Сергей Лебедев: Русия няма бъдеще, връща се към миналото си

Сергей Лебедев е руски писател и журналист, който живее и работи в изгнание в Берлин. Далеч от Русия, той казва, че неговият дом винаги ще бъде неговият език – „това е нещо, което остава с теб, когато загубиш всичко останало“. Разсъжденията си за днешния и утрешния ден на родината си той разкрива в интервю за македонското издание „Трн“.

Критикът на политиката на Путин мечтае за нова система, нова конструкция на сигурността в света, където ядрени сили като Русия няма да могат да заплашват никого. Прозата му изследва тъмните петна от съветското минало, в което поколения от неговите предци са били жертви на режима. В България са издадени три от неговите книги – „Предел на забравата“, „Дебютант“ и „Титан“ (изд. „Кръг“).

На въпрос как вижда перспективите за бъдещо развитие на руското общество, авторът на „Предел на забравата“ отговаря категорично:

„Бъдеще? За Русия в момента такова нещо няма. Русия се връща към миналото си. Или е преследвана от миналото. Идеология, правила, реторика – всичко идва от ХХ век, всичко е само повторение. Изригва съветското наследство, което не е минало през покаяние. Има връщане към насилието, което никога не е било наказано. Това е бунт на архаиката, реванш срещу модерността, войнствена проява на изостаналост. Битка между вчера и утре. Така че, ако бъдещето крие нещо за руснаците, то е разочарование и срам“.

Според Лебедев, демократичните сили в Русия са се оказали безсилни. Липсват единна програма, общ съюз, съзнание за отговорност към Украйна. Не се чуват и гласовете на народите, които са част от Русия, но са различни от руснаците.

„Опозицията не осъзнава руското колониално и имперско мислене. Ако нещо може да бъде символ на интелектуална мизерия, това е точно руската политическа опозиция.“

Писателят открива проблеми и в Европа, която бързо забравя и не се учи от грешките си.

„Колективното „ние“ на Европа е мираж, а не реалност“, казва той, като напомня, че войната срещу Украйна не е „първият голям въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война“, визирайки войната в Югославия.

Все пак Лебедев намира, че живеем в много по-добър свят от този, в който са живели предците ни. Путин обаче е заплаха за него.

„Путин не знае нищо за положителните ценности, за доверието, приятелството, уважението, но знае много за страховете и как да ги използва“, казва той.

Като руснак, живеещ в изгнание в Берлин, подобно на много руснаци от началото на ХХ век, Лебедев открива плашещо повторение на съдбата на предците си. Негови роднини са избягали от болшевиките преди един век именно в германската столица и за него „всичко се е променило, но и нищо не се е променило“. Това води до прозрението, че Русия е спряла в развитието си.

Като руски писател, пишещ на руски и за Русия, Лебедев, макар и емигрант, се вписва в традицията на своята държава да преследва най-талантливите си творци.

„Моят дом е моят език – казва по този повод писателят.  – Може да звучи патетично, но езикът е последното нещо, което ти остава, когато си загубил всичко останало. Руското правителство в момента води война срещу езика, опитвайки се да го поквари, да изтрие значението на думите или да избегне определени думи. Но езикът не може да ви бъде отнет, освен ако не се предадете.“

Лебедев нарича режима на Путин „некрофилски“, „подхранван от тъмните сенки на миналото“.

Мечтата му е да се появи нова световна система, нова конструкция за сигурност в света, при която ядрени сили като Русия няма да могат да заплашват никого. Лебедев се надява и на нов договор за ядрено разоръжаване, защото „за първи път в историята страна, способна да унищожи напълно себе си и другите, се управлява от диктатор и този диктатор губи ума си“.