„Броят на хората в работна група нараства
независимо от количеството на работата за вършене.“
(Четвърти закон на Паркинсън)
След дълъг хиатус руините на бул. „Мария Луиза“ внезапно започнаха да растат на височина и видимо се превърнаха в ново строителство. „Площад Славейков“ публикува репортажа „Чисто нови старини“, а сетне ми предостави възможността да публикувам текста си „Как НЕ се прави реставрация“.
Събитията, свързани с археологическия обект на софийското Ларго, протекоха доста бързо. Сигналът на г-жа Мария Щурова, експерт по туризма, привлече доста медийно и институционално внимание. Първоначално заместник-кметът за култура и образование д-р Тодор Чобанов реагира по-скоро остро в своя отговор, озаглавен „Запазен е автентичният облик на обекта“. Аз отвърнах с текста „Скептичен съм“. Страстите, разбираемо, се поразгорещиха в условията на иначе вялата предизборна кампания и дори се чуха някои поприбързани аргументи ad hominem, които вероятно ще отминат като лек хумористичен детайл. Припомням тези няколко първи стъпки към въпроса за късноантичните руини между Баня баши джамия и ЦУМ, защото позициите на засегнатите страни се сменят относително бързо.
Експертна среща
Днес г-жа Щурова и аз бяхме поканени на експертна среща в Министерството на културата с участието на заместник-министрите доц. д-р Бони Петрунова и Боил Банов, заместник-кмета д-р Тодор Чобанов, главния архитект на Столична община Петър Диков, арх. Юлий Фърков (автор на реставрационния проект), проф. д-р Валентин Тодоров (ръководещ реставрационните и консервиращите работи по обекта), археолога д-р Марио Иванов, г-жа Ива Петрони, началник на политическия кабинет на министъра и други специалисти. Присъствахме в качеството си на заинтересувани граждани. Доколкото можах да забележа, от срещата отсъстваха например самият Вежди Рашидов и иначе понякога гласовитият любител на надгражданията, д-р Божидар Димитров от Националния исторически музей. Целта на срещата беше взимането на решение за бъдещето на руините на Ларгото.
Темите
На срещата доц. Петрунова наблегна на това, че според нея няма фактическо разрушение на археологически обект – поне не извън неизбежно деструктивните страни на самата работа на археолозите. По думите й е било възможно изобщо да няма разкопки на това място – което пренасочва вниманието към въпроса за законодателната база, регулираща работата на археолози при ново строителство.
Според арх. Петър Диков сегашните разкопки са уникални с това, че за първи път в София се извършва археологическа работа, без това да става при строеж, а като основна цел. Това все пак е неточно, защото некрополът под базиликата „Св. София“ не е изваден на бял свят в резултат от строителство. Просто базиликата е доста стара.
Интересно беше изказването на д-р Чобанов, който едновременно наблегна на това, че генералната линия на извършваните работи е правилна и че няма нарушения на археологическия хоризонт, но и изказа твърдо мнение, че планираните от арх. Фърков декоративни арки не бива да бъдат издигани и че се налага както сигниране, което видимо да отграничи надзиждането от оригиналните елементи, така и корекции на прекалено високите дялове. Това показва сериозна промяна на позицията на Общината. Самият арх. Фърков не взе отношение.
Проф. Тодоров изложи фактите върху чисто консервационната (а не реставрационна) част от работата по обекта, онагледи ги с материал за критериите на френската École Richelieu и препоръча пълна имитация на старинен зид, за да остане разликата между оригинала и надградените части видима само за специалисти.
Зам.-министър Боил Банов заяви, че ще се наложи изкуствено състаряване с химикали на надзиданите части преди падането на още есенни дъждове. Позициите на Министерството и Общината все още не са постигнали ново уеднаквяване.
Г-жа Щурова и аз изказахме убеждение, че сега наблюдаваното високо надзиждане е не само естетически смущаващо, но и представлява подмяна на автентичния античен хоризонт с бутафорен пласт съвременно строителство. Моето мнение е, че поне досега имаше сериозен проблем с прозрачността при работата по този важен за града проект и че сегашните събития се коренят в прекалено „експертната“, тоест именно непрозрачна работа. Твърде смелият архитектурен ефект „в дванадесет без пет“ създаде сегашната ситуация.
Работна група
Съгласихме се с предложението на доц. Петрунова за сформиране на работна група от дванадесет души: трима археолози, трима реставратори, трима архитекти и трима представители на гражданското общество. Г-жа Щурова и аз ще заемем две от трите „граждански“ места в групата и търсим човек за третото. Целта на тази група ще бъде в много бързи срокове да даде нещо като рецепта за смисленото завършване на работата по видимата, надземна част от археологическия комплекс между ЦУМ и Баня баши джамия.
Да се надяваме, че от това ще има реална полза.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение