Сериалите на 2017-а: Да си мъж днес е толкова сложно

2017-а беше годината, в която антигероят окончателно умря. Най-добрите телевизионни заглавияожиха нюансирани и често изненадващи погледи към мъжките персонажи. Отидоха си вълците-единаци от златната епоха на кабелната телевизия. Тяхното място заеха истории, показващи различни версии на въпроса какво означава да си мъж.

Макар и преувеличен, отговор даде готик-драмата „Табу”: ръмжащ, често гол самец, който все пак носи цилиндъра си с неподозирана елегантност, когато реши да е в официален костюм. На пръв поглед ролята на Том Харди като Джеймс Дилейни, авантюриста, превърнал се в проклятието на Източноиндийската компания, е абсолютният антигерой, въплъщение на традиционната мъжественост. Този персонаж е толкова на „ти” с мъжкото в себе си, че трябва да отчетем като проява на въздържание факта, че не изяде сърцето, което изтръгна от гърдите на свой противник в сериала.

Но той също така е изпълнен със съмнения и вътрешни демони. Такъв герой се превръща от въплъщение на Мъжа в коментар върху неговите проблеми. Също като покойния Оливър Рийд, Харди показва образ, който внушава едновременно физическо превъзходство и вътрешната несигурност на момче.

Том Харди в „Табу“ – физическо превъзходство и вътрешна несигурност

Стивън Найт, режисьор на „Табу”, заявява пред „Гардиън”, че е „интересно как всеки герой понякога е нелеп. Въпреки всички негови особености, Дилейни успява да изглежда познат на публиката и тя се идентифицира със слабостите и грешките му. Антигерой ли е Дилейни? Не мисля. Той мрази хората и е подъл, но не е просто обикновеното лошо момче. Исках да стигна по-далеч с този персонаж”.

На другия край на спектъра ще намерим Винсънт Мартино, главната роля в „The Deuce“. Изпълняван от Джеймс Франко, Винсънт е противоположност на обичайния антигерой на НВО – просто човек без късмет, който наистина не иска почти нищо повече от хубав апартамент, шанса да отърве бара си от рекетьори и да открие жена, която да го харесва заради това, което той е, а не заради това, което може да ѝ даде.

Персонажът на Джеймс Франко е пасивен, за да излезе от клишета като Тони Сопрано.

Сценаристката на „The Deuce“ Меган Абът казва, че решението Винсънт да бъде представен като пасивен наблюдател, е нарочно. Една от идеите на режисьорите Дейвид Саймън и Джордж Пелеканос е била от самото начало да отдалечат героя си от клишета като Тони Сопрано. Затова той понякога изглежда тотално немъжествен: жена му му изневерява, ограбват го, а той не реагира – и това остава така дори когато жена се намира в критична опасност пред очите му. Да си мъж вече е сложно и може да бъде уязвима позиция.

И крайната свирепост на Дилейни, и пасивността на Винсънт носят свои проблеми. Насилието и отказът от него не решават нищо, така че в различни ситуации един герой не може да вземе решение, а още по-малко – правилно решение.

Остава идентификацията на публиката с героите. Героизмът всъщност вече не е това, което е бил винаги. Трогателната история на Джими Макгавърн за католически свещеник (в ролята – Шон Бийн) в „Broken“ действа на емоционална равнище, защото непоколебимият на външен вид актьор показва вътрешна несигурност.

Отец Кериган на Шон Бийне тих и възпитан мъж, борещ се със скръбта, предизвикана от злините, които сам е причинил и които светът е причинил на него.

Отец Майкъл Кериган не е обичайният за Бийн еuшън-персонаж. Той е тих, възпитан мъж, борещ се със скръбта, предизвикана от злините, които сам е причинил и които светът е причинил на него. Изпълнението на Бийн е лишено от каквато и да е суета и накрая ни демонстрира човек, който помага почти напук на себе си.