Серебренников в могъщата сянка на Чайковски

КАН, специално за „Площад Славейков“

Слуховете се оказаха верни: жената на Чайковски е забелязана на булевард „Кроазет“. Пьотр Илич – също. Едва ли обаче някой е разпознал двамата актьори Альона Михайлова и Один Лунд Бирон като тези знаменити руски персонажи, преди да ги види водени от техния режисьор Кирил Серебренников за световната премиера на филма „Жената на Чайковски“ (Русия, Франция, Швейцария, 2022, 143 мин.) на Лазурния бряг.

Малцина са режисьорите, които две последователни години са в основния конкурс в Кан със свои нови филми. Кирил Серебреников (1969) е от изключенията. Миналата година бе показан филмът му „Петрови в грипа“ (2021), но той не можа да присъства в Кан поради съдебния процес срещу него в Москва с обвинения за финансови нарушения като ръководител на Тeатралния център „Гогол“. Но с изненадваща бързина и концентрация на творческа енергия сега е успял да завърши деветия си игрален филм и още при обявяване на конкурсната селекция предизвика обясним интерес сред международната филмова общност.

Серебренников е много талантлив и безспорно доказан руски  театрален и филмов режисьор, има постановки и като сценограф. Но е не по-малко успешен и като драматург, затова най-често е автор на своите сценарии, в този филм също.

Както и да се погледне към биографията на гений като Чайковски, разказът винаги ще е интересен, нестандартен и провокативен. Но Серебренников е избрал своя неочаквана гледна точка – можем да я определим като рефлексия през субективната психологическа индивидуалност на съпругата му Антонина Милюкова, с която след брака не живее нито ден и няма никакво съпружеско общуване. Тя, също с музикално образование и добра пианистка, е безбрежно и безнадеждно влюбена в него през целия свой живот. Но той и приятелите му обясняват неговото пълно отчуждение от единствената му съпруга с природата на таланта и съдбата на гения, който живее само с музиката и единствено заради нея. Официалните биографи на Чайковски отбелязват обаче и неговата психическа лабилност, и обичайни депресивни състояния, които са присъщи за природата на таланта, но не пропускат да припомнят и общоизвестната му хомосексуалност, без да я преекспонират.

Альона Михайлова и Один Лунд Бирон в сцена от „Жената на Чайковски“. Снимка: Стопкадър/Ютюб

Във филма на Серебренников този твърде съществен индивидуално-психологически фактор също не е на преден план – отбелязва се четливо и коректно в един епизод, но само толкова. Видимо защото интересът на режисьора е фокусиран преди всичко върху загадката на женската емоционална природа, която в конкретни случаи е компресирана до необяснима, дори метафизична преданост и очевидно се натрапва категорично при магнетичното въздействие на гения в иначе традиционни, даже банални житейски обстоятелства за други обикновени хора.

Тази само по себе си твърде интересна тема и нейната сюжетна разработка са защитени на екрана убедително и с безспорно въздействие. Актьорите са точни в нелеките им задачи. Специално американецът Один Лунд Бирон (1984), който отива в Москва да учи актьорско майсторство в знаменитата театрална школа към МХАТ и остава там повече от 15 години, е удивително достоверен  като руснака Чайковски и то през различни периоди от живота му. А Альона Михайлова (в ролята на съпругата Антонина Милюкова) може и да попадне във фокуса на журито, след като в него има четири актриси.

Можем само да предполагаме дали Серебренников, някъде в най-дълбоките пластове на собствената си творческа и индивидуално-психологическа същност, се ситуира дискретно, много деликатно и с обяснимия безусловен респект пред гения, но все пак някъде в периферията на неговата могъща сянка. Или това би било прекалено отъждествяване въз основа на текущото режисьорско битие.

На премиерната прожекция в Кан публиката в препълнената зала Гранд театър „Люмиер“ посрещна екипа на Серебренников на крака, а след прожекцията изпрати филма с продължителни аплодисменти.

За безспорен талант като Кирил Серебренников неизбежните производствени паузи са в действителност периоди за подготовка на бъдещ проект. Той сега снима „Лимонов. Балада за Еди“ – биографичен разказ за сложната лична и творческа съдба на Едуард Лимонов (1943-2020) – радикален руски (съветски) поет, който предизвиква сензация в Ню Йорк и Париж, докато в родината си е класифициран като „антигерой“ по съветската идеологическа лексика.