и невъзможният й за определяне акцент, стояща у дома, за да се кара със слугинята? Режисьорът Уейн Блеър („Сапфири“) кара и двамата да театралничат, докато всеки следващ кадър е заснет възможно най-скучно с неподвижна камера.
Започнала е Ислямската революция, а това са лоши новини за богато еврейско семейство в Иран. След първоначална сцена, в която героите гледат телевизия и си казват, че положението ще стане лошо, то наистина става лошо. Исак (Броуди) е отвлечен от гвардията, а Фарнез (Хайек) не получава разрешение за свиждане. Дири и когато води за подкрепа своята приятелка и икономка, вездесъщата Шохре Агдашлу.
Исак е изправен пред маскиран следовател, който го обвинява във връзки с Мосад (героят няма такива), а жена му – в пропаганда за упадъчния Запад (тя се е занимавала с писане на туристически пътеписи). Действието известно време върви напред-назад: „Ще признаеш!“, „Няма да призная!“ и така нататък. Първо го измъчват психологически, а сетне и физически, но накрая той се измъква, ликвидирайки бизнеса си и дарявайки собствеността за революционната кауза.
Междувременно Фарнез има проблеми с прислугата. Хабиби, както е наречена героинята на Агдашлу, се поувлича по революционната реторика. Защо тя да мие тоалетни докато работодателите й живеят в лукс? Фарнез припомня на Хабиби, че тя и трудолюбивият й съпруг са измъкнали Хабиби и сина й от това да продават цветя на улицата. Това е много слаб опит за кино – всичко е казано, а не показано. Симпатията към персонажите е невъзможна, включително заради досадния диалог и смешния акцент на Хайек. Краят на филма се опитва да забърза действието чрез бягството на Исак, Фарнез и дъщеря им от страната, но всичко е поднесено по абсурден начин. Има скрити диаманти, компрометиращо писмо от съпругата на шаха и много тичане на фона на бомбастична музика.
„Септември в Шираз“ започва с: „По истински случай“, а не бива да се омаловажава това, през което е минало съответното семейство, нито преследването на религиозни малцинства, както и каквато и да е група от фундаменталистки режими. Но по отношение на самото кино е стъписващо, че някой може да седне в монтажната стая, да изгледа това и да реши, че си е свършил добре работата. Това е просто историята на човек, който е арестуван и скоро след това се измъква. Режисьорът Уейн Блеър не се и опитва да влезе в умовете на своите герои, нито създава дори минимално усещане за дълбочина.
„Септември в Шираз“ излиза на екран в момент, в който Иран получава заплахи от различни места. Продуцент е Ави Лернер, чиито обичайни проекти са от скучния тип „мъжкари срещу света“ като „Недосегаемите“. Съвсем редно е да се попита защо е решил, че този филм е по-престижен и може да бъде представен на Международния филмов фестивал в Торонто.
https://youtu.be/hPwqzEtoG14
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение