Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Серебренников пред съда: Шест месеца съм под арест, а майка ми вече я няма

Не се съмнявам нито в своята невинност, нито в правотата си, заяви пред съда режисьорът

„Почти половин година бях лишен от възможността да работя и да се занимавам с творчеството. Не можах да видя родителите си. И ето, майка ми умря. Вчера бях на кремацията, сега се върнах“, каза пред съда режисьорът Кирил Серебренников. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Серебренников пред съда: Шест месеца съм под арест, а майка ми вече я няма

„Почти половин година бях лишен от възможността да работя и да се занимавам с творчеството. Не можах да видя родителите си. И ето, майка ми умря. Вчера бях на кремацията, сега се върнах“, каза пред съда режисьорът Кирил Серебренников. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Московският градски съд отклони жалбата на режисьора Кирил Серебренников от решението на Басманския районен съд, който на 16 януари продължи мярката му за неотклонение „домашен арест“ по делото за присвояване на 130 млн. рубли. Следствието поиска – и получи – удължаване на домашния арест до 19 април 2018 г., тоест повече от осеммесечния срок, отбелязва Би Би Си.

Същата мярка за неотклонение имат бившият генерален директор на „Седмо студио“ Юрий Итин и директорът на Руския академичен младежки театър (РАМТ) София Апфелбаум, а екс-директорът на „Гогол-център“ Алексей Малобродски се намира в следствения арест. На 21 януари техните жалби са били разгледани заедно с тази на Серебренников и също са били отклонени.

Вижте още: НЕ РАЗРЕШИХА НА СЕРЕБРЕННИКОВ ДА СЕ ПРОСТИ С МАЙКА СИ

За да подкрепят Серебренников и останалите обвиняеми, на гледането на делото са присъствали актьорите Лия Ахеджакова, Ксения Рапопорт и Максим Виторган, както и известните журналисти Михаил Зигар, Зоя Светова, а също и Ксения Собчак.

Ето какво каза пред съда Кирил Серебренников:

„Бих искал да кажа няколко думи за текущия процес. Тези думи няма да бъдат за домашния арест, а за наказателното дело, по което тече разследване в продължение на 8 месеца и в началото на януари разследването сякаш приключи. Защото именно наказателното дело е причината, поради която сега сме тук, и почти половин година бях лишен от възможността да работя и да се занимавам с творчеството. Не можах да видя родителите си. И ето, майка ми умря. Вчера бях на кремацията, сега се върнах.

Разследването е завършено, предявиха ми обвинение, че съм бил откраднал 133 милиона рубли. Това са почти 70 процента от парите, отделени от държавата за проекта „Платформа“ в периода 2011-2014 г. Това би трябвало за означава, че сме направили проекта „Платформа“ с останалите 30 процента. Това трябва да означава и че за държавата и за развитието на съвременното изкуство ние сме направили само една трета от това, което е трябвало да направим. Но това е абсолютна и лесно опровержима лъжа.

Само през 2012 г. ние трябваше да пуснем спектаклите „Метаморфози“, „На лов за Снарк“, „Сън в лятна нощ“. И ние ги направихме и ги показахме. За тези спектакли похарчихме финансови средства, което бяха отделени от държавата. Важно е, за се разбере, колко струваха тези спектакли. Ето, например, „Сън в лятна нощ“, спектакълът, с който започна това дело, и заради който затвориха Алексей Малобродски, струваше 3 милиона 870 хиляди рубли. „На лов за Снарк“ — 2 милиона 750 хиляди рубли, а „Метаморфози“, голям проект с чуждестранен режисьор и актьори – 6 милиона и 850 хиляди рубли. Попитайте който и да е човек, разбиращ от производство на спектакли, много или малко е това. И всеки ще ви каже, че е малко. Но ето, че нас ни обвиняват в това, че сме завишавали стойността на някои дейности. При това не ни казват стойността на кои именно дейности е била завишена, нито с колко е била завишена. Не ни казват и кои дейности не са били осъществени. Просто голословно твърдят, че някои дейности не са се случили – без повече обяснения.

През 2012 г. планирахме и осъществихме музикално-хореографичния спектакъл „Диалози“, музикалния пърформанс „Аутланд“, концерта „Въстание“ – под ръководството на немския диригент и композитор Ено Попе, концерт на Теодор Курентзис „Катастрофа“, програма за съвременна класическа академична музика „Четирите годишни времена“, проект-лаборатория „Транскрипция“. Мога да изброявам и още какви задължения имахме – и ги изпълнихме изцяло. За всичко това харчехме пари, отделени от държавата.

Но освен самия план, който се твърди, че не сме изпълнили, ние направихме концерт „Хардкор, само Хардкор!“ с участието на музиканти от Берлин, руския композитор Чернишков и голям брой руски музиканти. Осъществихме концерт на артисти от „Седмо студио“, посветен на „последния ден на планетата“ – той се състоя на  12 декември 2012 г. На „Платформата“ беше проведена дискусия „Новите леви“, след която се състоя „Ляв концерт“ с участието на Вася Обломов и други музиканти. Ние показахме операта „Четири квартета“, спектакъла „FUCKING A“, проведохме също майсторски класове, дискусии, медиа-фестивали. И всичко това направихме с пари, отделени от държавата. И всичко това направихме не само по плана, който бе утвърден от Министерството на културата. Направихме и неща извън този план. Не защото крадяхме пари, което е абсурд, а защото за нас беше важно страната ни да е просветена и съвременна. Макар и една малка нейна част  – тази, която идваше при нас и която разказваше за нас. А през 2011 г., преди получаването на субсидията, направихме концерт „Арии“ в чието създаване участваха повече от 130 човека, пуснахме пърформансите „Долината на болката“, „Сън“ и показахме спектакъла „Историята на войника“, който впоследствие получи „Златна Маска“.

В ръцете ми е втория брой на списание „Театр“. Той е изцяло посветен на проекта „Платформа“. Искам да кажа голямо благодаря на Марина Давидова и нейните колеги, които направиха това списание. Марина още в началото пише, че тя е направила списание за адвокатите. Това е грешка, извинявай, Марина. Ти си направила този брой също и за следователите, и за съда, и за всички хора, на които им е интересно какво всъщност представляваше „Платформа“, за хората, които не вярват в безпочвените твърдения, че 70 процента от парите са били откраднати. Какво има в това списание, ваша чест? Оставям ви го и ако поискате, можете сами да прочетете всичко. Тук е потвърждението, че никой нищо не е откраднал, че всичко планирано и даже повече е било изпълнено по проекта „Платформа“… В списанието има огромно количество афиши от събитията на проекта „Платформа“ и голям брой рецензии. Там има и много интересни числа  – вижте ги, – надявам се да ги видят и в следствието, и в прокуратурата.

„Платформа“ получаваше по 70 милиона рубли всяка година и реализира около 100 оригинални събития – спектакли, концерти, медиа-фестивали, майсторски класове и дискусии за съвременното изкуство. Ние направихме всичко това в името на подкрепата и развитието на съвременното изкуство. Общо за „Платформа“ сме получили 216 милиона рубли и за тези пари създадохме проект, какъвто не е имало в Русия, който просъществува 3 година и 3 месеца. А едномесечният фестивал на запалянковците в Сочи през 2017 г. струваше на хазната 264 милиона рубли. Ето такива големи мероприятия се провеждат в нашата страна. А ние се старахме три години и три месеца.

Бих искал да разберете мащабите на тази несправедливост, която съм принуден да търпя вече половин година. И най- противното в това е, че никой не се опитва да види очевидните неща и да направи правилните изводи. Обвиняват ме в кражба на 133 милиона от Министерството на културата. Министерството е подало иск за 133 милиона рубли. В иска си Министерство не си е направило труда да обясни в какво се състоят причинените му щети. Защо през 2018 г. Министерството не харесва това, което сме показали в периода 2011-2014 и за което сме получили аплодисменти, призове и признание не само в Русия, но и в чужбина? Какво от това, което сме направили между 2011 и 2014-а за развитието на съвременното изкуство в Русия, не допада на Министерството на културата през 2018-а? Може ли Министерството на културата до формулира своите претенции и да ги съобщи на нас и обществеността?

Обикновено инициатор на разследване се явява потърпевшият. Той отива в милицията и разказва за извършеното престъпление, но Министерството на културата никъде не е отивало. На него следователите са му съобщили, че е било извършено престъпление. Министерството на културата не се е опитало да разбере нанесена ли му е някаква вреда и ако да, на каква сума се изчислява тази вреда. Това също са му го съобщили следователите. И тук за мен възниква резонният въпрос – защо за всичките 9 месеца разследване така и не видяхме никой от Министерството на културата, който да ни каже в лицето какво не му достига на Министерството на културата, какво е изгубило или не е получило и какво с проекта „Платформа“ не е както трябва?

Моите родители са ме възпитавали не просто да не вземам чуждо или пари на някой друг – а когато видя пари, да се махна оттам. Сега майка ми я няма. Остана само баща ми. И той повтаря същото. Аз съм се занимавал и искам да се занимавам с творчество. Никога не съм се занимавал с пари. Няма и не е имало никакви основания за делото „Седмо студио“, нито за моя домашен арест. Домашният арест трябва да бъде отменен и наказателното дело да бъде прекратено. Не се съмнявам нито в своята невинност, нито в правотата си. И се надявам за вашето мъдро и справедливо решение“.

ДС