Сериал за хладнокръвен сериен убиец оглави „Нетфликс“ и отегчи всички останали

Хорър сериал за сериен убиец се изкачи до първото място на най-гледаните продукции на „Нетфликс“ у нас. „Дамър – Чудовище: Историята на Джефри Дамър“ се състои от 10 епизода и в първата седмица след премиерата си на 21 септември е бил гледан 196,2 млн. часа от потребителите на видеоплатформата.

Предвид чувствителната си тематика, „Дамър“ изправи на тръни зрителите си – въпреки това сериалът има 85% одобрение от публиката. Критиката обаче не е така ентусиазирана и едва 50% от ревютата са позитивни (данните са от „Ротън Томатоус“).

Действието на сериала започва през 1991 г. и представя историята на Джефри Дамър – сериен убиец, некрофил и понякога канибал. „Ловната му зона“ е в гей бар в Милуоки, където среща Трейси Едуардс и го кани обратно в апартамента си. Предупредителните знаци са навсякъде: винтоверт със следи от кръв, аквариум с мъртва риба, зловонна миризма, видеокасета с „Екзорсистът 3“. Трейси обаче успява да избегне съдбата на предишните жертви на Дамър и се отървава от хватката му, за да разкаже за преживяното на полицията. Така се разкрива историята на един от най-хладнокръвните убийци на миналия век и трагичната съдба на 17-те му жертви, предимно млади чернокожи гей мъже. Всички те са били убити между 1978-а и 1991-а година, през 1992 г. престъпникът най-сетне е осъден. Две години по-късно в знак на поетично отмъщение е убит в затвора.

Създатели на сериала са Райън Мърфи („Клуб: Веселие“, „Клъцни/Срежи“, „Народът срещу О Джей Симпсън“) и Иън Бренън. В главната роля е Евън Питърс, за когото ролята на чудовище не е непозната – той често си партнира с Мърфи по антологичния сериал „Зловеща семейна история“. Сред основните режисьори на продукцията е Дженифър Линч, дъщеря на Дейвид Линч.

„Дамър“ е кошмарна, но монотонна миазма, в която Джефри се налива с евтина бира, обсебва се по някого, мастурбира на спомена от изкормени животни, след това върши нещо наистина ужасно, но поне сериалът ни държи в напрежение какво ужасно нещо ще свърши този път – пише Даниел Файнбърг в „Холивуд Рипортър“. – Този вид съспенс обаче, свеждащ се до „Ще изяде ли жертвата си?“ или „Ще спи ли жертвата си“?, превръща зрителите във вампири, жадни за още кръв. Това е вид обвинение срещу зрителите, което обаче щеше да звучи доста по-убедително, ако не идваше от създателя на безброй сезони на „Зловеща семейна история“ и поредицата от дълги документални филми за всеки сериен убиец, за когото може да се сетите.“

С повече мисъл може да се намери частично обяснение за еднообразието на първите епизоди, отбелязва критикът – сюжетът е повтарящ се, за да натрапи всички гледни точки и да разгледа всички ситуации, в които Дамър можеше да бъде заловен или поне апетитите му – отклонени.

Ако не сте в „Нетфликс“, за да гледате всички отвратителни сцени с отвратителните навици на Дамър, тогава този сериал няма какво толкова да ви предложи, пише Керълайн Фрамки във „Варайъти“:

„Когато това се изключи, сериалът не постига амбицията си да обясни убиеца, нито социалните неравенства, които използва за престъпленията си. Историята на Джефри Дамър е била разказвана многократно. Тази версия, макар и да залага някои престижни капани, няма какво повече да добави“.

Не само критиците не одобряват сериала – Ан Шуорц, журналистката, която за първи път разказва в пресата за престъпленията на Дамър през 1991 г., твърди, че сериалът „жертва истинността в името на драмата“. Криминалната журналистка казва в интервю за „Индипендънт“, че създателите на сериала са си позволили „творческа свобода“ с много от ключовите подробности и допълва, че епизодите „нямат кой знае какви прилики с фактите“.

Семействата на жертвите на Дамър също не са никак впечатлени и споделят, че са били подложени на вторична виктимизация. Рита Исбел, сестра на Ерол Линдзи, който е на 19, когато попада в лапите на серийния убиец, прави емоционално изявление по време на съдебния процес срещу Дамър през 1992 г., но казва, че продуцентите на сериала не са се свързали с нея, за да я информират, че смятат да пресъздадат речта ѝ.

„Когато гледах сцената, когато видях себе си, името си на екрана и тази жена, която произнасяше дума по дума речта ми, това ме притесни – споделя тя в интервю за „Инсайдър“. – Нямам нужда да гледам този сериал. Аз го преживях.“